Роден съм в християнско семейство в Миланге, градче на три километра от границата на Мозамбик с Малави.

Разбрах за адвентната църква от едно момиче на име Аделина. Тя бе на 16-годишна ученичка в седми клас и ме бе помолила да й помогна с домашната работа. Тогава бях на 21 години, ученик в 10-и клас.

След като й помогнах, тя започна да говори за адвентната църква. Разказа ми за съботата и обясни, че Бог е отделил съботата, а не неделята, като ден за поклонение.

След време Аделина ми подари Библия. Тя подчерта четвъртата заповед в Изход 20:8 и в Езекийл 20:20. На една страница от Библията бе написала: „Прочети Марко 2:27, 28).

Отворих на Евангелието от Марко и прочетох думите на Исус: „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е господар и на съботата.“

Когато прочетох тези думи, осъзнах, че съм спазвал погрешния ден.

Реших да отида на църква с Аделина, за да науча повече, и скоро започнах да спазвам съботата.

Това предизвика проблеми в моята неделна църква, където служех като младежки ръководител. Пасторът посети баща ми, след което получих нареждането да се завърна. Когато отказах, баща ми заяви: „Ако не можеш да почиташ родителите си, тогава няма да живееш с тях.“ След това ме изхвърли от дома ни.

Разказах на родителите на Аделина какво се е случило и те ми намериха място, където да живея, докато завърша училище. Две години по-късно бях кръстен.

Бог ми помогна да завърша гимназия и колеж и да бъда назначен като учител по химия в държавното училище в Миланге. След време се ожених за Адерина – момичето, което ме бе запознало със съботата.

Бог използва личното ми свидетелство по чуден начин. Споделих го с младежите от предишната ми църква и двама от тях станаха адвентисти. Разказах го и на родителите ми и те също бяха кръстени.

Казвам на всички: „Уповавайте се на Господа всеки ден. Нищо не е невъзможно за Него.“