Нашата църква се е родила от страниците на книгата „Даниил“, предмет на изучаването ни през това тримесечие. Още в началото трябва да запомним следните основни моменти като шаблон, който ще ни ръководи през това изучаване.

Първо, винаги трябва да помним, че Христос е центърът на „Даниил“, както и на цялата Библия.

Второ, книгата „Даниил“ е организирана по начин, показващ литературна красота и помагащ ни да разберем основната ѝ цел.

Трето, трябва да разберем разликите между класическите и апокалиптичните пророчества. Това ще ни помогне да правим разлика между пророчествата на Даниил и тези на останалите пророци, като Исая, Амос и Йеремия.

Четвърто, докато изучаваме времевите пророчества на „Даниил“, трябва да разберем, че пророческите схематични изложения в книгата се простират през дълги периоди от време и се измерват според принципа един пророчески ден = една буквална година.

Пето, ще подчертаем факта, че книгата на пророк Даниил не само предава пророческа информация, но и е дълбоко приложима за личния ни живот днес.

Няма съмнение, че Исус е централната личност на Писанията и това включва и „Даниил“. Например глава 1 показва (макар и по ограничен и непълен начин), че преживяването на Даниил е аналогично с това на Христос – изоставил небето, за да живее в един грешен свят и да се сблъска със силите на тъмнината. Нещо повече, Даниил и приятелите му са надарени с христоподобна мъдрост отгоре, за да се изправят пред предизвикателствата на вавилонската култура. Глава 2 описва символа на камъка на последното (есхатологичното) време, за да посочи, че в края царството на Христос ще замени всички земни царства. Глава 3 разкрива Христос, вървящ със Своите верни служители в огнената пещ. Глава 4 показва Бог, свалящ Навуходоносор от трона за период от време, така че царят да може да разбере, че „небесата владеят“ (Даниил 4:26). Изразът „небесата владеят“ ни напомня, че Христос, „Човешкият Син“ (7:13) получава владичеството и царството, както са описани в Даниил, 7 гл. Глава 5 показва смъртта на цар Валтасар и падането на Вавилон в ръцете на персийците през една нощ на гуляи и разврат. Това предсказва победата над Сатана и заличаването на Вавилон на последното време от страна на Христос и Неговите ангели. Глава 6 разкрива заговора против Даниил по начини, напомнящи за фалшивите обвинения срещу Исус от страна на главните свещеници. Нещо повече, както цар Дарий неуспешно се опитва да пощади Даниил, така и Пилат неуспешно се опитва да пощади Исус (Матей 27:17-24). Глава 7 описва Христос като Човешкия Син, получаващ царството и триумфиращ над народа Си. Глава 8 показва Христос като свещеник в небесното светилище. Глава 9 Го обрисува като жертвеното животно, чиято смърт препотвърждава завета между Бога и Неговия народ. А глави 10-12 представят Христос като Михаил, главнокомандващият, който се бори със силите на злото и победоносно освобождава Божия народ дори от силата на смъртта.

Така че нека да помним, че Христос стои в центъра на книгата „Даниил“. Във всяка глава присъства някакво преживяване или идея, насочваща мислите ни към Христос.

Подредбата на арамейската част от Даниил, 2-7 глава (части от книгата са написани на еврейски, а други части – на арамейски) разкрива следната структура, спомагаща за утвърждаването на централната вест на тази част, а и на самата книга:

А. Видението на Навуходоносор за четирите царства (2 глава)

Б. Бог избавя приятелите на Даниил от огнената пещ (3 глава)

В. Съд над Навуходоносор (4 глава)

В.’Съд над Валтасар (5 глава)

Б’. Бог избавя Даниил от рова на лъвовете (6 глава)

А’. Видението на Даниил за четирите царства (7 глава).

