"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
„Най-малките от тези”
Служене на нуждаещите се
Джонатан Дъфи
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 юни - 5 юли 2019 г.

Бог създаде …


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 юни
Стих за запаметяване:
„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него“ (Притчи 14:31).

Някога работили ли сте, за да създадете нещо – може би някакъв предмет на изкуството или занаятите, ястие или друга творческа дейност – само за да бъде счупено или отхвърлено от онзи, на когото сте го дали? Ако е така, сигурно сте изпитали поне мъничко от онова, което е преживял Бог, когато е сътворил този свят и е подарил на човешките същества живот – само за да види как направеното от Него бива съсипано от греха.

Библията казва, че този свят е създаден много внимателно и е сътворен „твърде добър“. Какво е отношението на Бога към Неговото творение, става ясно от описанията на Сътворението в Битие, 1 и 2 гл. Това е контекстът, в който би трябвало да четем историята на Грехопадението от Битие, 3 гл. и съкрушеното сърце на Бога, изправил се пред сътворените от Него хора.


Забележително е, че нашият свят продължава да бъде нещо, което Бог обича въпреки хилядолетията на грях, насилие, несправедливост и открит бунт. И още по-забележителното е – докато Бог задейства Своя план за изкупление и пресътворяване на света, Той възлага на нас, вярващите, задачи при осъществяването на по-мащабните Си планове. Да, ние сме получатели на Неговата благодат; но чрез получената от нас благодат ни е поверена работа като съработници на нашия Господ. Каква тържествена, свята отговорност!




Бог – поглед към Сътворението Неделя - 30 юни

Този свят и целият живот в него; нашият собствен живот и отношението ни към него; животът на всички около нас и взаимодействието ни с тях; животът сам по себе си и изживяването му по най-добрия начин – всичко това започва от Бога. „Защото в Него живеем, движим се и съществуваме” (Деяния 17:28).

Ето какви са първите думи, записани в Библията: „В начало Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1). А фактът, че Той ги изговаря в съществуване, разкрива сила и процес, които дори не сме в състояние да си представим.

И все пак Бог не създава от разстояние. Той е тясно свързан особено що се касае до сътворяването на първите човешки същества (Битие 2:7).


Прочетете историята за сътворението на първите човешки същества в Битие 1:26-31. Какви важни неща за Бога ни разкрива този разказ? А какво съществено ни разкрива за човеците?


Често се казва, че можем да научим много за Бога, ако прекарваме време сред природата, съзерцавайки Неговото творение и зървайки частици от характера на самия Бог. Но ние можем да придобием бегла представа как Той е създал света, като изследваме и характеристиките на самия Него. Например, ако Той е Бог на реда, бихме могли да очакваме, че в творението Му ще цари ред. Или ако вярваме, че е Бог на творчеството, не би трябвало да се изненадваме, когато открием невероятни образци на тази креативност в създадения от Него свят.

По подобен начин вярваме, че Той е Бог на взаимоотношенията и затова откриваме взаимоотношенията като ключов елемент в начина, по който Господ свързва света. Той е сътворил всеки елемент от света във връзка с останалата част от творението. Създал е животните в хармония от взаимоотношения; човешките същества – във връзка със Себе Си, помежду им и с останалата част от творението.

Макар че разбирането ни за Бога в много отношения е ограничено, онова, което успяваме да разберем за Неговия характер, би трябвало да ни подтикне да преосмислим как е редно да изглежда светът.


Колко полезно за вашето разбиране на света е да го разглеждате като отражение на Божия характер въпреки явните опустошения, нанесени от греха?




Завършен свят Понеделник - 1 юли

Лесно е да изпитаме носталгия по Едем. Има нещо в кратичкото описание на Градината, създадена от Бога като дом на Адам и Ева, което запалва пламъче на копнеж в сърцата ни. Може и да не разбираме как би функционирал подобен свят, но чувстваме, че бихме желали да го преживеем.

Изглежда, че и сам Бог изпитва удовлетворение и пълнота: „И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31). Той прави нещо, което е както красиво, така и функционално. То е изтънчено по замисъл – и като форма, и като практичност. Трепти от живот и багри, но и е изпълнено с всичко необходимо за процъфтяване на живота. Нищо чудно, че Бог спира, за да се порадва, понеже създаденият от Него свят е добър.


Прочетете Битие, 1 гл. Според вас какво означава повтореното свидетелство „и Бог видя, че беше добро”? Вж. Битие 1:4,10,12,18,25 и 31.


