Откровение, 12-14 глава ни подготвя за описанието на последното време в книгата (Откровение 15:1-22:5). Докато първата половина от „Откровение“ описва духовните борби на църквата във враждебния свят през цялата християнска ера, втората половина се съсредоточава върху събитията, довеждащи до Второто пришествие и идването на Божието царство.

 Целта на глава 12 е да ни разкрие голямата картина на последната криза в световната история. Показва ни развитието на великата борба между Христос и Сатана през вековете.

В книгата „Откровение“ Сатана е върховният враг на Бога и на Неговия народ. Съществуването му е реално и той стои зад всяко зло и бунт във вселената. Сатана знае, че последният му шанс да успее срещу Бога преди Второто пришествие е да спечели битката при Армагедон. Затова насочва всичките си усилия върху подготовката за това събитие.

Откровение, 12 глава има за цел да осигури на Божия народ увереността, че врагът няма да успее. Тя е и предупреждение, че Сатана е решен и ще воюва докрай против Божията църква на остатъка в последното време, както и че нейната единствена надежда и сила за победа се крие в Христос.

Жената в Библията се използва като символ на Божия народ (2 Коринтяни 11:2): чистата жена представлява верните вярващи, докато с блудницата са представени отстъпилите от вярата християни. Жената от Откровение, 12 глава първо символизира Израил, при когото идва Месия (Откровение 12:1-5); в стихове 13-17 тя символизира църквата, раждаща остатъка.

Тази жена е изобразена като облечена със слънцето и с луната под нозете си. Слънцето в Библията представлява славата на Христовия характер, Неговата праведност (Малахия 4:2). Той е „светлината на света“ (Йоан 8:12), а народът Му трябва да отразява към света светлината на Божия любящ характер (Матей 5:14-16). Луната, като „по-малкото светило“ (Битие 1:16), сочи към старозаветните обещания, предсказващи делото на Христос в евангелската ера.

 Следващото символично знамение, което Йоан вижда във видението, е чудовищният червен змей. По-късно змеят се идентифицира като дявол и сатана, онази старовременна змия (Откровение 2:9). В текста се казва, че опашката му е завлякла една трета от небесните звезди на земята. Опашката е символичен инструмент за измама (Исая 9:14,15; Откровение 9:10). След като пада от възвишеното си място в небето (Исая 14:12-15), Сатана успява да съблазни една трета от ангелите. Тези паднали ангели са демоните, помагащи на дявола в противопоставянето на Бога и на Неговото дело за спасение (вж. 1 Тимотей 4:1). Освен това „Откровение“ употребява змея, описан със „седем глави и десет рога“ като символи на използваните от Сатана агенти в света – езическият Рим (Откровение 12:4) и спиритизма (Откровение 16:13). „Казва се, че змеят е Сатана (12:9); той подбужда Ирод да осъди Спасителя на смърт. Но главното оръдие, чрез което воюва срещу Христос и Неговия народ през първите столетия от християнската епоха, е Римската империя, чиято преобладаваща религия е езичеството. Така, на първо място змеят представлява Сатана, а в друг смисъл е и символ на езическия Рим“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Божият закон е непроменим“. Изд. „Нов живот“, София, с. 299).

Още от самото начало Сатана чака Месия – Детето, което трябва да се роди, за да Го унищожи. Когато най-после То се ражда, дяволът използва езическия Рим (също символизиран със змея в Откровение 12:4), за да се опита да Го унищожи (вж. Матей 2:13-16). Но Детето е „грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (Откровение 12:5).

Сатана е прогонен от небето в началото на великата борба, когато се разбунтува срещу Божието управление. Той иска да завземе небесния трон и да бъде „като Всевишния“ (Исая 14:12-15). Застава в открит бунт срещу Бога, но е победен и заточен на земята. Обаче с подмамването на Адам и Ева дяволът узурпира настойничеството на Адам над този свят (Лука 4:6). Като самопровъзгласил се владетел на света (Йоан 12:31) той изисква правото да присъства на небесния съвет като представител на Земята (Йов 1:6-12). Обаче след поражението му на кръста Сатана и неговите паднали ангели са заточени на Земята като в затвор, докато не получат наказанието си (2 Петър 2:4, Юда 6).

Със Своята смърт Исус е изкупил изгубеното, а истинският характер на Сатана е бил разкрит пред вселената. „Сатана вижда, че маската му е свалена. Неговото управление е разкрито пред непадналите ангели и пред небесната вселена. Той е разобличен като убиец. Чрез проливането на кръвта на Божия Син губи симпатиите на небесните същества. От сега нататък делото му ще бъде ограничено” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Свърши се“. Изд. „Нов живот“, София, с. 475). Пред цялата вселена владичеството над Земята е прехвърлено от Сатана към Исус, който е обявен за законен владетел над нея (Ефесяни 1:20-22; Филипяни 2:9-11).

