"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Единство в Христос Денис Фортин
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 27 октомври - 2 ноември 2018 г.

Опитността на единството в ранната църква


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 27 октомври
За тази седмица прочетете:
Деяния 1:12-14; 2:5-13; Откровение 14:12; Деяния 2:42-47; 4:32-37; 5:1-11; 2 Коринтяни 9:8-15.

Стих за запаметяване:
„И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“ (Деяния 2:42).

Християнското единство е резултат от споделена духовна опитност в Исус Христос, който е Истината. „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Здравите връзки на общение се изграждат в общото духовно пътуване и опитност. Първите адвентисти преживяват такава опитност в милеристкото движение. Тяхната обща опитност от 1844 г. свързва сърцата им в едно, докато се стремят да намерят обяснение за разочарованието си. От нея се ражда Църквата на адвентистите от седмия ден и истината за съда преди Пришествието, както и всичко, произтичащо от тях.

Опитността на Исусовите ученици след възнесението Му е свидетелство за силата на Божието Слово, молитвата и братското общение да създават единство и хармония сред вярващи от съвсем различен произход. Същото можем да преживеем и ние днес.

„Настойчиво бих подчертал факта, че общението е особено важен елемент в общото поклонение. (…) За християнина няма друго нещо, чрез което да осъзнава духовната връзка, обединяваща го с останалите вярващи и с Господ Исус Христос. (…) Исус Христос първо привлича човека към Себе Си, но след това винаги го свързва с другите вярващи от Неговото тяло, църквата“ (Robert G. Rayburn, O Come, Let Us Worship. Grand Rapids: Baker Book House, 1980, p. 91).




Дни на подготовка Неделя - 28 октомври

В последните часове, прекарани с учениците преди смъртта Си, Исус обещава, че няма да ги остави сами. Ще им бъде изпратен друг Утешител, Светият Дух, за да ги придружава в служенето. Той ще им помага да си спомнят много от нещата, които Исус е казал и направил (Йоан 14:26), и ще ги насочва към откриването на още истини (Йоан 16:13). В деня на възнесението Си Христос подновява това обещание. „Вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни (…) ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух“ (Деяния 1:5,8). Силата на Светия Дух ще даде на учениците възможността да свидетелстват в Йерусалим, Юдея, Самария и до краищата на земята (Деяния 1:8).


Прочетете Деяния 1:12-14. Какво правят учениците през този период от десет дни?


Можем да си представим тези десет дни като период на напрегната духовна подготовка: нещо като духовна почивка, през която учениците разговарят за Исус, за Неговите дела, учения и чудеса. Те „единодушно бяха в постоянна молитва (и моление)“ (Деяния 1:14).

„Докато чакат изпълнението на обещанието, те смиряват сърцата си в истинско покаяние и изповядват своето неверие. Когато си припомнят думите, изговорени от Христос преди смъртта Му, осъзнават по-пълно тяхното значение. Истини, които са забравили, сега изплуват в съзнанието им и те си ги повтарят един на друг. Укоряват се, че не са разбрали правилно Спасителя. Пред тях преминава като панорама сцена след сцена от невероятния Му живот. Докато размишляват за чистия Му и свят живот, чувстват, че никоя работа не е твърде трудна, никоя жертва не е твърде голяма, ако само биха могли да свидетелстват чрез живота си за прекрасния Христов характер. О, само ако можеха да преживеят отново изминалите три години, мислят те, колко по-различно щяха да постъпват! Ако само можеха да видят отново Учителя, колко ревностно щяха да се стремят да Му покажат дълбоката си любов и искрената си мъка, че са Го наскърбили с дума или действие на неверие! Но се утешават с мисълта, че им е простено. И решават, че доколкото им е възможно, ще изкупят неверието си, като смело Го изповядват пред света (…) Отстранявайки всички различия и всяко желание за върховенство, те се сближават помежду си в християнско общение“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. С. 36, 37).


Какво бихте искали да преживеете отново в християнската си вяра? Какво бихте могли да научите от угризенията си за миналото и то да ви помогне в създаването на по-добро бъдеще?




От Вавилонската кула до Петдесятница Понеделник - 29 октомври

Дните на духовна подготовка след възнесението на Исус достигат своята кулминация в събитията от Петдесятница. Първият стих ни казва, че в онзи ден, точно преди изливането на Светия Дух върху учениците, всички те са заедно на едно място (Деяния 2:1).

