"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Ездра и Неемия Иржи Москала
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 ноември 2019 г.

Нашият прощаващ Бог


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 ноември
Стих за запаметяване:
„Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13).

След празника Шатроразпъване (Sukkot) водачите отново събират народа. Те доскоро са празнували, а сега е време да довършат недовършеното дело на изповед и покаяние пред Бога за греховете си.

Да, малко по-рано водачите са им казали да не тъжат и да не скърбят за грешките си, но това не означава, че скръбта и изповедта не са важни. След като празниците са приключили, е време за истинска изповед.

Редът на събитията тук не означава, че винаги е задължителна тази последователност: радост-изповед. Нито пък означава, че винаги трябва да е точно обратното. Въпреки че е нормално първо да има изповед, а след това празник, може би трябва да започнем с прослава на Бога в живота ни. Нали Римляни 2:4 казва, че „Божията благост“ ни води до покаяние. Следователно неговата „благост“ трябва да поражда възхвала и наслада, като същевременно ни напомня, че имаме нужда Бог да ни опрощава, очиства и възстановява.




Пост и поклонение Неделя - 10 ноември

Прочетете Неемия 9:1-3. Защо народът се отделя от всички чужденци?


Въпреки че Неемия силно желае хората да свързват това време с радост, сега подтиква събранието към пост. Те се смиряват пред Бога, а после посипват пръст върху главите си, облечени във вретище. Тъй като чужденците нямат дял в общия грях на израилевия народ, израилтяните се отделят от тях, тъй като знаят, че техните собствени грехове трябва да бъдат опростени. Признават греховете на своя народ, които са ги довели до плена.

Техните общи молитви и изповед разкриват дълбоко разбиране за природата на греха. Израилтяните биха могли да негодуват, че техните праотци са объркали всичко и цялата нация е пострадала от робството. А биха могли и да започнат да негодуват заради решенията на водачите и липсата на благочестие в предишните поколения, които са ги докарали до това положение – само една нищожна група завърнали се. Обаче вместо да подхранват омраза и недоволство, те се обръщат към Бога със смирение и изповед.

Неемия 9:3 докладва, че народът чете от Книгата на закона в продължение на една четвърт от деня, а през още една четвърт хората изповядват греховете си и се покланят на Бога. Това е третото четене на Тората. То е в центъра на изповедта, която трябва да се основава на истината, идваща от Бога. Когато четем Библията, Бог се приближава до нас и Светият Дух може да ни говори и да ни поучава. Истината от Божието Слово оформя мисленето ни, насърчава ни и ни облагородява. Израилтяните скърбят и плачат, защото времето в Божието свято присъствие ни кара да съзнаваме Неговата нежност и доброта, докато същевременно разбираме колко невероятно е Творецът на Вселената да реши да бъде с нас въпреки нашето недостойнство. Така осъзнаваме, че без Бога в живота си не сме по-различни от нашите духовни праотци. Само когато Бог действа в нас, можем да станем такива, каквито трябва да бъдем.


Прочетете Даниил 9:4-19. В какво отношение бихме могли да приложим молитвата му за нас днес? Какво следва да ни говори това приложение за нас поотделно и като църква?




Началото на молитвата Понеделник - 11 ноември

След прочитането на Библията народът откликва с дълга молитва, разказваща за Божията доброта в контраст с неверието на израилтяните. Можем да забележим, че тя прилича повече на проповед, отколкото на молитва, тъй като почти всеки стих намира паралел някъде в Библията.


Прочетете Неемия 9:4-8. Кои са основните теми на молитвата в тези начални стихове и защо?


В първата част от нея народът благославя Бога и конкретно Неговото име. В еврейската култура името не е просто название на някого, то придава самоличност на човека. Следователно възхвалата на Божието име е важна, тъй като показва на света, че това име е достойно за възхвала и почест. То е името на Създателя на Вселената. Молитвата започва с поклонение пред Бога като Творец и като Един, който „оживотворява“ всичко (Неемия 9:6; Колосяни 1:16,17). Думата „оживотворява“ произлиза от еврейски глагол със значение „поддържам жив“.

