Тед Уилсън, президент на Църквата на адвентистите от седмия ден говореше за религиозна литература, когато пристигнах в лобито на хотел в Уганда, за да придружа него и други църковни ръководители на срещата с президента на страната Йовери Мусевени.

„Нося писалка за президента – каза пастор Уилсън на църковните ръководители и извади специална писалка с името и логото на адвентната църква. – Имате ли някакви книги, които да му дадем?“

Тогава взех думата. „Имам много хубаво цветно издание на „Пътят към Христос“ в стаята си.“

Пастор Уилсън погледна часовника си и настоя бързо да донеса книгата.

Изтичах към стаята и там се зачудих как ми е хрумнало да я сложа в багажа си.

Две седмици преди това бях казал „не“, когато баща ми попита дали възнамерявам да взема някакви книги за раздаване по време на пътуването. Обясних, че бях взел пет екземпляра от „Пътят към Христос“ за пътуването ми в Русия и имах големи затруднения да намеря на кого да ги дам.

„Въпреки всичко, трябва да вземеш няколко книги“, настоя баща ми.

Твърде неохотно купих пет бройки от „Пътят към Христос“ в адвентния книжен център в Кийн, щата Тексас.

Това обаче не беше достатъчно за баща ми.

„Няма ли да вземеш и нова Библия?“, попита той.

Често купувам нова Библия преди пътуване, в случай че ме поканят да произнеса проповед, след което я подарявам. Предпочитам да чета Библията на телефона си, но не обичам да държа телефон, докато проповядвам.

„Няма да има нужда от Библия – казах на баща ми. – Няма да проповядвам.“

Баща ми продължи да настоява. Купих Библия с черна кожена подвързия, превод на Крал Джеймс.

В хотелската стая в Уганда си спомних за Библията и я занесох на пастор Уилсън заедно с „Пътят към Христос“.

Малко по-късно президентът Мусевени ни посрещна в резиденцията в Ентебе и веднага обсипа пастор Уилсън с въпроси защо адвентистите спазват съботата. Пастор Уилсън му изнесе кратък библейски урок, след което го призова студентите адвентисти да бъдат освободени от изпити в събота. За негова радост президентът Мусевени се съгласи да разгледа този въпрос.

Пастор Уилсън му подари гравираната писалка и предложи президентът да я използва за подписване на документи или, нещо още по-важно, да подчертава стихове в Библията.

След това подаде Библията и „Пътят към Христос“ на президента Мусевени (на снимката), който с усмивка я вдигна, за да я видят всички гости.

Същата вечер с голямо вълнение се обадих на баща ми по Скайп. „Благодаря ти, че послуша нашепването на Святия Дух“, казах аз.

Сега винаги нося със себе си нова Библия и няколко екземпляра от „Пътят към Христос“.