"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Единство в Христос Денис Фортин
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 октомври 2018 г.

Причини за разделения


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 октомври
Стих за запаметяване:
„Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум“ (Притчи 9:10).

Старозаветните пророци непрестанно призовават народа на Израил да се покорява на Божиите наставления. Непокорството и равнодушието ще доведат до отстъпничество и разделение. Послушанието към Божиите наредби е средството, което ще предпази народа от естествените последици на греха и ще ги освети сред многото чужди народи. Изпълнението на Божията воля ще създава хармония сред хората и ще укрепва решителността на тяхната общност да устоява на посегателствата на езически и нечестиви богослужебни практики, които ги заобикалят от всички страни. Божието намерение е Неговият народ да бъде свят и да бъде свидетел за околните племена.

Както казва Господ на евреите, след като ги избавя от Египет: „Ето, аз ви научих на наредби и закони, според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в земята, която получавате като наследство. И така, пазете ги и ги вършете; защото в това се състои мъдростта ви и благоразумието ви пред племената, които, като чуят за всички тези наредби, ще кажат: Ето, хората от този велик народ са мъдри и разумни хора“ (Второзаконие 4:5,6).

Едно е сигурно. Ако останат верни, ще бъдат благословени богато и ще се превърнат в благословение за околните. Обаче неверността ще доведе до множество проблеми, като разделението е само един от тях.

За тази седмица прочетете:
Второзаконие 28:1-14; Йеремия 3:14-18; Съдии 17:6; 3 Царе 12:1-16; 1 Коринтяни 1:10-17; Деяния 20:25-31.



„Върнете се, деца отстъпници“ Неделя - 7 октомври

Историята на израилтяните е изпълнена с истории за непослушание и хаос, последвани от завръщане към Бога и покорност, след което настъпва нов период на непослушание и неразбиране. Този модел се повтаря отново и отново. Всеки път, когато Божият народ съзнателно изпълнява Божията воля, той е благословен с мир и живот. А винаги, когато не се покорява и следва собствения си път, животът му се изпълва с нещастия, войни и неразбории. Дори още преди влизането в Обетованата земя Бог е предсказал подобно поведение и е предложил решение за избягване на тези страшни последици в живота им.


Прочетете Второзаконие 28:1-14. Какви благословения ще получи Израил, ако народът изпълнява Божията воля?


Прочетете Йеремия 3:14-18. Какво научаваме от Божия призив към Израил да се покае и да се завърне при Него? Какво ни говори това за любовта и търпението на Бога спрямо Неговия народ?


Забележително в книгата „Йеремия“ е как Бог е разкрит като любящ, милостив и великодушен спрямо Своя народ въпреки техния бунт, разделения и идолопоклонство. Той постоянно призовава народа да се върне при Него и да се покае от непокорността си. И отново и отново обещава възстановяване и надежда за бъдещето.

„Върни се, отстъпнице Израил, казва Господ; Аз няма да допусна да ви нападне гневът Ми; защото съм милостив, казва Господ, и няма да пазя гняв завинаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, и че не сте послушали гласа Ми, казва Господ“ (Йеремия 3:12,13).

Думите на Йеремия са изговорени в период, когато повсеместно се пренебрегва Божието Слово. Макар че по времето на цар Йосия започват частични реформи, повечето хора не усещат духовен порив да бъдат верни и да се покоряват на Бога. Техните грехове, идолопоклонство и себелюбив живот водят до духовна и политическа разруха. Колкото повече се отклоняват от Божията воля, толкова по-мрачни се оказват перспективите им за бъдещето. Обаче чрез Йеремия Бог ги умолява. Той им е приготвил по-добро бъдеще и копнее да ги върне към благоденствие, единство и здраве. Това обаче може да стане само ако живеят чрез вяра и както изисква истинската вярност.


Какви са последиците от послушанието и от непослушанието във вашия собствен живот?




Праведни в собствените си очи Понеделник - 8 октомври

Историите от книгата „Съдии“ показват многобройните отрицателни последици, когато Израил не изпълнява волята на Господа. Скоро след като народът влиза в Ханаан, започва да подражава в духовния си живот на фалшивите религии на ханаанците наоколо – точно каквото му е казано да не прави! За съжаление, това не е единственият проблем, с който се сблъсква.