В Стария Завет Петдесятница е вторият от трите големи празника, на които е длъжен да присъства всеки израилтянин. Той се празнува петдесет дни (от гръцки pentekoste – петдесетият ден) след Пасха. На този празник евреите представят пред Бога първите плодове от лятната реколта като благодарствен принос.

Възможно е също по времето на Исус празникът Петдесятница да е включвал и честване на даването на закона на планината Синай (Изход 19:1). Следователно тук виждаме постоянното значение на Божия закон като неделима част от християнското послание за Исус, чиято смърт предлага на всеки покаял се прошка за нарушаването на Божия закон. Не е чудно, че един от съществените пасажи за последните дни говори както за закона, така и за евангелието: „Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус” (Откровение 14:12).

Също както на планината Синай, където Моисей получава Десетте заповеди (Изход 19:16-25; Евреи 12:18), на Петдесятница се случват множество необичайни явления. „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят” (Деяния 2:2-4).


Прочетете Деяния 2:5-13. Какво е значението на това удивително събитие?


Петдесятница трябва да бъде радостен, благодарствен празник за изобилните Божии благословения. Вероятно това е причината за лъжливите обвинения в пиянство (Деяния 2:13-15). Божията сила проличава особено силно в чудото с говоренето и слушането на различни езици. Евреи от цялата Римска империя, дошли в Йерусалим за празника, чуват вестта за Исус, Месия, на собствения си език.

По един неповторим начин Петдесятница помага за преодоляване разпръсването на първото човешко семейство и образуването на етнически групи, започнало в голяма степен при Вавилонската кула. Чудото на благодатта дава началото на повторно обединяване на човешкото семейство. Единството на Божията църква в световен мащаб свидетелства за естеството на Божието царство: възстановяване на изгубеното при Вавилонската кула.




Единство в братството Вторник - 30 октомври

В отговор на проповедта на Петър и призива за покаяние и спасение около три хиляди души вземат решение да приемат Исус като Месия и изпълнение на старозаветните обещания за Израил. Бог е подействал в сърцата на всички тези хора. Мнозина са чули за Исус отдалеч и сигурно са пътували до Йерусалим с надеждата да Го видят. Някои може да са Го видели и да са чули вестите за Божието спасение, но не са взели решение да станат Негови последователи. На Петдесятница Бог по свръхестествен начин се намесва в живота на учениците и ги използва като свидетели за възкресението на Исус. Сега те знаят, че в Негово име хората могат да получат прошка за греховете си (Деяния 2:38).


Прочетете Деяния 2:42-47. Какви дейности извършват тези ранни последователи на Исус като общност на вярата? Кое създава това удивително братско единство?


Забележително е, че първата дейност, с която се занимава общността на новите вярващи, е изучаване на учението на апостолите. Библейските наставления са важен начин за подобряване на духовния растеж на новите вярващи. Исус е дал поръчение на учениците си да ги учат на „всичко, което съм ви заповядал“ (Матей 28:20). Тази нова общност отделя време да учи от апостолите за Исус. Хората вероятно са чули за живота и служенето Му; за Неговите учения, притчи и проповеди; и за Неговите чудеса, обяснени като изпълнение на еврейските пророчески Писания.

Те също отделят време за молитва и разчупване на хляба. Не е съвсем ясно дали разчупването на хляба е препратка към Господната вечеря, или просто за споделяне на храната, както вероятно намеква Деяния 2:46. Споменаването на общението определено означава, че тази нова общност прекарва време заедно, често и редовно, както в храма в Йерусалим, който все още служи като център на техните молитви и поклонение, така и в домовете си. Хората са доста близки един с друг. Хранят се и се молят заедно. Молитвата е жизненоважен елемент за общността на вярата и е съществено важна за духовното израстване. Тази нова общност отделя време за поклонение. Казва ни се, че те „постоянстваха“ в тези неща.

Непрекъснатото общение създава добри връзки и с други хора в Йерусалим. За новите вярващи се споменава, че „печелеха благоволението на целия народ” (Деяния 2:47). Несъмнено делото на Светия Дух в живота им е впечатлявало силно хората наоколо и е служило като мощно свидетелство за истината, че Исус е Месия.


Какво би могла да научи местната ви църква от представения тук пример за единство, братство и свидетелство?




Щедрост и алчност Сряда - 31 октомври

Лука ни казва, че една от естествените последици от братството между последователите на Исус скоро след Петдесятница е взаимната им подкрепа един за друг. „А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки” (Деяния 2:44,45).

