"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Половин самун хляб
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Мая се приближила до Валентина с половин самун бял хляб след църковната служба. „Валя, моля те, вземи това“, казала тя и подала хляба. Четиридесетгодишната Валентина погледнала гладно към хляба. Не била яла дори троха хляб през последните шест месеца. Било невъзможно да се намери хляб по магазините в Сухуми, столица на откъсналата се от Грузия област Абхазия. Годината била 1993 и след много месеци на въоръжен конфликт между грузинските и абхазките сили имало силен недостиг на храни. „Моля те, вземи това – отново Мая, на 45 години, и отново подала хляба. – за тебе е.“ Валентина поклатила глава. „Не мога да приема това от тебе. Ти имаш нужда от него толкова, колкото и аз.“ Мая започнала да плаче. „Моля те, вземи го – казала тя. – Ти ни помогна толкова много. Това е подарък, който искам да ти дам, а ти отказваш да го приемеш.“ „Добре - съгласила се накрая Валентина. – Нека да отрежем хляба на две. За тебе половина и за мене половина. Жената разделила хляба с нож от кухнята в домашната църква, където около 40 души се събирали редовно да се молят и да четат Библията под ръководството на съпруга на Валентина, Павел Дмитриенко, адвентен пастор. След малко Валентина и Павел си тръгнали от къщата, за да изминат 15-километровия път до своя дом. Валентина се усмихнала, когато си помислила за хляба в чантата. Щяла да му се наслади заедно със супата от ечемик още същата вечер. „Ще направя супа и ще я изядем с истински хляб“, казала тя. Павел също се усмихнал щастливо. Той също искал да си хапне от хляба. По пътя за дома съпрузите видели възрастна жена на моста. Тя била много слаба, а дрехите й – мръсни. Жената погледнала към Валентина. „Дъще – проплакала тя – да ти се намира парче хляб?“ Валентина извадила половината самун от чантата си и я подала на жената. „Да, имам, мила бабо. Вземи това.“ Възрастната жена заплакала, когато получила хляба. „Благодаря ви, не съм яла от три дни. Спасихте ме от гладна смърт“, отвърнала тя и по мръсните й сбръчкани бузи потекли сълзи. Валентина и Павел продължили по пътя за дома с радостни усмивки. Те били щастливи, че могли да пожертват скъпоценния хляб. „Дадохме на възрастната жена единственото нещо, за което копнеехме, и така спасихме живота й.“ Валентина, която сега е на 65 години (на снимката), заяви в интервю в дома си в Белгород, Русия. „Това бе истинска жертва, но тя ни направи по-щастливи от когато и да било преди.“

Свързан урок >>

Created by ULimited®