"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Книгата "Откровение" Ранко Стефанович
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 декември - 4 януари 2019 г.

Евангелието от Патмос


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 декември
Стих за запаметяване:
„Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо“ (Откровение 1:3).

Пророчествата от „Откровение“ са били разкрити във видение на апостол Йоан преди повече от деветнадесет века по време на неговото заточение на малък скалист остров в Егейско море, известен като Патмос (Откровение 1:9). Откровение 1:3 обещава благословение на тези, които четат книгата, слушат и се покоряват на ученията ѝ (сравнете с Лука 6:47,48). Този стих се отнася до събраните в църквата, за да чуят предадените вести. Но те ще бъдат благословени не само защото четат или слушат, а защото спазват думите на книгата (вж. Откровение 22:7).

Пророчествата на „Откровение“ са израз на Божията грижа за Неговия народ. Те ни насочват към мимолетността и крехкостта на този живот, към спасението в Исус и към нашето призвание да разпространяваме благовестието.


Библейските пророчества са като лампа, светеща в тъмно място (2 Петър 1:19). Предназначени са да осигуряват водителство на живота ни днес и надежда за бъдещето ни. Това пророческо водителство ще ни е необходимо чак до идването на Христос и установяването на Божието вечно царство.


За тази седмица прочетете:
Откровение 1:1-8; Йоан 14:1-3; Второзаконие 29:29; Йоан 14:29; Римляни 1:7; Филипяни 3:20; Даниил 7:13,14.



Заглавието на книгата Неделя - 30 декември

Прочетете Откровение 1:1,2. Каква е значимостта на пълното заглавие на книгата? Какво ни учи то, до кого всъщност е адресирана книгата?


Откровение 1:1 посочва заглавието на книгата като „Откровение на Исус Христос“. Думата „откровение“ произлиза от гръцката apokalupsis (апокалипсис), което означава „отваряне“ или „сваляне на покривалото“. Апокалипсисът е разкриване на Исус Христос; книгата е както от Исус, така и за Него. Макар че тя идва от Бога посредством Исус Христос (вж. Откровение 22:16), също така свидетелства, че Исус е фокусната точка на нейното съдържание. Апокалипсисът е Неговото собствено откровение пред народа Му и израз на личната Му загриженост за тях.

Исус е централната фигура в „Откровение“. Книгата започва (Откровение 1:5-8) и завършва с Него (Откровение 22:12-16). „Нека Даниил говори, нека „Откровение“ говори и да кажат що е истината. На каквато и фаза да се представя този въпрос, издигнете Исус като център на всяка надежда, „Коренът и Потомъкът на Давид, и ярката утринна Звезда“ (Уайт, Е. Свидетелства към проповедниците и евангелските служители. С. 118 – англ. изд.)

Освен това Исус от Апокалипсиса е Исус Христос от четирите евангелия. „Откровение“ продължава описанието за Него и за спасителното Му дело в полза на неговия народ така както е описано за първи път в евангелията. Сега книгата „Откровение“ се фокусира върху различни аспекти на Неговия живот и служене. По същество тя започва там, където са приключили евангелията: възкресението и възнесението на Исус в небето.

Заедно с „Посланието към евреите“ „Откровение“ набляга върху небесното служене на Исус. То показва, че след Своето възнесение Спасителят е започнал Своето царствено и свещеническо служене в небесното светилище. Без „Откровение“ (или „Посланието към евреите“) нашето познание за първосвещеническото служене на Христос в небето за Неговия народ би било твърде ограничено. И все пак, дори при наличието на „Посланието към евреите“, книгата „Откровение“ ни предоставя неповторим поглед към служенето на Исус Христос за нас.


Прочетете Йоан 14:1-3. Как това твърде обширно обещание ни помага да разберем по-добре какво прави Исус за нас в този момент в небето? Каква надежда бихме могли да почерпим от това чудесно обещание?




Предназначение на книгата Понеделник - 31 декември

Откровение 1:1 разкрива и предназначението на книгата – да показва бъдещи събития, започвайки от времето, когато е написана самата тя. Всеки запознат с „Откровение“ ще забележи, че предсказването на събития – било то на вече изпълнили се (поне от наша гледна точка днес) или на тези, които са все още в бъдещето (отново, от наша гледна точка днес) – съставляват по-голямата част от книгата.

Първостепенното предназначение на библейските пророчества е да ни уверят, че независимо какво ни носи бъдещето, Бог държи нещата под контрол. „Откровение“ прави точно това: уверява ни, че Исус Христос е със Своя народ през историята на този свят и дори сред плашещи последни събития.

