Аз съм пастор, тъй като дядо ми, дългогодишен православен вярващ, станал поддръжник на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Когато беше в доста напреднала възраст, дядо ми казваше на моя баща в Ратещи, малко село в Румъния: „Ако някога искаш да се присъединиш към единствената истинска християнска църква, трябва да отидеш при адвентистите.“

Тези думи засяга семенце, което подтикна баща ми Аурелиан да потърси адвентната църква и да бъде кръстен по време на комунизма в Румъния. В резултат на това аз израснах в адвентен дом и сега двамата с брат ми сме адвентни пастори.

Но как дядо ми се запознал с адвентистите?

Случката е от началото на 60-те години на миналия век в село Ратещи, на около 135 километра северно от столицата на Румъния Букурещ. В селото живеели само осем адвентисти и властите наредили те да бъдат арестувани по време на кампания срещу религията. Повикали един човек да ги закара с каруца до затвора.

Докато каруцата подскачала по разбития коларски път, затворниците започнали да пеят химни. Човекът се заслушал възхитен от прекрасните думи за Исус и Неговата любов. Той си помислил: „Как е възможно тези адвентисти да пеят с такава радост, докато пътуват за затвора?“

След около седмица бил повикан да отведе селския православен свещеник до църквата му. Каруцата заорала в една дупка на път за църквата и ядосаният свещеник изригнал в поток от ругатни и богохулства.

Каруцарят слушал смутен. Помислил си: „Защо свещеникът проклина своя Бог заради една дупка на пътя, докато пътува към църквата, а адвентистите пеят прекрасни песни за възхвала на Исус, докато отиват към затвора?“

Двата случая оставили трайна следа в него и той решил да научи нещо повече за адвентистите. След известно време бил кръстен в адвентната църква. Този човек бе добър приятел на моя дядо.

Ратещи си остава малко село, но там има силно адвентно присъствие – около 40 души са църковни членове.

Мислим си, че хората не се интересуват какво правим, но те често наблюдават. Група адвентисти в една каруца не знаели, че човекът, който ги кара, слуша със страхопочитание техните песни на възхвала и че тяхната вярност ще оформи две поколения адвентисти в семейството ми.