Въпреки че е написана изцяло след Грехопадението, Библията е изпълнена с тържество на природния свят, както в Йов, 38-41 гл. и Псалм 148. Трябва да помним, че те не са написани като поглед назад към първоначално създадения свят преди греха; написани са в сегашно време, празнувайки добротата, все още осезаема в нашия свят.

Исус също черпи примери за Божията доброта и грижа от света на природата (вж. например Матей 6:26,28-30), като поощрява както нашето разчитане на Бога, така и благодарността ни за простичките дарове, от чието обкръжение се удивяваме. Ако отворим очите си и погледнем чудесата на творението, можем да видим, че наистина сме получатели на изумителни блага от нашия Създател. Нашата реакция, дори сред изпитанията, трябва да бъде на благодарност, признателност и смирено покорство пред Дарителя.

Като адвентисти от седмия ден – като празнуващи и Сътворението, и очакваното Божие царство – трябва да осъзнаем, че красивите неща, радостите и добротата, които виждаме и преживяваме в света, ни помагат да зърнем какъв е бил някога нашият свят и какъв ще стане отново.


Съдейки по преживяванията си в света на природата, кое цените най-много в чудесата на Сътворението? Как бихте могли да опознаете Господа още по-добре в ежедневието си посредством чудесата в природния свят?




Настойници на земята Вторник - 2 юли

Според библейския разказ Едемската градина и новосъздадената Земя са места, където властва изобилието. Те са създадени за процъфтяване на живота и особено за наслада на човешките същества.

Но Бог поверява на първите мъж и жена – и на останалите от нас, които ще се появим след тях – определена роля в Своето творение. Съвсем скоро става очевидно – и то не само от Божия начин на сътворение – че Адам и Ева трябва да имат специален статут в този нов свят.

Адам първо получава задачата да даде имена на животните и птиците (Битие 2:19). След това му е поверена друга роля, представена като благословение от самия Създател: „И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Битие 1:28).


Прочетете и сравнете Битие 1:28 и 2:15. Как бихте описали служебната характеристика на човека само с едно или две изречения?


Твърде често в християнската история Битие 1:28 се е използвал като разрешително за експлоатация, дори до степен на унищожение на природата. Да, Земята очевидно е създадена за човешкия живот, полза и наслада. Но отговорността на човека е „да я обработва и да я пази” – по думите на Битие 2:15.

Когато говорим за настойничество, инстинктивно мислим за пари, но първата заповед за настойничество в Библията е да се грижим за Земята, създадена и поверена ни от Бога. Заповедта към Адам и Ева предвижда и Земята да бъде споделена с техните деца и с бъдещите поколения. При първоначалния план за света творението трябва да продължи да бъде източник на живота, добротата и красотата за всички човешки същества, а Адам и Ева ще изпълняват най-важната роля да се грижат за него.

Земята все още е Господна (вж. Псалми 24:1) и ние все още сме призвани да бъдем настойници над всичко, което ни е поверил Бог. Вероятно бихме могли да заключим, че в един паднал свят нашата отговорност като настойници даже е още по-голяма.


Какво означава за вас да бъдете настойник на земята днес, в един паднал свят? Как осъзнаването на тази отговорност засяга ежедневието ви?




Един съкрушен свят Сряда - 3 юли

Онова, което Бог е дал на Адам и Ева и не е подарил на никое друго същество на земята, е моралната свобода. Те са морални същества по начин, по който растенията, животните и дърветата никога не биха могли да бъдат. Бог толкова много цени тази морална свобода, че допуска възможността Неговите човешки същества да изберат непокорството. Така рискува всичко, създадено от Него, заради по-висшата цел на една връзка със Своите човешки творения, основана на любов и свободна воля.

Обаче съществува и унищожител (тази морална свобода е валидна и за ангелите) – един, който иска да разруши добрия и пълноценен свят, сътворен от Бога. Той се стреми да използва Божието специално творение на земята – човешките същества – за да постигне това. Говорейки чрез змията, дяволът оспорва целостта и изобилието на осигуреното от Бога (вж. Битие 3:1-5). Първостепенното изкушение е да пожелаят повече от даденото им от Бога, да се усъмнят в Неговата доброта и да разчитат на самите себе си.

С този избор и действие връзката, неразделна част от замисленото от Бога творение, е нарушена. Адам и Ева вече не се наслаждават на онази връзка със своя Създател, за която са били замислени (вж. Битие 3:8-10). Тези две човешки същества внезапно осъзнават, че са голи и засрамени, а връзката помежду им е почти непоправимо деформирана. Взаимоотношенията им с останалата част от земята също са обтегнати или скъсани.


