Годината не би могла да протече по-зле за Илайза Албертсен от Палмър, щата Аляска, която напуснала обещаваща кариера като фризьорка, за да стане доброволец в мисионско училище на Маршалските острови.

Само три месеца след началото на учебната година трябвало да бъде върната със самолет в САЩ, тъй като капачката на коляното й се разместила по време на игра на футбол в адвентното училище в Ибай.

След четири месеца в САЩ, Илайза все още се възстановявала и осъзнала, че не може да изпълни обещанието си към учениците да се върне преди края на учебната година.

По същото време скъсала с дългогодишния си приятел.

Разочарована и обезсърчена, Илайза решила да си даде 40-дневна почивка от светската музика, книгите и филмите и да се потопи в Библията и в писанията на Елън Уайт, съоснователка на адвентната църква.

„Исках да преброя 1000 дарове, които Бог ми е дал“, казва тя.

Ежедневните бележки в дневника на радостта започнали с простички неща. Илайза написала, че е благодарна за чистата вода и слънчевата светлина, идваща през прозореца. Когато продължила да пише, си спомнила думите на апостол Павел: „Винаги се радвайте“ (1Солунци 5:16).

След като открила мравките, с които била покрита храната в кучешката купа, тя си помислила: „Това е толкова неприятно. Мразя мравките!“ Спомнила си обаче за дневника на радостта, загледала се в мравките и се удивила от тяхната упоритост, работа в екип и способността им да носят тежки товари, надхвърлящи многократно собственото им тегло.“

Написала в дневника си: „Благодаря на Бога за мравките. Благодарение на Бога, можем да постигаме неща, които са много по-големи от нас.“

Илайза открила също радостта при неприятните обстоятелства. Когато един човек я разкритикувал, тя написала: „Благодаря Ти за тези критични думи, защото те ме подтикват да се върна в пътя и да се приближа още повече до Тебе.“

Благодарила на Бога за изкълченото си коляно, осъзнавайки, че Той я укрепва душевно и физическо след нараняването.

Сега Илайза е на 21 години, живее отново в Ибай и работи като учителка на ученици във втори клас. Веднъж извадила дневника си на радостта, когато се разболяла от грип по време на обиколка из острова.

„След като изгубих гласа си, казах: Да бъде слава на Бога, тъй като сега мога да чувам децата по-добре.“