Този вид литературна подредба служи за изтъкване на основната идея, като я поставя в центъра на структурата, която в този случай се състои от В и В’ (Даниил, 4 и 5 глава): Бог отнема царството от Навуходоносор (временно) и от Валтасар (трайно). Ето защо акцентът на глави 2-7 пада върху Божия суверенитет над земните царе, след като Той ги въздига и сваля от власт.

Един от най-ефективните начини за предаване на дадена вест и изтъкване на конкретна идея е чрез повторение. Например Бог дава на фараона сънища за непосредственото бъдеще на Египет (Битие 41:1-7). В първия сън седем тлъсти крави биват погълнати от седем мършави крави. Във втория сън седем класа зърно биват погълнати от седем слаби и болни класа. И двата съня изтъкват една и съща вест: седем години на просперитет ще бъдат последвани от седем години на недоимък.

Бог използва повторението и в книгата „Даниил“. Има четири пророчески цикъла, повтарящи основополагащата структура. В края тази структура ни показва върховния суверенитет на Бога. Въпреки че всяка основна пророческа линия предава съответната отличителна гледна точка, те заедно покриват същия исторически период, простиращ се от времето на пророка до края.

Пророческите видения, записани в книгата „Даниил“, имат по-различен характер в сравнение с повечето пророчески вести, предавани от останалите старозаветни пророци. Пророчествата на „Даниил“ принадлежат към категорията апокалиптични пророчества, докато повечето старозаветни пророчества принадлежат към категорията класически пророчества. Разбирането на основната разлика между тези пророчески жанрове е съществено за правилното тълкуване на библейските пророчества.

Апокалиптичните пророчества проявяват някои особени характеристики, отличаващи ги от т.нар. „класически“ пророчества:

Сънища и видения. В апокалиптичното пророчество Бог използва предимно сънища и видения, за да предаде вестите Си на пророка. В класическото пророчество пророкът получава „слово от Господа“ – което може да включва видения – израз, срещащ се с леки видоизменения около 1600 пъти в класическите пророчества.

Сложно съставен символизъм. Докато в класическото пророчество има ограничен обем от символизъм, предимно включващ реалистични символи, то в апокалиптичното пророчество Бог показва символи и образи отвъд света на човешката реалност, като причудливи животни или чудовища с крила и рогове.

Божествен суверенитет и безусловност. В контраст с класическите пророчества, чието изпълнение често зависи от човешкия отговор в контекста на Божия завет с Израил, апокалиптичните пророчества са безусловни. В апокалиптичното пророчество Бог разкрива възхода и падението на световните империи от дните на Даниил до края на времето. Този тип пророчество почива върху Божието предузнание и суверенитет и ще се изпълни независимо от човешкия избор.

Познаването на широк спектър от пророчески жанрове, като класическото и апокалиптичното пророчество, може да ни бъде от голяма полза. Първо, тези жанрове показват, че Бог използва разнообразни методи, за да предаде пророческата истина (Евреи 1:1). Второ, подобно познание ни помага да оценим по-добре красотата и сложността на Библията. Трето, това познание ни помага и да тълкуваме библейските пророчества по начини, съвместими със свидетелството на цялата Библия и правилно обясняващи „словото на истината” (2 Тимотей 2:15).

Друга важна концепция, която не бива да забравяме, докато изучаваме книгата „Даниил“, е историческият подход към апокалиптичните пророчества. Този подход, познат като историцизъм, може да бъде по-добре разбран, ако се сравни с противоположните възгледи на претеризма, футуризма и идеализма.

Претеризмът е склонен да разглежда пророческите събития, обявени в „Даниил“, като вече случили се в миналото. Футуризмът счита, че същите събития все още предстои да се изпълнят. Идеализмът, от своя страна, поддържа тезата, че апокалиптичните пророчества са символи на всеобщи духовни реалности без никакви конкретни исторически препратки.