Исус предсказва това събитие с думите: „Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън“ (Йоан 12:31).

С този съд над Сатана „дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос“ (Откровение 12:10). Сатана все още разполага с ограничена сила да вреди на Божия народ на земята, но това става с ясното съзнание, че „му остава малко време“ (Откровение 12:12). И въпреки че времето му наистина е „малко“, той прави всичко възможно да причинява болка, страдания и опустошения тук.

„Прогонването на Сатана от небето като обвинител на братята е извършено чрез великото дело на Христос, отдавайки Своя живот. Независимо от постоянното противопоставяне на Сатана, изкупителният план се осъществява (…) Знаейки, че узурпираната от него територия в крайна сметка ще му бъде отнета, Сатана решава да не щади никакви усилия и да унищожи колкото се може повече от творенията, които Бог е създал по Свой образ. Той мрази човека, защото Христос проявява към него такава прощаваща любов и състрадание, и сега е готов да приложи върху него всеки вид измама, с който да го погуби; той преследва плана си с повече енергия поради безнадеждното си положение “ (Уайт, Е. Духът на пророчеството. Т. 3. С. 194, 195 – англ. изд.).

Несъмнено Сатана продължава своята дейност на Земята, като излива яростта си срещу великия обект на Христовата любов тук – църквата. Но църквата намира божествена защита в пустинните места на света през пророческия период от 1260 дни/години.

Периодът на сатанинските гонения е споменат два пъти в Откровение, 12 глава, като 1260 дни (Откровение 12:6) и като „време, времена и половин време“ (Откровение 12:14). И двата времеви периода се отнасят до периода на действие на малкия рог, споменат в Даниил 7:23-25. В Библията пророческите дни символизират години. Историческото време, отговарящо на този пророчески период, е 538-1798 г.сл.Хр., когато Римокатолическата църква, силата на църквата и държавата, доминира в Западния свят до 1798 г., когато Наполеоновият генерал Бертие слага край на потискащата сила на Рим, поне временно.

През този дълъг период на гонения змеят изпуска от устата си наводняващи води, за да унищожи жената. Водите представляват хора и народи (Откровение 17:15). По това време Рим изпраща армии и народи против Божиите верни. Към края на пророческия период една приятелска земя поглъща водата и спасява жената, като ѝ осигурява сигурно убежище. Тук е посочено убежището, предоставено от Америка с нейната религиозна свобода.

Думата останалите, или остатъкът, описва хората, останали верни на Бога, докато болшинството отпада от вярата (3 Царе 19:18; Откровение 2:24). Макар че в края на времето повечето хора по света ще застанат на страната на Сатана, една група, въздигната от Бога след 1798 г., ще остане вярна на Христос пред лицето на цялата сатанинска ярост.

Остатъкът на последното време пази Божиите заповеди. Откровение, 13 глава показва, че първата плоча на Декалога ще бъде в центъра на конфликта в края на времето. Ключовият компонент на първите четири заповеди е поклонението. Основният въпрос при последната криза е на кого трябва да се покланяме. И докато хората по света ще изберат да се поклонят на образа на звяра, остатъкът ще се покланя на Бога Създател (Откровение 14:7). Четвъртата заповед, съботата, конкретно посочва Бога като наш Създател и това е една от причините, поради които вярваме, че тя ще изиграе централна роля в последната криза в края на времето.

Също така втората характеристика на остатъка на последното време е, че той държи „свидетелството за Исус“, което Откровение 19:10 обяснява, че е „духът на пророчеството“. Сравнявайки този стих с Откровение 22:9, виждаме, че „братята“ на Йоан, държащи свидетелството за Исус, са пророците. Ето защо „свидетелството за Исус“ се отнася до Христос, свидетелстващ за истината чрез Своите пророци, също както е направил и чрез Йоан (Откровение 1:2). „Откровение“ посочва, че в края на времето Божият народ ще има сред себе си „духа на пророчеството“, за да ги преведе през тези трудни времена, когато Сатана ще положи всички усилия, за да ги измами и унищожи. Ние като адвентисти сме получили този дар в служението и писанията на Елън Уайт.

Откровение 12:17 бележи промяна в сатанинската стратегия, когато дяволът се опитва да спечели хората в света и дори да подмами верните последователи на Христос. През цялата християнска история той се е противопоставял на Божието спасително дело, предимно чрез фин компромис вътре в църквата и чрез принуда и преследване отвън. Историята показва, че макар и успешна в продължение на много векове, Реформацията и постепенното преоткриване на библейската истина от страна на Божия народ противодействат на тази стратегия. Но когато Сатана осъзнава, че това време изтича, той увеличава усилията си и отива „да воюва“ срещу Божия остатък на последното време (Откровение 12:17). Неговите атаки срещу остатъка включват голям елемент на измама. Ще бъдат включени демони, извършващи чудеса и спиритически проявления (Откровение 16:14). Тази промяна в стратегията на противника съответства на прехода от фокус върху историята към фокус върху последното време (вж. Матей 24:24).

