"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Сезоните на семейството Клаудио и Памела Консуегра
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 март - 5 април 2019 г.

Ритъмът на живота


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 март
Стих за запаметяване:
„Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето“ (Еклесиаст 3:1).

Едни от най-красивите поетични думи, написани от цар Соломон: „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето: време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост; време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането; време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне; време за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир“ (Еклесиаст 3:1-8).


Тези думи разкриват толкова много за човешкия живот – сезоните, ритъма на живота ни. Да, нашият живот преминава през етапи, през промени, и то от мига на самото ни рождение. Понякога промените са добри, друг път – не чак толкова; понякога можем да ги владеем, друг път – не. Тази седмица ще разгледаме циклите и ритъма на живота, особено тяхното влияние върху нас и нашите семейства.




В началото Неделя - 31 март

Библията разказва историята от самото начало, затова и започва с думите (всъщност една дума на еврейски): „В началото“ (Битие 1:1). Разбира се, фокусът на главата е превръщането на Земята от „неустроена и пуста“ в свят, който самият Бог на шестия ден обявява за „твърде добър“ (Битие 1:31). Накратко това начало е началото на съществуването на нашия свят.


Прочетете Битие, 1 глава. Въпреки че са описани много събития, задайте си въпроса: Има ли какъвто и да било намек за случайност или безредие, или всичко се извършва с ред и всяко нещо е на своето подходящо място в точния момент? Какво ви говори отговорът за Божия характер?


Елън Уайт пише, че „редът е първият закон на Небето“ (Знамения на времето, 8 юни 1908); очевидно също и на Земята. Макар че грехът е разстроил до известна степен естествения свят, все още съществуват ред, последователност и хармония.


Прочетете Битие 8:22. В какво отношение и тук наблюдаваме ред?


Дори след грехопадението сезоните идват и си отиват в определен порядък – така е по принцип. Следователно заедно с небесните светила, т.е. Слънцето и Луната, които трябва да „разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините“ (Битие 1:14), има също и сезони, които са част от естествения ритъм на света, който Бог е създал. А стихове като Исая 66:23 загатват, че всъщност в новото небе и новата земя също ще има подобна последователност, макар сега да не го виждаме така ясно.


Помислете за това как съботата оказва много силно и периодично влияние върху живота ви, особено върху семейния ви живот, какъвто и да е той. Какви са отличителните предимства не само на съботата, но и на факта, че настъпва толкова ритмично всяка седмица?




Ритъмът на живота Понеделник - 1 април

Учените говорят за така наречения „циркаден ритъм“: идеята, че има биологичен ритъм (понякога наричан „телесен часовник“), регулиращ телесните ни функции. С други думи, определена степен на регулярност съществува дори вътре в телата ни. Следователно ритъмът е навсякъде около нас и дори вътре в нас.


Кои са предсказуемите сезони на живота, споменати в следните библейски пасажи, и каква е пряката им връзка със семейния живот?

Еклесиаст 3:2

Битие 21:8, Съдии 13:24

Псалми 71:5, Притчи 5:18

Битие 15:15, Съдии 8:32

Псалми 90:10


Между двете „корици“ на живота – раждането и смъртта – преминаваме през различни етапи, неповторими при всеки отделен човек. Някои деца не живеят много след раждането; други израстват до възрастни и достигат преклонна възраст. Децата растат и се развиват със свой собствен ритъм. Някои прохождат и проговарят по-рано от други. Едни ще могат да отидат на училище и да станат професионалисти, докато други ще посветят времето си на по-различен тип работа. Някои ще имат семейства, а други може и никога да не се оженят, нито да имат деца.

По земята живеят милиарди хора и макар че имаме много общо помежду си (Деяния 17:26), всеки един от нас е отделна личност и следователно съществуват разлики в живота на всички нас.

В известен смисъл тези разлики са важни, защото правят всеки човек неповторим, тоест всеки има какво да даде нещо, което другият не притежава. С две думи, разликите позволяват да бъдем благословение за другите. Например и младите, и старите могат да си дадат нещо едни на други: „Славата на младите е силата им и украшението на старците са белите им коси“ (Притчи 20:29). На какъвто и етап да се намираме и независимо от нашите различия, всички имаме какво да дадем не само на Господа, но и един на друг.


В каквито и обстоятелства да се намирате точно в този момент, какво бихте могли да направите, за да бъдете благословение за някого? Защо не направите съзнателно усилие да бъдете такова благословение, особено за човек от семейството си?




Неочакваното Вторник - 2 април

Прочетете Йов 1:13-19 и 2:7-9. Какво се случва с Йов? В какво отношение неговите преживявания отразяват случващото се на всекиго по един или друг начин в този или в онзи момент?


Гръцкият философ Хераклит заявява, че „няма нищо постоянно освен промяната“. Точно когато изглежда, че всичко върви по мед и масло, се случва неочакваното. Може да е загуба на работа или на крайник; болест, която ни хвърля на легло, или преждевременна смърт, пожар в дома, катастрофа, падане, докато разхождаме кучето си...

Разбира се, не всички промени са отрицателни. Повишението в работата води до подобряване на финансите. Или срещате човек, който става ваш брачен партньор – промяна, която радва мнозина.