Този, Който е създал всичко, е същият, който е избрал Авраам – човек, не по-различен от останалите, освен че „сърцето“ му е било „вярно“. Може в много случаи да не му е достигала вяра, но когато е бил призован да пожертва сина си, той не се е поколебал (Битие, 22 гл.). Научил се е да бъде верен – не за една нощ, а в продължение на дългия си път с Бога. Според еврейското мислене „сърцето“ е умът. С други думи, Авраам е станал верен в мисли и действия и Бог е потвърдил това.

Първите няколко фрази от тази молитва са насочени към Бога като (1) Творец, (2) Хранител и (3) Верен на обещанията Си. Хората първо си припомнят кой е Бог: Той е Верният, Който ни е създал, пази живота ни и винаги изпълнява обещанията, които ни е дал. Когато помним това, то ни помага да не губим перспективата в живота си и да се учим да Му се доверяваме дори в най-трудните моменти, когато може да ни струва, че е далеч от нас и не се вълнува от нашите проблеми.


Защо доктрината, че Бог е наш Творец, заема толкова централно място в нашата вяра? Нима този принцип не е толкова важен, че Бог ни заповядва да отделяме една седма от живота си всяка седмица като напомняне, че Той е нашият Създател?




Уроци от миналото Вторник - 12 ноември

Неемия 9:9-22. По какво се различава тази част на молитвата от първата част?


Молитвата преминава от възхвала на Бога за Неговата вярност към разказ за неверността на израилтяните в Египет и в пустинята. Разкрива всички блага, които Бог е дал на израилтяните, но за съжаление, „бащите“ им са откликнали на тези дарове с гордост, закоравялост и незачитане на Божията милост.

Важна стъпка от изповедта и покаянието е да признаем човешкия си провал и липсата на истинско посвещение. И макар тези стихове да говорят за хора, отдалечени във времето от нас, никой не може да отрече, че всеки един от нас изпитва съвсем същите проблеми.

Разбира се, тук е мястото на евангелието както за тях, така и за нас. Изповедта на греховете не ни спасява; единствено Христовата жертва го прави. Изповедта, заедно с покаянието, изиграва централна роля, за да признаем, че трябва да бъдем оправдани единствено чрез Христос. „Когато чрез покаяние и вяра приемем Христос за свой Спасител, Господ опрощава нашите грехове и отменя наказанието за престъпването на закона. Грешникът тогава застава пред Бога като оправдан човек: получава благоразположението на Небето, а чрез Духа има общение с Отец и Сина“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 3. С. 191 – англ. изд.).

Същевременно, тъй като Неговата благост ни кара да признаем греховете си и да се покаем за тях, трябва да бъдем решени с Божията сила и да ги изоставим.

Основната идея е, че Израил упорства, а Бог постоянно проявява любов към народа. Връщайки се назад към това какво е сторил Той за израилевия народ, хората си припомнят, че след като е направил толкова много за тях в миналото, ще продължи да се грижи за тях и в настоящето, и в бъдещето. Затова е толкова важно народът винаги да помни Божиите действия в историята. Когато забравят, тогава си навличат проблеми.


Върнете се към моментите, когато сте били сигурни, че Бог е действал в живота ви. Каква утеха можете да почерпите от тях следващия път, когато се сблъскате с проблеми? Как бихте могли да се учите по-силно да се доверявате на Божията благост в случаите на пълно обезсърчение, разочарование и страх за бъдещето?




Законът и пророците Сряда - 13 ноември

Прочетете Неемия 9:23-31. Как са описани израилтяните в контраст с Божията „голяма благост“ (Неемия 9:25)?


Тази следваща част от молитвата/проповедта се фокусира върху живота в Ханаан, когато израилтяните притежават страната, дадена им от Бога. Получили са земя, градове, лозя и ниви, които веднага са можели да използват, но те са приели всичко за даденост. В края на стих 25 ни се казва, че „така те ядоха и се наситиха, затлъстяха“. „Затлъстяха“ е израз, който се среща само на няколко места в Библията (Второзаконие 32:15 и Йеремия 5:28), и всеки път се употребява с отрицателно значение.

