"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Най-малките от тези”
Служене на нуждаещите се
Джонатан Дъфи
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 31 август - 6 септември 2019 г.

Евангелието в живота ни


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 31 август
Стих за запаметяване:
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой. Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:8-10).

Веднага, след като заговорим за Божиите заповеди, изисквания или наставления, поемаме риска – или дори се сблъскваме с изкушението – да решим, че по някакъв начин направеното от нас би могло да заслужи или дори да допринесе за нашето спасение или да ни спечели Божието благоволение. Но Библията нееднократно заявява, че сме грешници, спасени по Божията благодат чрез Исус Христос и Неговата заместническа смърт на кръста за нас. Нима бихме могли да добавим нещо друго към това? Или както пише Елън Уайт: „Ако съберете всичко добро и свято, благородно и прекрасно в човека и след това представите темата пред Божиите ангели като фактор за спасението на човешката душа или за заслуги, предложението би било отхвърлено като измяна“ (Вяра и дела. С. 24 – англ. изд.).


Така дори нашите дела на милост и състрадание към нуждаещите се не бива да бъдат разглеждани законнически. Точно обратното, колкото повече израстваме в разбирането и благодарността си за спасението, толкова повече връзката между Божията любов и загрижеността Му за бедните и потиснатите ще се предава към нас, получателите на Неговата любов. Получили сме – затова даваме. Когато съзрем колко силно ни е обикнал Бог, виждаме и колко голяма е любовта му към другите, като ни призовава и ние да ги обичаме.




„Защото Бог толкова възлюби…“ Неделя - 1 септември

Йоан 3:16 гласи: „Защото Бог толкова възлюби света…“ – и оригиналната гръцка дума е kosmos, което означава „светът като създадено, организирано цяло“ (Адвентен библейски коментар. Т. 5, с. 929 – англ. изд.). Този стих се отнася до изкуплението на човечеството, но спасителният план има приложения за цялото творение.


Прочетете Римляни 8:20-23. Какво ни учат тези стихове за по-всеобхватните дискусионни моменти в спасителния план?


Разбира се, на определено ниво спасението касае всеки един от нас в личната ни връзка с Господа. Но има и нещо повече. Оправданието всъщност не означава само да ни бъдат простени греховете. В идеалния случай то означава как – чрез Исус Христос и силата на Светия Дух – Господ създава ново Божие семейство, празнуващо своето опрощение и увереност в спасението, като (освен всичко останало) свидетелства на света чрез добрите си дела.


Прочетете Йоан 3:16,17. Как стих 17 допринася за по-широкото разбиране на стих 16?


Можем да приемем, че Бог обича и други хора, не само нас. Той обича тези, които обичаме ние и това ни доставя радост. Той обича тези, до които достигаме и признанието за тази истина често е мотивът ни, за да ги достигнем. Но Той обича и онези, с които се чувстваме неудобно или дори се страхуваме от тях. Бог обича всички хора, навсякъде, дори онези, които може би не харесваме особено.

Сътворението е един от начините, чрез които виждаме проявлението на това. Библията постоянно посочва света около нас като доказателство за Божията доброта: „ Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните“ (Матей 5:45). Дори самият живот е дар от Бога и независимо от отговора или отношението на човека спрямо Него, всеки получава този дар.


Как това би трябвало да промени отношението ни спрямо другите и техните обстоятелства, когато осъзнаем, че и те са същества, сътворени и възлюбени от Бога?




Състрадание и покаяние Понеделник - 2 септември

Смесените истории за спасението и великата борба ни подтикват да признаем истината за живота, фундаментална за нашето разбиране на света и на самите нас, и тя е: ние и нашият свят сме паднали, съкрушени и грешни. Светът не е това, което е бил създаден да бъде и въпреки че все още носим образа на Бога, Който ни е създал, ние сме част от съкрушеността на света. Грехът в нашия живот е от същата природа като злото, причиняващо толкова много болка, потисничество и експлоатация по целия свят.

Ето защо е правилно да чувстваме болката, неудобството, скръбта и трагедията на света и на живота около нас. Ако не изпитвахме болката от живота тук, бихме били роботи. Недоволството в книгата на Псалмите, скърбите на Йеремия и на другите пророци, сълзите и състраданието на Исус – доказват уместността на този вид реакция спрямо света и неговото зло, и особено към хората, толкова често наранявани от същото това зло.


