Момиче се моли за намесата на ангели
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“
Храната свършила в неделната сутрин в дома на деветгодишната Джоан. Бащата бил изоставил семейството, след като майката започнала да посещава адвентната църква в щата Орегън. Бащата, имигрант в САЩ от Южна Корея, бил заявил, че никога няма да им помога.
„Ако избереш Бога, нека Той да те храни – казал Той. – Нека твоят Бог те облича.“
Майката, която нямала работа, се молела и плакала в банята през тази неделя.
Когато дошло време за обяд, по-малката сестра на Джоан, казала съвсем унило: „Гладна съм.“ По-малкият й брат стоял намръщен, опитвайки се да бъде смел, макар че бил съвсем безпомощен. Тогава Джоан си спомнила, че била чела в детските истории на Чичо Артър за деца, които се молили и получили помощ от ангели.
„Просто трябва да се молим – възкликнала тя. – В историите на Чичо Артър е записано, че ако се молим, ангелите ще ни донесат храна. Нека се помолим!“
Братът се ококорил. Малката й сестра отново се оплакала, че е гладна. Джоан не знаела как да се моли.
„Здравей Боже – казала Джоан. – В историите на Чичо Артър се казва, че можеш да ни изпратиш храна, затова би ли ни изпратил нещо за ядене, моля?“
Децата зачакали. Нямало храна. Минали часове и настъпило време за вечеря. Джоан си помислила: „Нещо не е наред. Бог закъснява!“
Децата ставали все по-гладни. Майката продължила да се моли и да плаче в спалнята.
Тогава Джоан казала: „О, знам къде грешим! Бог не смята, че вярваме в Него, тъй като не сме сложили масата.“
Казала на малката сестра да донесе метални пръчки за хранене от кухнята. Децата оправили масата и седнали.
„Съжаляваме за това, Боже – помолила се Джоан. – Вероятно нещо сме направили не както трябва. Можеш ли сега да ни изпратиш малко храна? Готови сме!“
Нищо не се случило. Децата си легнали разочаровани и гладни.
Рано сутринта се събудили и започнали да се оправят за училище. Нямали храна за закуска и за обяд.
„Не се безпокой, мамо – прошепнала Джоан. – Тя все още се моли и плаче.“
Децата отворили входната врата, но пътят им бил блокирал – там имало голяма кутия пълна с храна.
Силно развълнувани децата повикали майка си. Тя не можела да повярва на очите си. Джоан се изпълнила с радост.
„Ангелите само малко закъсняха!“, промълвила тя.
Точно в този момент Джоан осъзнала, че Бог е жив и чува и отговаря на молитви. Джоан Ким сега е майка на четири деца. Тя и съпругът й Джон, зъболекар, са мисионери в Монголия.
След чудото с храната Джоан е убедена, че ангелите са корейци.
„И днес мога да ви кажа, че ангелите са корейци. Храната, която ни оставиха бе корейска – всичко необходимо, за да си приготвите ориз, кимчи и супа от водорасли.“
|