Прочетете Съдии 17:6 и 21:25. Какво ни казват тези стихове за други проблеми, възникващи сред Божия народ?


Добра рецепта за разделения и противоборства сред Божия народ. Единството на една нация трябва да се основава на преданото им послушание към Господа на завета: завет, който са сключили с Бога. Но когато хората правят това, което е право в собствените им очи – особено под влиянието на околните народи – те тръгват по сигурния път към бедите. Всички ние сме грешни същества и ако бъдем оставени сами на себе си, ако следваме склонността на собственото си сърце, със сигурност ще се отклоним от пътя, по който Бог ни е призовал да ходим.


Какво ни казват следните стихове за духовните и социални условия в Израил по времето на съдиите?

Съдии 2:11-13

Съдии 3:5-7


„Чрез Мойсей Господ излага пред народа си последиците от неверността. Отказвайки да спазват завета Му, те прекъсват връзката с Бога и Божият живот и благословенията Му няма как да се излеят върху тях. Понякога хората се вслушват в тези предупреждения и върху еврейския народ се изсипват богати благословения, а чрез тях – върху околните народи. Но по-често в историята си те забравят Бога и изгубват от погледа си висшата привилегия да бъдат Негови представители. Ограбват Го от службата, която изисква от тях; ограбват и другите хора от религиозно ръководство и свят пример. Пожелават да си присвоят плодовете от лозето, над което са поставени за настойници. Тяхната алчност и ненаситност стават причина да бъдат презирани дори от езичниците. Това става повод езическият свят да тълкува неправилно Божия характер и законите на Неговото царство“ (Уайт, Е. Пророци и царе. София: Нов живот, 1995, с. 9).


Как действията ни като църква въздействат на хората около нас? Какво виждат те в адвентистите от седмия ден, което да им влияе положително?




Разделението на еврейската нация Вторник - 9 октомври

Пътят на отстъпничеството и тежките му последици не се случват за ден-два. Но неправилните решения, натрупващи се векове наред, накрая довеждат до ужасни резултати за Божия народ.


Прочетете историята за цар Ровоам в 3 Царе 12:1-16. Кое причинява тежкото разделение сред Божия народ?


„Ако Ровоам и неговите неопитни съветници разбираха Божествената воля за Израил, те щяха да се вслушат в искането на народа за решителни реформи в администрацията. Но в благоприятния случай по време на събранието в Сихем те не успяват да разсъдят от причина до следствие и по този начин завинаги изгубват влиянието си върху огромна част от народа. Изричната им решителност да увековечат и увеличат гнета от царуването на Соломон пряко противоречи на Божия план за Израил и дава на хората достатъчно основания да се съмняват в искреността на мотивите им. В този глупав и коравосърдечен начин за упражняване на власт царят и избраните му съветници проявяват гордостта, произтичаща от пост и авторитет“ (Уайт, Е. Пророци и царе. София: Нов живот, 1995, с. 48).


Какво ни казват следните стихове за нуждата от мъдрост, ако искаме да вземаме правилни решения? Къде е източникът на истинската мъдрост?

Притчи 4:1-9

Притчи 9:10

Яков 1:5


Историята на Ровоам и неговото безразсъдно и глупаво решение да наложи още повече принудителен труд на народа, е жалко събитие в живота на Израилевото царство. Царят се съветва с две групи съветници, но крайното му решение да последва съвета на по-неопитните младежи на негова възраст води до катастрофа в царството, което баща му Соломон и дядо му Давид са изградили в предишните 80 години. Съветът, че царят трябва да сплаши присъстващите, заявявайки, че е по-твърд от баща си, е глупав. Младите съветници смятат, че отзивчивостта към искането на народа за облекчаване на непосилния труд не е ръководният стил, който царят трябва да възприеме. Той трябва, заявяват те, да покаже себе си като безмилостен и жесток. Накрая обаче се оказва, че е тиранин, който не заслужава верността и предаността на поданиците си. Затова сред Божия народ настъпва разделение, каквото никога не е трябвало да се случва, нито е било според Божия план.




Разделение в Коринт Сряда - 10 октомври

За съжаление, проблемът с разделението сред Божия народ не изчезва дори в новозаветни времена.