Прочетете Матей 9:36; 14:14; Лука 19:41,42 и Йоан 11:35. Кое във всеки един от тези стихове поражда състраданието на Исус? Как бихме могли да имаме меко за заобикалящата ни болка сърце?


Също така трябва да помним, че грехът и злото не са просто „там някъде“, нито са резултат на нечия друга съкрушеност: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас“ (1 Йоан 1:8). Според разбирането на библейските пророци грехът е трагедия не просто защото някой е нарушил „правилата“, а понеже е нарушил връзката между Бога и Неговия народ; а и защото нашият грях наранява други хора. Независимо дали се случва в малък или голям мащаб, той е едно и също зло.

Егоизмът, алчността, подлостта, предразсъдъците, невежеството и небрежността са в основата на цялото зло, несправедливостта, бедността и потисничеството в света. А изповядването на нашата греховност е първа крачка към справянето с това зло, както и първата стъпка към това да позволим на Божията любов да заеме полагащото ѝ се място в сърцата ни: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).


Вгледайте се в себе си (но не твърде отблизо, нито за твърде дълго). В какви отношения сте съкрушени и сте част от по-големия проблем? Кой е единственият отговор и единственото място, към което да гледате?




Благодатта и добрите дела Вторник - 3 септември

Обобщете Ефесяни 2:8-10 със свои думи. Какво ни разкриват тези стихове за връзката между благодатта и добрите дела?


Библията ни казва, че освен множество други неща, ние сме създадени, за да се покланяме на Бога и да служим на другите. Само във въображението си можем да се опитаме да разберем какви биха били тези постъпки в една безгрешна обстановка.

Но засега, поради греха, познаваме само съкрушения и паднал свят. За наше щастие, Божията благодат, изразена и представена в жертвата на Исус за греховете на света, проправя пътя към опрощението и изцелението. Така дори сред това съкрушено съществуване животът ни става по-пълна Божия творба, а Бог ни използва като Свои сътрудници, за да се опитаме да излекуваме и възстановим вредата и раните в живота на другите (вж. Ефесяни 2:10). „Който получава, трябва и да раздава. От всички посоки се чуват викове за помощ. Бог кани хората да служат с радост на своите ближни“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Стр. 70, изд. „Нов живот“, София, 1998).

И отново, ние не вършим добри дела – грижа за бедните, привдигане на потиснатите, нахранване на гладните – за да заслужим спасението или положението си пред Бога. В Христос, чрез вяра, имаме цялото положение пред Бога, от което някога ще се нуждаем. По-скоро осъзнаваме, че сме грешници и жертви на греха, които въпреки всичко са възлюбени и изкупени от Небето. Докато все още се борим с изкушенията на егоцентризма и алчността, саможертвата и смирената Божия благодат ни предлага нов живот и любов, които ще преобразят живота ни.

Когато погледнем към Кръста, виждаме голямата и пълната Жертва, принесена за нас, и осъзнаваме, че не можем да добавим нищо към това, което ни е предложено в Христос. Но това не означава, че не бива да правим нищо в отговор на даденото ни от Него. Точно обратното, трябва да откликнем и нима има по-добър начин да отговорим на проявената спрямо нас любов, от това да проявим любов към другите?


Прочетете 1 Йоан 3:16,17. Как тези стихове предават по силен начин какъв би трябвало да е нашият отговор спрямо Кръста?




Нашата обща човешка природа Сряда - 4 септември

Чрез Своето служене и учение Исус подканва към радикално приемане. Всички, потърсили вниманието Му от честни подбуди – било то жени с лош морал, бирници, прокажени, самаряни, римски центуриони, религиозни водачи или деца – са приветствани от Него с истинска топлота и загриженост. Както предстои да разбере ранната църква по преобразяващ начин, това приемане включва предложението на дара на спасението.

Когато първите вярващи бавно осъзнават същността на евангелието, те започват не просто да добавят добри дела към вярата си като нещо „хубаво“ за вършене. Това е същността на тяхното разбиране за евангелието, както го преживяват в живота, служенето и смъртта на Исус Христос. Борейки се с възникващите въпроси и проблеми, първо отделни водачи като Павел и Петър (вж. например Деяния 10:9-20), а след това като църковно тяло по време на Йерусалимския събор (вж. Деяния, 15 гл.), те започват да осъзнават драматичната промяна, която благата вест внася в разбирането им за Божията любов и приемане. Разбират как това трябва да бъде изживяно на практика в живота на изповядващите, че са Христови последователи.