Следователно пророчествата от „Откровение“ имат две практични цели: да ни научат как да живеем днес и да ни подготвят за бъдещето.


Прочетете Второзаконие 29:29. Как този текст ни помага да разберем защо някои неща не са ни били разкрити? Според стиха каква е целта на това, което ни е разкрито? Т.е. защо ни е казано то? Вж. Откровение 22:7


Пророчествата за последното време от „Откровение“ не са ни разкрити, за да задоволят нашето прекомерно любопитство за бъдещето. Книгата разкрива само онези аспекти от него, които е важно да знаем. Те са разбулени, за да ни внушат сериозността на предстоящото, така че да осъзнаем зависимостта си от Бога и в тази си зависимост да Му се покоряваме безрезервно.

Векове наред спекулации и дори сензационност са придружавали учението за събитията на последното време. Онези, които са предсказвали надвисналия край, са трупали цели състояния, плашейки хората да даряват пари за тяхното служене, защото, хм, ами защото краят бил близо. Но всеки път краят не настъпвал и хората оставали разочаровани и обезсърчени. Както с всички добри неща, дадени ни от Бога, пророчеството също може да бъде тълкувано неправилно.


Прочетете Йоан 14:29. Кой изключително важен принцип можем да открием тук относно предназначението на пророчеството?




Символичният език на „Откровение“ Вторник - 1 януари

Прочетете Откровение 13:1; Даниил 7:1-3 и Йезекиил 1:1-14. Кое е общото между всички тези видения?


По-нататък Откровение 1:1 заявява: „Христос прати и го яви чрез ангела Си на своя слуга Йоан“. Тук намираме много важна дума в книгата. Думата „яви“ е превод на гръцката дума semainō, което означава „да покажа чрез символични знаци“. Тя се използва в гръцкия превод на Стария Завет (Септуагинта), където Даниил обяснява на цар Навуходоносор, че чрез статуята, направена от злато, сребро, бронз и желязо Бог „открива на царя онова, което предстои да стане по-късно“ (Даниил 2:45). Използвайки същата дума, Йоан ни казва, че сцените и събитията от „Откровение“ са му показани във видение от символичен тип. Воден от Светия Дух, Йоан вярно записва тези символични образи така, както ги е видял във виденията (Откровение 1:2).

Ето защо езикът, на който са описани пророчествата от „Откровение“, в по-голямата си част не бива да се тълкува буквално. По принцип четенето на Библията правилно предполага буквалното разбиране на текста (освен ако текстът не сочи към търсен символизъм). Но когато четем „Откровение“ – освен ако текстът не сочи към буквално значение – ние трябва да го тълкуваме символично. Въпреки че самите сцени и събития са буквални, те обикновено са изразени със символичен език.

Ако не забравяме, че „Откровение“ има предимно символичен характер, ще бъдем предпазени от изопачаване на пророческата вест. Опитвайки се да определим значението на използваните в книгата символи, трябва да внимаваме да не би да натрапим на текста значение, произлизащо от човешко въображение или от настоящото значение на посочените символи. Вместо това трябва да се обърнем към Библията и към символите, намиращи се на нейните страници, за да разберем образността в „Откровение“.

Всъщност, докато се опитваме да отключим значението на тези символи в „Откровение“, трябва да помним, че повечето от тях са заимствани от Стария Завет. Когато представя бъдещето с езика на миналото, Бог иска да впечатли умовете ни с факта, че Неговите дела на спасение в бъдещето до голяма степен ще приличат на спасителните Му действия в миналото. Онова, което е сторил за народа Си в миналото, ще направи отново и в бъдещето. В опитите си да разплетем паяжината на символите и образите от „Откровение“, трябва да започнем да обръщаме внимание на Стария Завет.




Триединството Сряда - 2 януари

„Откровение“ започва с поздрав, подобен на тези в посланията на ап. Павел. На пръв поглед книгата е изпратена като писмо до седемте църкви в Мала Азия по времето на Йоан (вж. Откровение 1:11). Но „Откровение“ не е написано само за тях, а за всички поколения християни в историята.


Прочетете Откровение 1:4,5 и Римляни 1:7. Какъв общ поздрав срещате в двата текста и от кого е отправен той?


И двата текста отправят епистоларния поздрав „Благодат и мир да бъде на вас“. Тази фраза се състои от гръцкия поздрав charis (благодат) и еврейския поздрав shalom (мир, благосъстояние). Както можем да видим от посочените стихове, Дарителите на благодатта и мира са трите лица на Божеството.