Това споделяне на благата не е изискване на общността, но доброволен акт на любов един към друг в братството, което поддържат. Също така е и конкретен израз на тяхното единство. Взаимната подкрепа продължава известно време, а в Деяния, 4 и 5 гл. получаваме още подробности за нея. Намираме я и на други места в Новия Завет, както предстои да видим.

Именно в този контекст за пръв път срещаме Варнава. Явно той е богат човек, притежаващ земи. След като продава имота си в полза на общността, донася парите на апостолите (Деяния 4:36,37). Варнава е описан като образец за подражание.


Прочетете Деяния 4:32-37 и 5:1-11. Сравнете поведението и отношението на Варнава с това на Анания и Сапфира. Какво не е наред при това семейство?


Освен греха им да излъжат явно Светия Дух, тези хора проявяват още алчност и скъперничество. Ако Варнава е положителен пример за духа на братството в ранната църква, Анания и Сапфира са точно обратното. Лука съвсем честно споделя тази история за не толкова добродетелните хора от общността.

Последната от Десетте заповеди (Изход 20:1-17), за пожеланието, е различна от останалите. Докато другите говорят за действия, които открито нарушават Божията воля за човечеството, последната заповед е за скритото в сърцето. Грехът „пожелание“ не е действие, а по-скоро мисловен процес. Пожеланието и неговият другар – егоизмът, не са видими грехове, но състояние на грешното човешко естество. Стават видими само когато се проявяват чрез егоистични действия, както при случая с Анания и Сапфира. В известен смисъл последната заповед е коренът на злото, изявен в действията, които другите заповеди осъждат. Пожеланието на тези двама души ги прави уязвими за влиянието на Сатана, което ги кара да излъжат Бога. Не е много по-различна и алчността на Юда, подтикнала го към предателство.


По какъв начин можем да изкореним алчността от живота си? Защо прославата и благодарността за онова, което имаме, са мощна противоотрова на това зло?




Помнете бедните Четвъртък - 1 ноември

Споделянето на средствата често е външен израз на единството в ранната църква. Щедростта, описана в първите глави на книгата „Деяния“, продължава по-късно с поканата на Павел към църквите, които е основал в Македония и Ахая, да дадат дарения за бедните в Йерусалим (Деяния 11:27-30; Галатяни 2:10; Римляни 15:26; 1 Коринтяни 16:1-4). Това дарение става осезаем израз на факта, че църквите, състоящи се предимно от вярващи езичници, обичат и са загрижени за братята и сестрите си от еврейски произход в Йерусалим. Въпреки културните и етническите различия те образуват едно тяло в Христос и споделят едно и също евангелие. Даренията за нуждаещите се не само разкриват единството, което вече съществува в църквата, но и укрепват това единство.


Прочетете 2 Коринтяни 9:8-15. Какви според Павел ще бъдат резултатите от щедростта, проявена от църквата в Коринт?


Единството в ранната църква показва какво можем да постигнем и ние днес. Обаче то не се получава без съзнателно посвещение от страна на всички вярващи. Водачите на първата християнска общност смятат за свой дълг да изграждат единство в Христос. Както любовта между съпруга, съпругата и децата е посвещение, което трябва да бъде съзнателно укрепвано всеки ден, така е и с единството между вярващите. Единството в Христос се насърчава и онагледява по множество начини.

В ранната църква го изграждат явни елементи като: молитва, поклонение, братство, общи намерения и изучаване на Божието Слово. Вярващите не само разбират мисията си да проповядват евангелието на всички народи, но и осъзнават, че имат отговорността да се обичат и да се грижат един за друг. Тяхното единство се проявява в щедростта и взаимната подкрепа в местните църкви, а в по-широк мащаб – между църковните общности, дори да са разделени от големи разстояния.

„Великодушието им свидетелства, че не са получили напразно Божията благодат. Кое би могло да предизвика такава щедрост, ако не освещението на Духа? В очите на вярващите и невярващите това е чудо на благодатта“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, с. 154).


Как вие и църквата ви сте преживели предимствата на щедростта спрямо другите? Какви благословения произтичат към тези, които дават?




Разширено изучаване Петък - 2 ноември

Прочетете от Елън Уайт: „Петдесятница“, с. 17-22, от кн. „Деяния на апостолите“ (София: Нов живот, 1992).