Какво разбираме чрез всеки от следните стихове за нашата обща човешка природа? Как всяка от тези идеи би следвало да повлияе върху отношението ни към другите?

Малахия 2:10

Деяния 17:26

Римляни 3:23

Галатяни 3:28


Галатяни 3:28 е теологично обобщение на практичната история за добрия самарянин, разказана от Исус. Вместо да спорим на кого сме длъжни да служим, нека просто да идем и да служим и може би да бъдем готови да ни служат дори хора, които не очакваме. Общият елемент на глобалното човешко семейство се осъществява на по-висше ниво в общото семейство на тези, с които сме свързани чрез евангелието, чрез спасителната Божия любов, призоваваща ни към единство в Него: „Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух“ (1 Коринтяни 12:3).




Вечното благовестие Четвъртък - 5 септември

Преобразяващата покана и призивът на евангелието „към всеки народ, племе, език и хора“ (Откровение 14:6) звучи през цялата християнската история. Но „Откровение“ описва едно обновено прогласяване на тази новина – благата вест за Исус и всичко, до което тя води – в края на времето.


Прочетете Откровение 14:6,7. Как обичайното разбиране на евангелието – най-често обобщавано чрез Йоан 3:16 – е включено в конкретната вест на ангела от стих 7?


Откровение 14:7 обединява три ключови елемента, които вече отбелязахме в това изучаване на Божията загриженост за злото, бедността и потисничеството в цялата библейска история:

Съдът. Молбата за съд – да бъде раздадена справедливост – е повтарящият се призив на угнетените през цялата световна история. За щастие, Библията описва Бога като Един, Който чува виковете на изпадналите в беда. Например, както често се казва в Псалмите, тези, към които се отнасят несправедливо, считат съда за добра вест.

Поклонението. Писанията на еврейските пророци често свързват темите за поклонението и добрите дела особено когато сравняват поклонението на претендиращите, че са Божии, с грешките, които те са извършили и продължават да вършат. Например в Исая, 58 глава Бог изрично заявява, че поклонението, което най-силно желае, представлява дела на любов и грижа за бедните и нуждаещите се (вж. Исая 58:6,7).

Сътворението. Както видяхме, един от фундаменталните елементи на Божия призив за справедливост е общото човешко семейство; фактът, че всички сме създадени по Неговия образ и сме възлюбени от Него, че всички сме ценни в Неговите очи и никой не бива да бъде експлоатиран или потискан заради несправедливата печалба и алчността на другиго. Изглежда ясно, че това прогласяване на евангелието в края на времето е широк и всеобхватен призив за приемане на спасението, изкуплението и възстановяването, което Бог желае за падналото човечество. Следователно дори на фона на проблемите, свързани с истинското и фалшивото поклонение и гоненията (вж. Откровение 14:8-12), Бог ще има народ, който ще отстоява правото, Неговите заповеди и вярата в Исус дори сред най-ужасната форма на злото.


Как да намерим начини да служим на хората в нужда, докато същевременно споделяме с тях и надеждата, и предупреждението, съдържащи се в Тройната ангелска вест?




Разширено изучаване Петък - 6 септември

Прочетете статията „Бог с нас“ в книгата на Елън Уайт „Копнежът на вековете“ и „Спасени, за да служат“ в „По стъпките на великия Лекар“.


„Бог разглежда цялата земя като Свое лозе и макар сега да е в ръцете на узурпатора, тя е Негова принадлежност. Тя Му принадлежи по право на изкупление не по-малко, отколкото по право на сътворение. Христовата жертва бе направена в полза на света. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ (Йоан 3:16). Ето го онзи единствен дар, в който са включени и всички други дарове за човека. Целият свят всекидневно получава благословение от Бога. Всяка капка дъжд, всеки лъч светлина, разпръснати върху нашата неблагодарна раса, всеки лист, всяко цвете и плод свидетелстват за Божието дълготърпение и Неговата голяма любов“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Стр. 195, изд. „Ел Уай“, София, 2013).