Бог-Отец е посочен като „Който е и Който е бил, и Който иде“ (Откровение 1:8; 4:8). Това ни препраща към Божественото име Яхве, „АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО СЪМ“ (Изход 3:14), отнасящо се до Божието вечно съществуване.

Светият Дух е посочен като „седемте Божии духове“ (ср. Откровение 4:5 с 5:6). Седем е число на пълнота. „Седемте Божии духове“ означава, че Светият Дух е активен във всичките седем църкви. Този образ отразява всеприсъствието на Светия Дух и Неговата непрестанна дейност сред Божия народ през цялата история, помагаща му да изпълни онова, за което е призван.

Исус Христос е идентифициран чрез три титли: „верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе“ (Откровение 1:5). Те се отнасят до Неговата смърт, възкресение и царуване в небето. След това Йоан посочва какво е сторил Исус: Той „ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си и (…) ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец“ (Откровение 1:5,6).

Той „ни обича“ в оригиналния гръцки текст се отнася до неугасимата любов на Христос, която обгръща миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, Който ни обича, ни е освободил от греховете чрез Своята кръв. На гръцки това се отнася до завършен акт в миналото: когато Исус е умрял на кръста, Той е осигурил пълно и съвършено умилостивение за нашите грехове.


Ефесяни 2:6 и Филипяни 3:20 описват изкупените като възкръснали и седнали с Исус в небесните места. Какво би могло да означава това и как се наслаждаваме понастоящем на този славен статут в Христос като „царе и свещеници“ (Откровение 1:6), докато все още сме в прокълнат от греха свят? Как този факт би трябвало да повлияе върху живота ни?




Основният тон на „Откровение“ Четвъртък - 3 януари

Заключението на пролога от „Откровение“ посочва истинската фокусна точка на цялата книга: завръщането на Исус в сила и слава. Обещанието на Христос да дойде отново е изговорено три пъти в епилога на книгата (Откровение 22:7,12,20).


Прочетете Откровение 1:7,8. Формулировката на този текст е извлечена от няколко пророчески текста: Даниил 7:13,14, Захария 12:10, Матей 24:30. Какво ни разкриват те за сигурността на Второто пришествие?


В „Откровение“ Второто пришествие на Христос е крайната точка, към която се стреми историята. Пришествието ще бележи приключването на историята на този свят и началото на Божието вечно царство, както и свободата от всяко зло, страдание, болка и смърт.

Също като останалата част от Новия Завет, Откровение 1:7 сочи към буквалното и лично идване на Христос в слава и величие. Всяко човешко същество, включително и „онези, които Го прободоха“, ще станат свидетели на Неговото идване. Тези думи сочат към специалното възкресение на някои хора точно преди завръщането на Христос, включващо и онези, които са Го разпнали. И докато със Своето идване Исус ще донесе избавление на очакващите Го, ще донесе и съд над тези, които са отхвърлили Неговата милост и любов.

Сигурността на Христовото завръщане е потвърдена с думите „Така е. Амин“ (Откровение 1:7). Думите „така е“ са превод от гръцкото nai, а „амин“ е еврейско утвърждаване. Тези думи изразяват увереност. В края на книгата също са поставени две подобни потвърждения (вж. Откровение 22:20).

„Изминали са повече от хиляда и осемстотин години, откакто Спасителят е обещал да се завърне. През вековете думите Му са изпълвали със смелост сърцата на Неговите верни. Обещанието все още не се е изпълнило: гласът на Дарителя на живота още не е призовал спящите светии от гробовете им; но все пак със сигурност думата е дадена. В Своето време Бог ще я изпълни. Някой сега ще се умори ли? Да се пуснем ли от вярата си сега, когато сме толкова близо до вечния свят? Ще каже ли някой: Градът е толкова далеч? Не, не. Още малко и ще видим Царя в красотата Му. Още малко и Той ще изтрие всички сълзи от очите ни. Още малко и Той ще ни „представи непорочни в радост пред Своята слава“ (Уайт, Е. Адвент Ревю енд Сабат Хералд, 13 ноември 1913 г.).


Дадено обещание е силно само толкова, колкото е почтеността на човека, който го дава, и способността му да го изпълни. Как фактът, че обещанието за Второто пришествие е дадено от Бога, Който в миналото е спазвал всяко Свое обещание, ви осигурява увереността, че Христос ще се завърне, както е обещал?




