Игор Господарец поръчал от Москва 800 цветни евангелизаторски плакати, на които било изписано: „Библията открива път към здравословен и щастлив живот“. Разлепил ги из своя град в една бивша съветска република, където повечето хора не са християни. Възрастен евангелизатор обаче му казал да започне отначало.

„Поръчай други 800 плаката, които да рекламират адвентния петдневен план за отказване от цигарите“, настоял Артуро Шмид, евангелизатор от Аржентина.

Игор не можел да повярва на ушите си. Плакатите коствали много пари и време и не му се искало да започва от нулата. „Защо?“, попитал той.

„Целта ни не е да правим адвентисти от нехристияните – отвърнал Шмид. – Целта ни е да си създаваме приятели.“

Това се случило през 1992 г. – само година след разпадането на Съветския съюз. Игор, млад адвентен пастор, имал голямо желание да се възползва от новооткритата религиозна свобода и да говори за любовта си към Исус.

Не му харесал съветът на Шмид. Нямало много логика в това да не се проповядва Исус. Не виждал нищо разумно в провеждането на семинар за отказване от тютюнопушенето. Не искал да изгуби парите инвестирани в евангелизаторските плакати. Започнал да се моли.

Накрая Игор решил да опита. Може би възрастният евангелизатор знаел нещо, което не му било известно. Поръчал от Москва 800 плаката за отказване от пушенето и ги разлепил върху старите плакати.

Останал силно изненадан, когато започнал първият семинар. В наетата зала се насъбрали 1000 човека. Повечето посетители не били християни. Игор осъзнал, че първите плакати никога не биха привлекли толкова голямо множество.

Изминали пет години. След една съботна проповед непознат човек в църквата се ръкувал с Игор.

„Помниш ли ме?“, попитал мъжът.

Игор не си спомнил.

Преди пет години аз бях в онова множество от 1000 души, които присъстваха на семира за отказване от тютюна. Чух те да говориш заедно с пастор Шмид.“

Мъжът обяснил, че бил израснал в нехристиянско семейство и се мъчел да откаже цигарите. Семинарите му помогнали и след като осъзнал, че адвентистите са негови приятели, започнал да ходи на църква всяка събота.

Игор не можел да повярва на ушите си.