„В Христос няма нито евреи, нито гърци, ни свободни, ни роби. Всички са сближени чрез скъпоценната Му кръв. (Галатяни 3:28; Ефесяни 2:13)

Каквито и да са различията в религиозното вярване, повикът на страдащото човечество трябва да бъде чут и да му се откликне (…)

Всички около нас са клети, измъчени души, нуждаещи се от думи на съчувствие и дела на подпомагане. Има вдовици, които се нуждаят от съчувствие и подкрепа. Има сираци, за които Христос заръча на последователите Си да ги приемат като дълг от Бога. Твърде често ги отминаваме с пренебрежение. Може да са дрипави, недодялани и външно непривлекателни във всяко отношение, но те са Божия собственост. Купени са с цена и са така скъпоценни в Неговите очи, както сме и ние. Те са членове на голямото Божие домочадие и християните като Негови настойници са отговорни за тях.“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Стр. 255, 256, изд. „Ел Уай“, София, 2013).


Въпроси за разискване:

1. Стараейки се да вършим добри дела и да помагаме на другите, как да устоим на изкушението да смятаме, че това по някакъв начин ни прави по-добри и ни печели заслуги, които Бог би трябвало да признае?

2. Вашата църква общност, в която „няма различие“ ли е, и всички ли са едно в Христос? Как би могла тя да се вписва в този идеал все повече и повече? Колко приемаща другите хора е вашата църква?

3. Как намираме правилния баланс да вършим добро на хората в нужда – не поради други причини, а само защо са в нужда и ние сме в състояние да им помогнем – докато в същото време достигаме до тях с истините на евангелието? Как да се научим да правим и двете и защо винаги е по-добре да правим и двете?


Обобщение: Божията любов, изразена в спасителния план и приложена на практика в живота и жертвата на Исус, ни предлага опрощение, живот и надежда. Като получатели на тази благодат, ние се стремим да я споделяме с другите – не за да спечелим спасението си, а защото сме били сътворени и пресътворени именно с тази цел. Евангелието като такова преобразява взаимоотношенията и ни подтиква да служим, особено на онези, които са в най-голямо затруднение.


Тази събота, 07.09.2019 г., ще се молим за църкви „Пазарджик-Изток” и „Перник”.




Разказ
Половин самун хляб
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Мая се приближила до Валентина с половин самун бял хляб след църковната служба.

„Валя, моля те, вземи това“, казала тя и подала хляба.

Четиридесетгодишната Валентина погледнала гладно към хляба. Не била яла дори троха хляб през последните шест месеца. Било невъзможно да се намери хляб по магазините в Сухуми, столица на откъсналата се от Грузия област Абхазия. Годината била 1993 и след много месеци на въоръжен конфликт между грузинските и абхазките сили имало силен недостиг на храни.

„Моля те, вземи това – отново Мая, на 45 години, и отново подала хляба. – за тебе е.“

Валентина поклатила глава.

„Не мога да приема това от тебе. Ти имаш нужда от него толкова, колкото и аз.“

Мая започнала да плаче.

„Моля те, вземи го – казала тя. – Ти ни помогна толкова много. Това е подарък, който искам да ти дам, а ти отказваш да го приемеш.“

„Добре - съгласила се накрая Валентина. – Нека да отрежем хляба на две. За тебе половина и за мене половина.

Жената разделила хляба с нож от кухнята в домашната църква, където около 40 души се събирали редовно да се молят и да четат Библията под ръководството на съпруга на Валентина, Павел Дмитриенко, адвентен пастор.

След малко Валентина и Павел си тръгнали от къщата, за да изминат 15-километровия път до своя дом.

Валентина се усмихнала, когато си помислила за хляба в чантата. Щяла да му се наслади заедно със супата от ечемик още същата вечер.

„Ще направя супа и ще я изядем с истински хляб“, казала тя.

Павел също се усмихнал щастливо. Той също искал да си хапне от хляба.

По пътя за дома съпрузите видели възрастна жена на моста. Тя била много слаба, а дрехите й – мръсни. Жената погледнала към Валентина.

„Дъще – проплакала тя – да ти се намира парче хляб?“

Валентина извадила половината самун от чантата си и я подала на жената.

„Да, имам, мила бабо. Вземи това.“

Възрастната жена заплакала, когато получила хляба.

„Благодаря ви, не съм яла от три дни. Спасихте ме от гладна смърт“, отвърнала тя и по мръсните й сбръчкани бузи потекли сълзи.

Валентина и Павел продължили по пътя за дома с радостни усмивки. Те били щастливи, че могли да пожертват скъпоценния хляб.

„Дадохме на възрастната жена единственото нещо, за което копнеехме, и така спасихме живота й.“

Валентина, която сега е на 65 години (на снимката), заяви в интервю в дома си в Белгород, Русия. „Това бе истинска жертва, но тя ни направи по-щастливи от когато и да било преди.“



Created by ULimited®