Хората „се насладиха с Твоята голяма благост“, но насладата им не е в Бога, а в притежанията. Явно да притежаваш всичко не те доближава до Бога. Много пъти си мислим: „Само ако имах това или онова, тогава щях да бъда щастлив/а“. За съжаление, виждаме, че израилтяните получават всичко от Бога, а пък „щастието“ им от тези неща само ги откъсва от Него. Често е твърде лесно да се насочим към даровете и да забравим за Дарителя. Това е фатална заблуда.

Разбира се, в тази глава водачите изповядват неверността си спрямо Бога. Когато си припомнят историята, те конкретно споменават беззаконията, извършени от тях като народ. Два аспекта изпъкват като особено важни, понеже се повтарят: (1) Израил е отхвърлил Божия закон и (2) е преследвал пророците.

Иначе казано, те осъзнават, че Божият закон и Неговите пророци са изключително важни за тяхното развитие като благочестива нация и като отделни личности. Молитвата подчертава това заключение с думите за Божиите заповеди, „чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее“ (Неемия 9:29; директен цитат от Левит 18:5). Подчертава и факта, че именно Духът е говорил чрез пророците. Бог ни е дал заповедите Си, за да имаме изобилен живот, и е изпратил пророците си да ни напътстват, за да разбираме Неговата истина. Какво правим с тези дарове, е решаващ въпрос за всички нас.




Възхвала и молба Четвъртък - 14 ноември

Прочетете Неемия 9:32-38. Кое е главното в заключението на тази изповед?


Молитвата още веднъж се връща към възхвалата на Бога: велик, могъщ и страшен, Който пази завет и милост. Изглеждат искрени в признанието си за Божията доброта спрямо тях.

Също така принасят молба под формата на завет с Бога, която е описана в подробности в глава 10. Каква е тяхната молба?

„И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас“ (Неемия 9:32).

Обществото трябва да плаща данък на царете, които го управляват. Малките групи израилтяни са жестоко угнетявани от всички страни и те са уморени от всичко това. Трябвало е да понасят тираните един след друг и се надяват на малко отдих.

Интересно е, че наричат себе си „слуги“. След като излагат неверността на нацията си, накрая наричат себе си с тази дума. Разбира се, слугите се покоряват на тези, които ги управляват. Следователно употребата на конкретните думи внушава, че са разбрали следното: трябва да се покоряват на Господа, за разлика от праотците си. Това е израз на желанието им да бъдат верни на Господа и на Неговите заповеди. И като слуги на Бога, те Го молят да се намеси и да ги защити.

Общността на Ездра и Неемия описва своето настоящо „голямо притеснение“ (Неемия 9:37), което може да се сравни със страданията на израилтяните в Египет (Неемия 9:9). В молитвата възхваляват Бога, че е забелязал мъките им в Египет и не ги е пренебрегнал. Общността сега Го моли да се намеси също като в миналото, въпреки че не го заслужават, понеже никой – царе, князе, свещеници или пророци, нито отците – не е останал верен. Затова разчитат единствено на Божията благодат и милост към тях, а не на самите себе си или на делата на предците, с надеждата, че Господ ще се намеси в тяхна полза.


Прочетете Римляни 5:6-8. Как тези стихове отразяват онова, което израилтяните искат от Бога? Каква утеха намираме в молбите на израилтяните и в думите на Павел от „Римляни“?




Разширено изучаване Петък - 15 ноември

Прочетете главата „Изповед“ от книгата на Елън Уайт „Пътят към Христос“, с. 38-42, издателство „Нов живот“, София, 2016.


В Неемия 9:25 евреите говорят за това как техните предци „се насладиха с Твоята голяма благост“. Глаголният корен е същият като на името Едем, като в „Едемската градина“ (Битие 2:15). Може би най-добрият превод би бил „те се едемизираха“, ако само имаше такъв глагол – едемизирам се.

Все пак евангелието означава възстановяване, а какъв по-добър символ от Едем за това, което накрая ще бъде възстановено? Бог издига еврейския народ и го поставя на кръстопътя на древния свят, за да създаде възможно най-близкия до Едем образ, който би могъл да съществува на една грешна земя. Дори след плена и завръщането все още има потенциал за това. „Защото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем“ (Исая 51:3).

