На 16-годишна възраст бях рокер и слушах Нирвана и Металика, имах дълга коса и носех раздърпани дрехи. Прекарвах нощите си в дискотеката, пиех алкохол и пушех марихуана в малкото ми родно градче в бившата съветска република Молдова.

Един адвентист се заинтересува от мене. Той ме не осъждаше, но вместо това ми говореше за Исусовата любов. Често ме питаше: „Чел ли си Библията?“

След известно време започнах да се чудя защо този човек иска от мене да чета Библията. Една вечер я взех в дискотеката и започнах да чета. Приличаше ми на приказка и не я взех насериозно. Продължих да чета, докато нещо странно се случи. Животът ми започна да се променя. Онова, което някога ми харесваше, вече не ме вълнуваше. Една вечер погледнах към дансинга и си помислих: „Какво правиш тук?“ Прибрах се вкъщи и никога повече не отидох там.

У дома продължих да чета Библията. Започнах да задавам много въпроси на адвентиста и да спазвам съботата.

Скоро се записах в университета, за да уча медицина в столицата Кишинев. Занятията се провеждаха шест дни в седмицата – от понеделник до събота, но аз казах на декана, че не мога да ги посещавам в събота. Той ми отговори, че ще трябва да сменя специалността си.

Вкъщи паднах на колене и се помолих: „Боже, ако искаж да стана лекар, помогни ми в училище.“ Докато се молех, ми дойде идеята да говоря директно с учителя, който преподаваше в събота. Обясних му в какво вярвам и той ми разреши да наваксвам с часовете в друг ден.

Когато шест години по-късно се дипломирах, състудентите ми ме гледаха с уважение. „Ти посещаваше занятия само пет дни в седмицата, но имаш по-добри бележки от нас. Как е възможно?“

Тогава им казах: „Уча се от Бога и Той е мой учител.“ Наистина за мене Бог е нещо повече от учител. Той ме направи нов човек.