Какъвто и да е случаят, нещата вървят добре, дори рутинно, ритмично, докато изведнъж, бързо и неочаквано всичко се обърква.

Йов определено не е очаквал новия сезон в живота си. Библията го описва като „непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото“ (Йов 1:1). Знаем също, че е бил женен, имал е седем синове и три дъщери и е бил много богат (Йов 1:2,3). Към средата на книгата той е понесъл поне шест огромни загуби: своя имот, работната си сила, децата си, здравето си, подкрепата на съпругата си и насърчението на приятелите. Светът му се е обърнал с главата наопаки и семейният му живот е съсипан.

Случилото се с Йов е крайност, обаче кой от нас не е преживявал неочакваното в отрицателен смисъл? Животът може да върви добре, когато изведнъж, без предупреждение, всичко коренно се променя и нашият живот – в това число и семейният – се преобръща наопаки.

Това не е нещо ново. Авел вероятно не е очаквал да бъде убит, а Йосиф не е очаквал да бъде продаден като роб в Египет. И в двете истории членове на семейството им са станали предатели; и в двете истории семействата са били силно засегнати от това, което се е случило с тях. Писанието е изпълнено с примери за хора, чийто живот и семейства са били силно променени от неочакваното.


Как вярата ви помага в изпитанията, които неочаквано прекъсват ритъма на вашия живот?




Преходни периоди Сряда - 3 април

Неоспорим е фактът, че хората са управлявани от навиците си. Наистина свикваме с обичайния ритъм и колкото по-възрастни ставаме, толкова по-трудно ни е да го променим.

Истината е, че не е лесно да се променим. Колко много съпруги се жалват с течение на годините: „Опитах се да променя съпруга си, но…“! Обаче Божията работа е да ни променя – не толкова нашата идентичност, колкото характера ни – да, определено. Именно това е целта на спасителния план – Бог да ни направи нови хора в Него.


Каква огромна промяна преживява Савел от Тарс и как се осъществява тя? Деяния 8:1,3; 9:1-22; Галатяни 1:15-17


„Когато Савел се предава напълно на убеждаващата сила на Светия Дух, той осъзнава грешките в живота си и разбира всеобхватните изисквания на Божия закон. Гордият фарисей, убеден, че се оправдава с добрите си дела, сега се покланя пред Бога със смирението и простотата на малко дете, изповядвайки своето недостойнство и позовавайки се на заслугите на разпнатия на кръста и възкръснал Спасител. Савел копнее да бъде в пълна хармония и общение с Отец и Сина; и в пламенни молитви изразява огромното си желание за прошка и приемане (…)

Молитвите на каещият се фарисей не остават напразни. Най-съкровените му мисли и чувства се преобразяват от Божествената благодат; а по-благородните му способности са приведени в хармония с вечните Божии намерения. Христос и Неговата праведност стават за Савел по-важни от целия свят“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, с. 53).

Въпреки че историите за нашето обръщане може да не са толкова драматични като историята на Савел, всички ние трябва да имаме своята история – опитността за това как Господ работи в живота ни, за да ни променя, да ни превръща в човека, който трябва да бъдем. Да, процесът може да е дълъг, а понякога се питаме дали въобще ще се променим. В такива моменти е изключително важно да разсъждаваме върху два библейски стиха и да изискваме да се изпълнят и за нас.


Прочетете Филипяни 1:6 и Римляни 8:1. Кои две големи обещания намираме в тези стихове и как те се съчетават в опитността на християнина?




Взаимодействия Четвъртък - 4 април

Библията е книга за взаимоотношенията. Бог ни е създал да бъдем свързани с другите. Всъщност малцина от нас живеят в пълна самота. Никой от нас не би могъл да се появи на този свят, ако не е имало други преди него. Дори след раждането си имаме нужди те да се грижат за нас, поне до определена възраст, когато по принцип бихме могли да живеем самостоятелно. А дори и да можехме сами, кой ли би искал това? Повечето от нас имат нужда от компания и копнеят за другарство с другите човешки същества. Въпреки че домашните любимци, като кучетата например, могат да бъдат очарователни спътници, най-дълбоките, съдържателни и променящи живота взаимодействия се осъществяват с други хора. Затова не е чудно, че семейството и семейните връзки са толкова решаващи за живота ни.

Тъй като повечето от нас взаимодействат с околните, често през цялото време, тези взаимодействия повлияват върху промените и ритъма на живота ни. Обаче процесът е двупосочен: другите влияят върху живота ни, а междувременно ние можем да окажем влияние върху техния живот. И независимо дали осъзнаваме това, или не (много често не го разбираме), тези взаимодействия и в двете посоки могат да бъдат за добро или за зло. Колко е важно за нас тогава да бъдем винаги активната страна, за да бъде неизбежното ни влияние върху другите винаги за добро, особено по отношение на хората, които са ни най-близки – обикновено това са членовете на семейството.