Да, хората се наслаждават на материалните благословения, които Господ им е обещал: благословения, които, доколкото е възможно в един грешен свят, им напомнят за изобилието в Едем. И това е добро. Очаква се да им се наслаждават. Бог е създал физическия свят по такъв начин, че да могат да му се наслаждават, и древният Израил – благословен от Бога – също му се е радвал. Техният грях не е, че „се едемизират“ от Божията голяма благост, а че са забравили Господа (Йезекиил 23:35), на Чиято доброта дължат всичко. Благословенията са станали самоцел вместо средство за постигане на целта, която е да разкриват Бога пред заобикалящите ги народи.


Въпроси за разискване:

Исус казва: „А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден“ (Матей 13:22). Какво има предвид Той под „примамката на богатството“ и каква е връзката му с молитвената изповед, която изучавахме тази седмица?

Поразсъждавайте върху доктрината за Сътворението. Забележете молитвата от Неемия, 9 глава, в която молещите се почти веднага започват да говорят за Господа като за Творец и Хранител. Доколко основополагаща е тази доктрина за нашата вяра?

Как намираме златната среда: да признаваме наследствената си греховност и все пак да не допускаме Сатана да я използва по такъв начин, че да ни обезсърчава и отблъсква от вярата?


Тази събота, 16.11.2019 г., ще се молим за църкви „Севлиево” и „Септември”.




Разказ
Подарък за президента на Уганда
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Тед Уилсън, президент на Църквата на адвентистите от седмия ден говореше за религиозна литература, когато пристигнах в лобито на хотел в Уганда, за да придружа него и други църковни ръководители на срещата с президента на страната Йовери Мусевени.

„Нося писалка за президента – каза пастор Уилсън на църковните ръководители и извади специална писалка с името и логото на адвентната църква. – Имате ли някакви книги, които да му дадем?“

Тогава взех думата. „Имам много хубаво цветно издание на „Пътят към Христос“ в стаята си.“

Пастор Уилсън погледна часовника си и настоя бързо да донеса книгата.

Изтичах към стаята и там се зачудих как ми е хрумнало да я сложа в багажа си.

Две седмици преди това бях казал „не“, когато баща ми попита дали възнамерявам да взема някакви книги за раздаване по време на пътуването. Обясних, че бях взел пет екземпляра от „Пътят към Христос“ за пътуването ми в Русия и имах големи затруднения да намеря на кого да ги дам.

„Въпреки всичко, трябва да вземеш няколко книги“, настоя баща ми.

Твърде неохотно купих пет бройки от „Пътят към Христос“ в адвентния книжен център в Кийн, щата Тексас.

Това обаче не беше достатъчно за баща ми.

„Няма ли да вземеш и нова Библия?“, попита той.

Често купувам нова Библия преди пътуване, в случай че ме поканят да произнеса проповед, след което я подарявам. Предпочитам да чета Библията на телефона си, но не обичам да държа телефон, докато проповядвам.

„Няма да има нужда от Библия – казах на баща ми. – Няма да проповядвам.“

Баща ми продължи да настоява. Купих Библия с черна кожена подвързия, превод на Крал Джеймс.

В хотелската стая в Уганда си спомних за Библията и я занесох на пастор Уилсън заедно с „Пътят към Христос“.

Малко по-късно президентът Мусевени ни посрещна в резиденцията в Ентебе и веднага обсипа пастор Уилсън с въпроси защо адвентистите спазват съботата. Пастор Уилсън му изнесе кратък библейски урок, след което го призова студентите адвентисти да бъдат освободени от изпити в събота. За негова радост президентът Мусевени се съгласи да разгледа този въпрос.

Пастор Уилсън му подари гравираната писалка и предложи президентът да я използва за подписване на документи или, нещо още по-важно, да подчертава стихове в Библията.

След това подаде Библията и „Пътят към Христос“ на президента Мусевени (на снимката), който с усмивка я вдигна, за да я видят всички гости.

Същата вечер с голямо вълнение се обадих на баща ми по Скайп. „Благодаря ти, че послуша нашепването на Святия Дух“, казах аз.

Сега винаги нося със себе си нова Библия и няколко екземпляра от „Пътят към Христос“.