Например първите четири глави от „Първото послание на Павел към коринтяните“ представляват призив за единство. В Ефес Павел чува, че са избухнали раздори в църквата в Коринт. Затова започва писмото си с дълго слово за църковното единство и нуждата да се избегне разделението. Той се безпокои от подобно развитие на нещата и се стреми да им даде боговдъхновен съвет как да се справят със злополучната ситуация.


Според 1 Коринтяни 1:10-17 каква е вероятната причина за разединението, разделенията и разприте?


Павел се безпокои за братята и сестрите в Коринт, когато някой от Хлоините роднини му разказва за разделенията и караниците помежду им. Първите негови думи показват дълбочината на собствената му тревога: „Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас”. Решението според него е да им напомни, че като християни трябва да бъдат свързани заедно „в един ум и в една мисъл” (1 Коринтяни 1:10). Каквото и да причинява подобни конфликти и разделения, Павел иска то да бъде прекратено.

Напомня на коринтяните, че християните са призовани да следват Христос, а не човек – колкото и талантлив и надарен да е той. Те, изглежда, са се разделили на „партии“, но апостолът заявява простичко и ясно, че подобно разделение не е по волята на Христос. Така потвърждава, че християнското единство е съсредоточено върху Исус и Неговата жертва на кръста (1 Коринтяни 1:13).

Християнското единство произлиза от истината, такава, каквато е в Исус Христос, и то Христос разпнат, и в никого другиго, независимо колко „достоен“ може да бъде някой наставник, проповедник или ръководител. В подножието на Кръста всички сме в едно и също положение. Нашето кръщение е в Исус, Който единствен може да ни очисти от греха. Обаче трябва да работим за това единство в Христос по съвсем практичен начин.

Ето защо, като адвентисти, не можем да приемаме за даденост нашето единство във вярата и мисията. Разделенията и караниците могат да разрушат единството на църквата днес, ако любовта и властта на Христос не ни обединяват в Него.


Как да се научим да отбягваме опасностите, за които говори тук Павел? Защо винаги трябва да внимаваме каква преданост отдаваме на който и да било друг човек, освен на Христос?




„Ще навлязат между вас свирепи вълци“ Четвъртък - 11 октомври

Прочетете Деяния 20:25-31. За какво предупреждава Павел старейшините от Ефес? Какво трябва да правят те, за да го предотвратят?


По време на служенето си апостолът често се сблъсква със съпротива и знае, че ще му бъде трудно да запази чистотата на Исусовото евангелие. Когато се сбогува със старейшините в Ефес, той, въз основа на аналогията със стражите от Йезекиил 33:1-6, им казва, че са отговорни също и за защитата на евангелието. Те трябва да бъдат верни пастири на църквите си.

Употребата на израза „свирепи вълци“ относно фалшивите учители (Деяния 20:29) напомня за подобно предупреждение на Исус, че фалшивите учители ще се маскират в овчи кожи (Матей 7:15). Те наистина се появяват скоро след като Павел изговаря това предупреждение и започват да заблуждават вярващите от азиатските църкви, които той е основал. В Ефесяни 5:6-14 и Колосяни 2:8 виждаме някои от предупрежденията на апостола към църквите в Мала Азия.

Във второто си писмо към Тимотей, отговорник за църквата в Ефес, Павел го предупреждава за заблудите в църквата и за безбожието в последните дни.


Прочетете 2 Тимотей 2:14-19 и 3:12-17. Какви съвети дава Павел на Тимотей за това как да се противопостави на фалшивите учители и да съхрани единството на църквата?




Разширено изучаване Петък - 12 октомври

Прочетете от Елън Уайт: „Разделянето на царството“, с. 47-51, от „Пророци и царе“ (София: Нов живот, 1995); „Вест на предупреждение и настоятелна молба”, с. 134-138, от „Деяния на апостолите“ (София: Нов живот, 1992).