„Щедростта на вярващите [в Деяния 2:44, 45 и 4:32-35] е резултат от изливането на Духа. Обърнатите към евангелието са с „едно сърце и душа“. Ръководи ги един общ интерес – успехът на поверената им мисия. И алчността няма никакво място в живота им. Любовта към братята и каузата, която защитават, е по-голяма от любовта към парите и притежанията. Делата им свидетелстват, че считат душите на хората за по-ценни от земното богатство.

Така ще бъде винаги когато Божият Дух ръководи живота. Хората, чиито сърца са изпълнени с любовта на Христос, ще следват примера на Този, който заради нас е станал беден, за да бъдем ние богати чрез Неговата бедност. Пари, време, влияние – всички дарове, които са получили от Божията ръка, те ценят единствено като средства за напредъка на евангелието. Така е било в ранната църква, а когато в днешната църква се види, че чрез силата на Духа членовете са се откъснали от обаянието на светските неща и че са готови да правят жертви, за да могат другите хора да чуят евангелието, разгласяваните истини ще имат мощно влияние върху слушателите“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. С. 32 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1.Прегледайте факторите от урока за тази седмица, които спомагат за създаването на единство в ранната църква. Как ние днес като църква да правим нещо подобно? Или какво ни липсва, ако се сравним с вярващите от онова време?

2.Как примерът на тези първи новозаветни църкви, които дават щедри дарения за бедните в Йерусалим, ни разкрива какво трябва да вършим днес? Какво е отношението ни към други социални въпроси? Как местните църкви могат да помагат за облекчаване на бедността и удовлетворяване на други основни нужди в своите общности?

3.Какви уроци можем да научим от тъжната история на Анания и Сапфира? Какво е значението на фразата „голям страх“ от Деяния 5:5 и 5:11 във връзка със смъртта на тези двамата?


Резюме: Ранната църква нараства бързо, защото учениците на Исус съзнателно се подготвят за изливането на обещания Свети Дух. Тяхното братство и обща вяра са средствата, използвани от Духа, да подготви сърцата им за Петдесятница. След това Той продължава да преобразява новата общност, както проличава от тяхната щедрост един към друг и от бързия растеж на църквата.


Тази събота, 03.11.2018 г., ще се молим за църкви „София-Запад” и „София-Солунска”.




Разказ
От рокер до доктор
От Вячеслав Кошкодан

На 16-годишна възраст бях рокер и слушах Нирвана и Металика, имах дълга коса и носех раздърпани дрехи. Прекарвах нощите си в дискотеката, пиех алкохол и пушех марихуана в малкото ми родно градче в бившата съветска република Молдова.

Един адвентист се заинтересува от мене. Той ме не осъждаше, но вместо това ми говореше за Исусовата любов. Често ме питаше: „Чел ли си Библията?“

След известно време започнах да се чудя защо този човек иска от мене да чета Библията. Една вечер я взех в дискотеката и започнах да чета. Приличаше ми на приказка и не я взех насериозно. Продължих да чета, докато нещо странно се случи. Животът ми започна да се променя. Онова, което някога ми харесваше, вече не ме вълнуваше. Една вечер погледнах към дансинга и си помислих: „Какво правиш тук?“ Прибрах се вкъщи и никога повече не отидох там.

У дома продължих да чета Библията. Започнах да задавам много въпроси на адвентиста и да спазвам съботата.

Скоро се записах в университета, за да уча медицина в столицата Кишинев. Занятията се провеждаха шест дни в седмицата – от понеделник до събота, но аз казах на декана, че не мога да ги посещавам в събота. Той ми отговори, че ще трябва да сменя специалността си.

Вкъщи паднах на колене и се помолих: „Боже, ако искаж да стана лекар, помогни ми в училище.“ Докато се молех, ми дойде идеята да говоря директно с учителя, който преподаваше в събота. Обясних му в какво вярвам и той ми разреши да наваксвам с часовете в друг ден.

Когато шест години по-късно се дипломирах, състудентите ми ме гледаха с уважение. „Ти посещаваше занятия само пет дни в седмицата, но имаш по-добри бележки от нас. Как е възможно?“

Тогава им казах: „Уча се от Бога и Той е мой учител.“ Наистина за мене Бог е нещо повече от учител. Той ме направи нов човек.


* Сега съм на 33 години, баща на три деца. Освен че съм лекар, аз съм пастор и директор на здравния отдел в адвентната църква в Молдова.

Created by ULimited®