Прочетете Битие 3:16-19. Какво ни разкриват тези стихове за променените взаимоотношения между човешките същества и природния свят?


Поради реалността на греха животът на Адам, Ева и останалата част от творението внезапно става много по-труден. Последиците от греха са реални особено като се има предвид, че засягат човечеството и нашите взаимоотношения. В известен смисъл ние сме далечни за Бога, нашия Създател. Семействата ни също биват повлияни по множество начини и взаимоотношенията помежду ни често са истинско предизвикателство. Ние дори се борим във връзката си с природната среда и със света, в който се намираме. Всички аспекти на живота ни и на света, в който живеем, разкриват причинената от греха разруха.

Но Бог не е създал света, за да се превърне в нещо такова. „Проклятията“ от Битие, 3 глава са съпроводени също и от обещанието, че Той ще намери начин, за да пресътвори нашия свят и да възстанови нарушените от греха взаимоотношения. Докато продължаваме да се борим с греха и с резултатите му върху нашия живот, сме призовани да издигаме първоначалната доброта в света и да се стремим да прилагаме в живота си плана, който Бог е промислил за него.




Семейната тъкан на човечеството Четвъртък - 4 юли

На света не му е нужно много време след навлизането на греха, за да се срине още повече. Подклаждано от ревност, неразбиране и гняв, убийството на Авел засяга първата братска двойка. Когато Бог пита Каин за греха му, неговият отговор очевидно е ироничен и риторичен: „Пазач ли съм аз на брат си?“ (Битие 4:9). А отговорът, загатнат от първоначалния Божи въпрос: „Да, абсолютно, ти си пазач на брат си”.


Прочетете Притчи 22:2. Какво се загатва с това привидно простичко твърдение? Какво ни разкрива то за връзката ни с нашите ближни човешки същества?


Всеки човек, с когото се срещаме, е едно от Божиите творения, създадено по Негов образ и част от тъканта на взаимоотношенията, свързващи всички нас в Божието творение, колкото и съкрушено и увредено да е то. „Всички сме вплетени заедно в тъканта на човечеството. Злото, причинено на една част от голямото човешко братство, е опасно за всички ни” (Уайт, Е. „По стъпките на великия Лекар“, стр. 278, изд. „Нов живот“, София, 1998). Независимо дали ни харесва, или не, поради общата връзка, имаме поверена ни от Бога отговорност към Него и един към друг (вж. Матей 22:37-39).

В цялата Библия отново и отново се повтаря твърдението, че Бог е нашият Създател. Например това е една от причините да помним съботата (Изход 20:8-11) и да се покланяме на Бога в края на времето (Откровение 14:7). То е едно от първостепенните основания да се грижим един за друг, да мислим за не толкова преуспелите.

Всички ние сме свързани от нишката на общия ни произход от Бога. „Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него” (Притчи 14:31). Колко по-ясно от това би могло да се каже?

Като наш Създател Бог има определени претенции към нас, изискващи целия ни живот, включително нашето поклонение, служенето и грижата ни за другите. Колкото и трудно, дразнещо и неудобно да е понякога, ние наистина сме „пазачи на брат си”.


Според вас защо изискванията на Бога като Създател са толкова често повтаряща се тема в Библията? Защо това е много важно и как тази реалност би трябвало да повлияе върху отношението ни спрямо другите?




Разширено изучаване Петък - 5 юли

Прочетете статията „Сътворението” в книгата на Елън Уайт „Патриарси и пророци“.


„Бог е любов.” Неговото естество и законът Му са любов. Винаги са били такива и винаги ще бъдат. „Възвишеният и Превъзнесеният, Който обитава вечността”, „Чиито пътища са вечни“, не се променя. В Него „няма изменение, нито сянка от промяна“.

Всяко изявление на творческа сила е израз на безпределна любов. Върховната власт на Бога включва в себе си пълнота от благословения за всички сътворени същества” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Стр. 7, изд. „Нов живот“, София.).

„Ако хората изпълняваха своя дълг като верни настойници на поверените им от Господа блага, нямаше да има вик за хляб, нито страдание в бедност, нямаше да има голи и нуждаещи се. Неверността на хората е довела до състоянието на страдание, в което е потънало човечеството (...) Бог е направил хората Свои настойници и Той не бива да бъде обвиняван за страданията, нищетата, голотата и недостига на човечеството. Господ е направил достатъчно за всички“ (Уайт, Е. Служене на взаимопомощ. С. 16 – англ. изд.)