Забележително е, че думата „мами“ се употребява често в Откровение, 12-20 гл., за да опише дейностите на Сатана в последното време. Думата „мами“ бележи началото (Откровение 12:9) и края (Откровение 20:7-10) на описанието на сатанинските действия в края на времето от „Откровение“.

Откровение, 12-20 глава описва Сатана, който се опитва да спечели верността на света. Той използва религиозно-политическа сила, както и чисто политически сили, за да върши делото си: езическия Рим, символично представен чрез змея (Откровение 12:4,5); последван от силата, символизирана чрез морския звяр (Откровение 12:6,15; Откровение 13:1-8); и накрая, силата, символизирана от звяра от земята (Откровение 13:11). В останалата част от книгата членовете на тази сатанинска триада – езичество/спиритизъм, символизирани от змея; римокатолицизмът, символизиран от морския звяр; и отстъпилият протестантизъм, символизиран от подобния на агне или земен звяр – са неразделно свързани в противопоставянето срещу Божията дейност в света. Те работят заедно, за да заблудят хората, да ги отклонят от Бога и да ги накарат да заемат страната на Сатана във „войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откровение 16:13,14). По същия начин тези фалшиви системи ще бъдат унищожени вкупом при Второто пришествие (Откровение 9:20), докато змеят, символизиращ дявола, действащ чрез тези земни сили (Откровение 12:9), ще бъде унищожен в края на хилядата години (Откровение 20:10). „Откровение“ показва, че измамата в края на времето ще бъде толкова голяма, че повечето хора ще се подведат да изберат пътя на унищожението (Матей 7:13).

Целта на Откровение, 12 глава е най-напред да разкрие на Божия народ, че събитията в края на времето са част от големия конфликт между Христос и Сатана и неговите демонични сили. Книгата предупреждава Божия народ за нещата, с които се сблъсква днес и пред които предстои да се изправи по още по-сериозен начин в бъдеще – пред един опитен и яростен враг. Павел ни предупреждава за активността на Сатана в края на времето, „съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (2 Солунци 2:9,10).

„Откровение“ ни призовава да гледаме сериозно на бъдещето и нека наш приоритет да стане разчитането на Бога. От друга страна, книгата ни уверява, че колкото и силен и опитен враг да е Сатана, той не е достатъчно могъщ, за да победи Христос (вж. Откровение 12:8). За Божия народ надеждата може да се крие само в Този, Който в миналото победоносно е тържествувал над Сатана и демоничните му сили. Той обещава да бъде със Своите верни последователи „през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20).

Трейси Лий, майка на четири деца, живеела във Форт Уърт и се чудела какъв дар може да даде на Бога.

Нямала много пари и освен това от години се борела със заболяване, наречено „Синдром на дефицит на вниманието“. Между домашното обучение на децата и петте домашни любимци тя осъзнала, че има само едно нещо, което да посвети на Господа: времето си.

Трейси станала доброволка и започнала кореспонденция със затворници чрез програмата на адвентната църква в Грандвю, щата Тексас.

„Колкото повече пишех, толкова повече ми харесваше – разказва Трейси. – Чувствах, че работата ми има значение и затова продължих да го правя.“

Шест години по-късно тя вече отговаря за затворническа програма с хора, които са повече на брой от 35-те членове на нейната църква. Дава напътствия на десетки затворници по отношение на библейските кореспондентни уроци и поддържа връзка с около 300 души.

Не се знае колко човека са били кръстени в резултат на нейната дейност, но много затворници разказват за промяната в живота си. Един затворник пише, че член на семейството му, който го посетил, възкликнал: „Какво си направил? Виждам, че в тебе има нещо различно. Сякаш светиш.“

„Имах възможност да свидетелствам на този човек, защото всички видяха промяната в мене – писал един затворник на Трейси. – Благодаря ти за това, че отдели време да ме учиш.“

Четиридесет и шест годишната Трейси била израснала в неделна църква. Омъжила се и прекарала няколко години в посещаване на различни църкви, опитвайки се да намери място за себе си и за децата си. Веднъж, докато прелиствала книги в книжарница с намалени цени заедно с най-големия си син Кайл, един клиент я заговорил.

„Той спомена за църквата в Грандвю и ни покани да я посетим“, разказва Трейси.

Семейството отишло на няколко църковни концерта и започнало да посещава църковните служби в събота. Седем месеца, след като се присъединили към църквата, Трейси станала доброволец в служението за затворници.

Работата със затворници не само й донесла радост, но също така й помогнала да се справи със заболяването си. Трейси разказва, че е престанала да отлага нещата и е започнала да организира дните си по такъв начин, че винаги а помага на затворниците, като в същото време се грижи и за семейството си.

Трейси все още няма много пари, но продължава да дарява своето време.

„Смятам, че трябва да дарявам точно това“, казва тя.