"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Дарът на времето
От Андрю Макчесни

Трейси Лий, майка на четири деца, живеела във Форт Уърт и се чудела какъв дар може да даде на Бога.

Нямала много пари и освен това от години се борела със заболяване, наречено „Синдром на дефицит на вниманието“. Между домашното обучение на децата и петте домашни любимци тя осъзнала, че има само едно нещо, което да посвети на Господа: времето си.

Трейси станала доброволка и започнала кореспонденция със затворници чрез програмата на адвентната църква в Грандвю, щата Тексас.

„Колкото повече пишех, толкова повече ми харесваше – разказва Трейси. – Чувствах, че работата ми има значение и затова продължих да го правя.“

Шест години по-късно тя вече отговаря за затворническа програма с хора, които са повече на брой от 35-те членове на нейната църква. Дава напътствия на десетки затворници по отношение на библейските кореспондентни уроци и поддържа връзка с около 300 души.

Не се знае колко човека са били кръстени в резултат на нейната дейност, но много затворници разказват за промяната в живота си. Един затворник пише, че член на семейството му, който го посетил, възкликнал: „Какво си направил? Виждам, че в тебе има нещо различно. Сякаш светиш.“

„Имах възможност да свидетелствам на този човек, защото всички видяха промяната в мене – писал един затворник на Трейси. – Благодаря ти за това, че отдели време да ме учиш.“

Четиридесет и шест годишната Трейси била израснала в неделна църква. Омъжила се и прекарала няколко години в посещаване на различни църкви, опитвайки се да намери място за себе си и за децата си. Веднъж, докато прелиствала книги в книжарница с намалени цени заедно с най-големия си син Кайл, един клиент я заговорил.

„Той спомена за църквата в Грандвю и ни покани да я посетим“, разказва Трейси.

Семейството отишло на няколко църковни концерта и започнало да посещава църковните служби в събота. Седем месеца, след като се присъединили към църквата, Трейси станала доброволец в служението за затворници.

Работата със затворници не само й донесла радост, но също така й помогнала да се справи със заболяването си. Трейси разказва, че е престанала да отлага нещата и е започнала да организира дните си по такъв начин, че винаги а помага на затворниците, като в същото време се грижи и за семейството си.

Трейси все още няма много пари, но продължава да дарява своето време.

„Смятам, че трябва да дарявам точно това“, казва тя.

Свързан урок >>