В контраст с тях историцизмът твърди, че в апокалиптичните пророчества Бог разкрива една ненарушима последователност от история от времето на пророка до края на времето. Когато изучаваме книгата „Даниил“, ще видим, че всяко основно видение в нея (Даниил, 2, 7, 8 и 11 гл.) повтаря тази историческа схема от различни перспективи и с нови детайли. Адвентните пионери, включително и Елън Уайт, разбират библейските пророчества на „Даниил“ и „Откровение“ от историческа гледна точка.

Докато изучаваме книгата „Даниил“, би трябвало да помним, че пророческото време се измерва според принципа „ден-година“. Тоест един ден в него е равен на една година реално историческо време. Така например пророчеството за 2300 денонощия би трябвало да се разбира като отнасящо се за 2300 години (Даниил 8:14). По същия начин пророчеството за 70 седмици би трябвало да се разбира като 490 години (Даниил 9:24-27).

Тази времева съпоставка се определя като правилна поради няколко очевидни причини: (1) Тъй като виденията са символични, посоченото в тях време също би трябвало да е символично. (2) Тъй като описаните във виденията събития се развиват през дълъг период от време, в някои случаи чак до „времето на края“, то времевите периоди, свързани с пророчествата, би следвало да се тълкуват по съответния начин. (3) Принципът „ден-година“ се потвърждава от книгата „Даниил“. Един ясен пример за това виждаме в пророчеството за 70-те седмици, простиращо се от дните на цар Артаксеркс до идването на Исус като Месия. Така че най-очевидният и правилен начин за разбиране на пророческите времеви периоди, посочени в книгата „Даниил“, е те да бъдат тълкувани според принципа „ден-година“.

Въпреки че е написана преди повече от 2500 години, книгата „Даниил“ остава изключително актуална за Божия народ през ХХI век. Ще отбележим три сфери, в които „Даниил“ може да бъде уместна за нас.

Бог е суверенът над нашия живот. Дори когато нещата се объркат, Бог е суверен и действа чрез капризите на човешките действия, за да осигури най-доброто за Своите чада. Опитността на Даниил във Вавилон напомня за тази на Йосиф в Египет и на Естир в Персия. И тримата младежи са пленници в чужди държави и под смазващата власт на езическите народи. На обикновения наблюдател те биха могли да изглеждат слаби и забравени от Бога. Но Господ ги укрепява и ги използва по забележителен начин. Когато сме изправени пред изпитания, страдание и противопоставяне, можем да погледнем назад към извършеното от Бога за Даниил, Йосиф и Естир. И можем да бъдем сигурни, че Господ остава наш Бог и че не ни е изоставил дори сред сполетелите ни изпитания и изкушения.

Бог задвижва хода на историята. Понякога се чувстваме смутени заради този объркан и лишен от цел свят, изпълнен с насилие и грях. Но вестта на „Даниил“ е, че Бог владее положението. Във всяка глава на книгата се изтъква вестта, че Бог движи потока на историята. Както пише Елън Уайт: „В аналите на човешката история възникването на народите, издигането и падането на империите изглеждат като зависими от волята и храбростта на човека. Събитията като че ли до голяма степен се определят от неговата сила, амбиция или каприз. Но Божието Слово вдига завесата и ние виждаме, че зад, над и през всички действия и противодействия, продиктувани от човешките интереси, сили и страсти, са действали мълчаливо и търпеливо представители на Всемилостивия за изпълнението на Неговата воля” (Уайт, Е. Възпитание. Изд. „Нов живот“ , 1996 г., стр. 159,160).

Бог осигурява пример за Своя народ на последното време. Даниил и неговите приятели служат като пример за подражание за живота в едно общество, поддържащо възгледи, често противоречащи си с Библията. Когато са подложени на натиск да направят компромис с вярата си и да се съобразят с вавилонската система в ситуации, при които биха се отрекли от посвещението си на Господа, те остават верни на Божието Слово. Тяхната опитност на вярност и пълно посвещение на Господа ни осигурява насърчение, когато се изправим пред противопоставяне и дори пред гонение заради евангелието. В същото време „Даниил“ показва, че е възможно да дадем своя принос за държавата и обществото и да останем посветени на Господа.