„Господ желае избраните Му служители да се учат как да обединяват усилията си в единодушие. На някои може да им се струва, че разликата между техните дарби и дарбите на друг работник е твърде голяма, за да обединяват усилията си в едно. Но когато си спомнят, че трябва да бъдат достигнати различни хора и че някои ще отхвърлят истината, представена от един работник, а ще отварят сърцата си за Божията истина, представена по различен начин от друг работник, те с надежда ще се стремят да работят заедно в единство. Техните таланти, колкото и да са различни, може да бъдат под контрола на един и същ Дух. Във всяка дума и действие ще се разкрива благост и любов и когато всеки един работник запълни определеното му място предано, молитвата на Христос за единство на Неговите последователи ще получи своя отговор и светът ще познае, че тези са Негови ученици“ (Уайт, Е. Евангелски работници. С. 483 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1.Да се прави това, което на човек му се вижда право, изобщо не е нещо ново. Постмодернизмът, който оспорва идеята за какъвто и да било централен или върховен интелектуален и морален авторитет, е в състояние да прокара пътя за онази морална анархия, за която предупреждава Библията. Как ние като християни и като църква противостоим на подобно предизвикателство?

2.Поразсъждавайте върху историята на цар Ровоам и разделението на Израил (3 Царе, 12 глава). Какво поуки бихме могли да извлечем за себе си днес?

3.Какво биха могли да направят църковните водачи и членовете, за да предотвратят спорове и клики в местната си църква, когато възникнат такива? Колко важно е да се парират тези проблеми, преди да се разраснат и да причинят големи щети? Как ние като църковни членове трябва да внимаваме да не попаднем в капана, както някои вярващи в Коринт?

4.Проучете контекста на пасажа за разногласията от Притчи 6:16-19. Какво научавате от него; как наученото може да предотврати разногласията в местната ви църква?


Резюме: В Библията откриваме ситуации, които довеждат до разединение. Когато Божият народ живее в послушание с вярност, опасностите от разделенията значително намаляват. Примерите от времето на съдиите, както и от царуването на Ровоам, отварят вратата за разделения. Дори в новозаветни времена вероятността за разделения не изчезва. Правилното разбиране на Божието Слово и осветените усилия да го изпълняваме, са най-добрата защита срещу разделенията и разкола помежду ни.


Тази събота, 13.10.2018 г., ще се молим за църкви „Сливница” и „Смолян”.




Разказ
Адвентистите пеят, свещеникът проклина
От Елвин Думитру

Аз съм пастор, тъй като дядо ми, дългогодишен православен вярващ, станал поддръжник на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Когато беше в доста напреднала възраст, дядо ми казваше на моя баща в Ратещи, малко село в Румъния: „Ако някога искаш да се присъединиш към единствената истинска християнска църква, трябва да отидеш при адвентистите.“

Тези думи засяга семенце, което подтикна баща ми Аурелиан да потърси адвентната църква и да бъде кръстен по време на комунизма в Румъния. В резултат на това аз израснах в адвентен дом и сега двамата с брат ми сме адвентни пастори.

Но как дядо ми се запознал с адвентистите?

Случката е от началото на 60-те години на миналия век в село Ратещи, на около 135 километра северно от столицата на Румъния Букурещ. В селото живеели само осем адвентисти и властите наредили те да бъдат арестувани по време на кампания срещу религията. Повикали един човек да ги закара с каруца до затвора.

Докато каруцата подскачала по разбития коларски път, затворниците започнали да пеят химни. Човекът се заслушал възхитен от прекрасните думи за Исус и Неговата любов. Той си помислил: „Как е възможно тези адвентисти да пеят с такава радост, докато пътуват за затвора?“

След около седмица бил повикан да отведе селския православен свещеник до църквата му. Каруцата заорала в една дупка на път за църквата и ядосаният свещеник изригнал в поток от ругатни и богохулства.

Каруцарят слушал смутен. Помислил си: „Защо свещеникът проклина своя Бог заради една дупка на пътя, докато пътува към църквата, а адвентистите пеят прекрасни песни за възхвала на Исус, докато отиват към затвора?“

Двата случая оставили трайна следа в него и той решил да научи нещо повече за адвентистите. След известно време бил кръстен в адвентната църква. Този човек бе добър приятел на моя дядо.

Ратещи си остава малко село, но там има силно адвентно присъствие – около 40 души са църковни членове.

Мислим си, че хората не се интересуват какво правим, но те често наблюдават. Група адвентисти в една каруца не знаели, че човекът, който ги кара, слуша със страхопочитание техните песни на възхвала и че тяхната вярност ще оформи две поколения адвентисти в семейството ми.


* Елвис Думитру, 26-годишен, е помощник пастор в адвентната църква Куза Вода в Букурещ.

Created by ULimited®