Въпроси за разискване:

1. Разгледайте внимателно последното свидетелство на Елън Уайт. Какво казва тя? Според нея кой носи окончателната отговорност за толкова голяма част от ширещата се бедност? Какво би трябвало да ни говори това за значението на вярното настойничество?

2. След хиляди години на съкрушеност, причинена от греха, как е възможно все още да виждаме благостта на Сътворението? Какво бихме могли да направим като хора, вярващи в Бога Създател, за да помогнем на другите да съзрат благостта на Неговото творение?

3. Какво разбирате под думата настойничество? Има ли нещо в урока за тази седмица, което разшири мисленето ви по въпроса какви настойници сте, особено като се има предвид, че сме призовани от Бога да бъдем такива?

4. Как щеше да се промени отношението ни към другите, ако на всекиго, с когото се срещахме, виждахме знак, че този човек е „създаден от Бога по Неговия образ и е възлюбен от Него“?


Обобщение: Бог е създал един добър и завършен свят и е определил човешките същества, създадени по Неговия образ, „да обработват и да пазят“ Неговото творение. Въпреки че грехът е нарушил взаимоотношенията, първоначално предназначени от Бога за нас, ние все още трябва да изпълняваме ролята си на настойници над доброто творение и да се грижим за нашите ближни. Изпълняването на тази задача е един от начините, чрез които можем да почетем Бога като наш Създател.




Разказ
Момиче се моли за намесата на ангели
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Храната свършила в неделната сутрин в дома на деветгодишната Джоан. Бащата бил изоставил семейството, след като майката започнала да посещава адвентната църква в щата Орегън. Бащата, имигрант в САЩ от Южна Корея, бил заявил, че никога няма да им помога.

„Ако избереш Бога, нека Той да те храни – казал Той. – Нека твоят Бог те облича.“

Майката, която нямала работа, се молела и плакала в банята през тази неделя.

Когато дошло време за обяд, по-малката сестра на Джоан, казала съвсем унило: „Гладна съм.“ По-малкият й брат стоял намръщен, опитвайки се да бъде смел, макар че бил съвсем безпомощен. Тогава Джоан си спомнила, че била чела в детските истории на Чичо Артър за деца, които се молили и получили помощ от ангели.

„Просто трябва да се молим – възкликнала тя. – В историите на Чичо Артър е записано, че ако се молим, ангелите ще ни донесат храна. Нека се помолим!“

Братът се ококорил. Малката й сестра отново се оплакала, че е гладна. Джоан не знаела как да се моли.

„Здравей Боже – казала Джоан. – В историите на Чичо Артър се казва, че можеш да ни изпратиш храна, затова би ли ни изпратил нещо за ядене, моля?“

Децата зачакали. Нямало храна. Минали часове и настъпило време за вечеря. Джоан си помислила: „Нещо не е наред. Бог закъснява!“

Децата ставали все по-гладни. Майката продължила да се моли и да плаче в спалнята.

Тогава Джоан казала: „О, знам къде грешим! Бог не смята, че вярваме в Него, тъй като не сме сложили масата.“

Казала на малката сестра да донесе метални пръчки за хранене от кухнята. Децата оправили масата и седнали.

„Съжаляваме за това, Боже – помолила се Джоан. – Вероятно нещо сме направили не както трябва. Можеш ли сега да ни изпратиш малко храна? Готови сме!“

Нищо не се случило. Децата си легнали разочаровани и гладни.

Рано сутринта се събудили и започнали да се оправят за училище. Нямали храна за закуска и за обяд.

„Не се безпокой, мамо – прошепнала Джоан. – Тя все още се моли и плаче.“

Децата отворили входната врата, но пътят им бил блокирал – там имало голяма кутия пълна с храна.

Силно развълнувани децата повикали майка си. Тя не можела да повярва на очите си. Джоан се изпълнила с радост.

„Ангелите само малко закъсняха!“, промълвила тя.

Точно в този момент Джоан осъзнала, че Бог е жив и чува и отговаря на молитви. Джоан Ким сега е майка на четири деца. Тя и съпругът й Джон, зъболекар, са мисионери в Монголия.

След чудото с храната Джоан е убедена, че ангелите са корейци.

„И днес мога да ви кажа, че ангелите са корейци. Храната, която ни оставиха бе корейска – всичко необходимо, за да си приготвите ориз, кимчи и супа от водорасли.“