„Библията е предназначена да бъде водач на всички, желаещи да се запознаят с волята на своя Творец. Бог даде на човека сигурното пророческо слово; ангели и дори сам Христос дойдоха, за да открият на Даниил и на Йоан неща, които трябваше да се случат. Важните въпроси за човешкото спасение, не са забулени в тайна. Не са разкрити така, че да объркат и подведат хората, честно търсещи истината. Чрез пророк Авакум Господ казва: „Напиши видението и изложи го ясно..., за да може да се чете бързо“ (Авакум 2:2). Божието слово се разбира от всички хора, които го изучават с молещи се сърца. Истината ще огрее всеки искрен човек. „Виделина се сее за праведния (...)” (Псалми 97:11). И никоя църква не може да напредва в святост, ако членовете ѝ не търсят истината сериозно, като скрито съкровище“ (Уайт, Е. Великата борба. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 326).

„Изучавайте историята на Даниил и неговите приятели. Въпреки средата, в която живеят и въпреки че от всички страни се сблъскват с изкушения за задоволяване на егото, те почитат Бога и Го прославят в ежедневния си живот. Решават да избягват всяко зло. Отказват със собствените си сили да застанат на пътя на врага. И Бог възнаграждава с богати благословения тяхната твърда вярност“ (Публикувани ръкописи, №224, Т. 4, Дружество „Елън Уайт“, 1990, стр. 169,170 – англ. изд.).

Игор Господарец поръчал от Москва 800 цветни евангелизаторски плакати, на които било изписано: „Библията открива път към здравословен и щастлив живот“. Разлепил ги из своя град в една бивша съветска република, където повечето хора не са християни. Възрастен евангелизатор обаче му казал да започне отначало.

„Поръчай други 800 плаката, които да рекламират адвентния петдневен план за отказване от цигарите“, настоял Артуро Шмид, евангелизатор от Аржентина.

Игор не можел да повярва на ушите си. Плакатите коствали много пари и време и не му се искало да започва от нулата. „Защо?“, попитал той.

„Целта ни не е да правим адвентисти от нехристияните – отвърнал Шмид. – Целта ни е да си създаваме приятели.“

Това се случило през 1992 г. – само година след разпадането на Съветския съюз. Игор, млад адвентен пастор, имал голямо желание да се възползва от новооткритата религиозна свобода и да говори за любовта си към Исус.

Не му харесал съветът на Шмид. Нямало много логика в това да не се проповядва Исус. Не виждал нищо разумно в провеждането на семинар за отказване от тютюнопушенето. Не искал да изгуби парите инвестирани в евангелизаторските плакати. Започнал да се моли.

Накрая Игор решил да опита. Може би възрастният евангелизатор знаел нещо, което не му било известно. Поръчал от Москва 800 плаката за отказване от пушенето и ги разлепил върху старите плакати.

Останал силно изненадан, когато започнал първият семинар. В наетата зала се насъбрали 1000 човека. Повечето посетители не били християни. Игор осъзнал, че първите плакати никога не биха привлекли толкова голямо множество.

Изминали пет години. След една съботна проповед непознат човек в църквата се ръкувал с Игор.

„Помниш ли ме?“, попитал мъжът.

Игор не си спомнил.

Преди пет години аз бях в онова множество от 1000 души, които присъстваха на семира за отказване от тютюна. Чух те да говориш заедно с пастор Шмид.“

Мъжът обяснил, че бил израснал в нехристиянско семейство и се мъчел да откаже цигарите. Семинарите му помогнали и след като осъзнал, че адвентистите са негови приятели, започнал да ходи на църква всяка събота.

Игор не можел да повярва на ушите си.