Разширено изучаване Петък - 4 януари

Прочетете статията „Изучаване на книгите „Даниил“ и „Откровение“ в книгата на Елън Уайт „Свидетелства към проповедниците и служителите на евангелието“.


„Това откровение е дадено за ръководство и утеха на църквата в християнската епоха (…) Откровение значи откриване на нещо. Самият Господ открива на Своите слуги тайните, съдържащи се в тази книга. И Той възнамерява те да бъдат открити за изследване от всички. Истините са адресирани до хората, живеещи в последните дни на земната история, както и за живелите в дните на Йоан. Някои от обрисуваните в това пророчество картини принадлежат на миналото. Други стават сега, а някои се отнасят за края на великата борба между силите на тъмнината и Княза на небето. Трети разкриват тържеството и радостта на изкупените в обновената земя.

Нека да не мислим, че тъй като не можем да обясним всеки символ в откровението, е безполезно да го изследваме, за да узнаем значението на съдържащите се в него истини. Този, Който е разкрил тайните на Йоан, ще даде на прилежния изследовател на истината да предвкуси небесните неща. Хората, чиито сърца са готови да приемат истината, ще станат способни да разберат нейните учения и ще получат благословението, обещано на онзи, който „слуша думите на пророчеството“ и пази нещата „написани в тая книга“. (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. „Откровението“. Изд. „Нов живот“, София, с. 263).


Въпроси за разискване:

1. Ако „Откровение“ представлява разкриване на Исус Христос, защо днес думата апокалипсис носи отрицателно значение? Какво ни говори това за популярното възприемане на „Откровение“ сред християните? Защо думата страх често се свързва с пророчествата от „Откровение“?

2. Помислете за някои от несбъдналите се предсказания, направени от някои хора само през последните 20 години относно събитията в края на времето и второто идване на Исус. Независимо от сърцата или подбудите на тези, които ги правят (които така или иначе не бихме могли да знаем), какви са отрицателните последици от тези несбъднали се предсказания? Как се чувстват повярвалите на тези предсказания? В каква светлина представят християните като цяло пред външните хора, забелязващи, че предсказанията не се сбъдват? Как ние като хора, вярващи в пророчеството и гледащи на събитията на последното време като на пътепоказатели, постигаме правилния баланс в начина, по който разбираме пророчеството и го споделяме с останалите?


Тази събота, 05.01.2019 г., ще се молим за църкви „Червен бряг” и „Чирпан”.




Разказ
Силата на свидетелството
От Мигел Мануел Мафугула

Роден съм в християнско семейство в Миланге, градче на три километра от границата на Мозамбик с Малави.

Разбрах за адвентната църква от едно момиче на име Аделина. Тя бе на 16-годишна ученичка в седми клас и ме бе помолила да й помогна с домашната работа. Тогава бях на 21 години, ученик в 10-и клас.

След като й помогнах, тя започна да говори за адвентната църква. Разказа ми за съботата и обясни, че Бог е отделил съботата, а не неделята, като ден за поклонение.

След време Аделина ми подари Библия. Тя подчерта четвъртата заповед в Изход 20:8 и в Езекийл 20:20. На една страница от Библията бе написала: „Прочети Марко 2:27, 28).

Отворих на Евангелието от Марко и прочетох думите на Исус: „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е господар и на съботата.“

Когато прочетох тези думи, осъзнах, че съм спазвал погрешния ден.

Реших да отида на църква с Аделина, за да науча повече, и скоро започнах да спазвам съботата.

Това предизвика проблеми в моята неделна църква, където служех като младежки ръководител. Пасторът посети баща ми, след което получих нареждането да се завърна. Когато отказах, баща ми заяви: „Ако не можеш да почиташ родителите си, тогава няма да живееш с тях.“ След това ме изхвърли от дома ни.

Разказах на родителите на Аделина какво се е случило и те ми намериха място, където да живея, докато завърша училище. Две години по-късно бях кръстен.

Бог ми помогна да завърша гимназия и колеж и да бъда назначен като учител по химия в държавното училище в Миланге. След време се ожених за Адерина – момичето, което ме бе запознало със съботата.

Бог използва личното ми свидетелство по чуден начин. Споделих го с младежите от предишната ми църква и двама от тях станаха адвентисти. Разказах го и на родителите ми и те също бяха кръстени.

Казвам на всички: „Уповавайте се на Господа всеки ден. Нищо не е невъзможно за Него.“



Created by ULimited®