Прочетете следните стихове. Какво ни съветват те да правим във взаимодействията си с околните? Римляни 15:7; Ефесяни 4:2, 32; 1 Солунци 3:12; Яков 5:16


Принципът като цяло е съвсем простичък. Ако постъпваме мило, любезно и състрадателно с другите, ще окажем положително влияние върху тях, дори до такава степен, че бихме могли да променим живота им в положителна посока. Както Исус променя живота на хората в положително отношение, така и ние имаме привилегията да правим нещо подобно за другите. Но трябва да помним: нашето влияние е или за добро, или за зло дори когато това става неусетно. И никъде влиянието ни не е по-изразено, отколкото в нашите семейства – независимо дали го усещаме, или не.


Разгледайте следните две свидетелства на Исус: Лука 11:34 и Марк 4:24,25. Какво ни говорят те за значението на взаимодействията ни с другите?




Разширено изучаване Петък - 5 април

Представете си промените в живота на Христовите ученици, докато са заедно с Него. Те са предимно необразовани, обикновени хора, свикнали с ученията и традициите на еврейската си вяра, но сега се променят благодарение на галилейския Равин. Изпитват ревност (Матей 20:20-24) и се карат помежду си (Йоан 3:25); сякаш им лисва вяра (Марк 9:28,29) и дори изоставят (Матей 26:56) и предават Исус (Матей 26:69-74). Същевременно израстват духовно, дори хората познават, че Петър е бил с Исус (Матей 26:73), а членовете на Синедриона се чудят, когато забелязват, че Петър и Йоан са „неуки и обикновени хора (…) и познаха, че са били с Исус“ (Деяния 4:13).

Помислете и за изключително положителното влияние, които бихме могли да имаме в семействата си, ако живеехме по такъв начин, че останалите му членове, когато ни виждат, да разбират, че сме „били с Исус“.

Какво ни говорят следните думи на Елън Уайт за влиянията в дома? „Домът може да е скромен, но винаги би могъл да е място, където се изричат весели думи и се извършват любезни дела, където постоянни гости са учтивостта и любовта“ (Дом и семейство. София: Нов живот, 1998, с. 18).


Въпроси за разискване:

1.Прочетете Еклесиаст 3:1-8. Какво ни казват тези стихове и как бихте могли да приложите този принцип за собствения си живот и преживявания?

2.В групата поговорете за някои от житейските промени, които сте преживели, както и за уроците, които сте научили, а ако е уместно, за изводите, които е трябвало да си направите, но не сте. Какво ново разбрахте от тези уроци? Обсъдете също как тези промени са повлияли на семейството ви. Какви поуки си извлякохте в тези ситуации?

3.Какво в живота ви би било коренно различно, ако не бяхте приели Христос? Какво следва да ни говори това за Неговата сила да ни променя?


Тази събота, 06.04.2019 г., ще се молим за църкви „Видин” и „Владимирово”.




Разказ
Мисионерският дневник на радостта
Андрю Макчесни

Годината не би могла да протече по-зле за Илайза Албертсен от Палмър, щата Аляска, която напуснала обещаваща кариера като фризьорка, за да стане доброволец в мисионско училище на Маршалските острови.

Само три месеца след началото на учебната година трябвало да бъде върната със самолет в САЩ, тъй като капачката на коляното й се разместила по време на игра на футбол в адвентното училище в Ибай.

След четири месеца в САЩ, Илайза все още се възстановявала и осъзнала, че не може да изпълни обещанието си към учениците да се върне преди края на учебната година.

По същото време скъсала с дългогодишния си приятел.

Разочарована и обезсърчена, Илайза решила да си даде 40-дневна почивка от светската музика, книгите и филмите и да се потопи в Библията и в писанията на Елън Уайт, съоснователка на адвентната църква.

„Исках да преброя 1000 дарове, които Бог ми е дал“, казва тя.

Ежедневните бележки в дневника на радостта започнали с простички неща. Илайза написала, че е благодарна за чистата вода и слънчевата светлина, идваща през прозореца. Когато продължила да пише, си спомнила думите на апостол Павел: „Винаги се радвайте“ (1Солунци 5:16).

След като открила мравките, с които била покрита храната в кучешката купа, тя си помислила: „Това е толкова неприятно. Мразя мравките!“ Спомнила си обаче за дневника на радостта, загледала се в мравките и се удивила от тяхната упоритост, работа в екип и способността им да носят тежки товари, надхвърлящи многократно собственото им тегло.“

Написала в дневника си: „Благодаря на Бога за мравките. Благодарение на Бога, можем да постигаме неща, които са много по-големи от нас.“

Илайза открила също радостта при неприятните обстоятелства. Когато един човек я разкритикувал, тя написала: „Благодаря Ти за тези критични думи, защото те ме подтикват да се върна в пътя и да се приближа още повече до Тебе.“

Благодарила на Бога за изкълченото си коляно, осъзнавайки, че Той я укрепва душевно и физическо след нараняването.

Сега Илайза е на 21 години, живее отново в Ибай и работи като учителка на ученици във втори клас. Веднъж извадила дневника си на радостта, когато се разболяла от грип по време на обиколка из острова.

„След като изгубих гласа си, казах: Да бъде слава на Бога, тъй като сега мога да чувам децата по-добре.“



Created by ULimited®