Съпругата ми престана да посещава църквата на адвентистите от седмия ден, но аз не изгубих надежда. Ето защо.

По време на комунистическите репресии една жена в родната ми страна Румъния научила за адвентната църква и започнала редовно да посещава съботните богослужения. Това разгневило нейния съпруг.

„Къде отиваш по едно и също време всяка събота?“, попитал той.

„Скъпи, отивам в адвентната църква“, отговорила тя.

„Вече знам. Можеш да продължиш да ходиш там, но при едно условие: Няма да се кръщаваш. Ако разбера, че си се кръстила, ще те убия.“

Жената четяла Библията и научавала все повече за Исус. Решила, че трябва да застане публично на страната на Исус чрез кръщение.

Църковните членове заобиколили новокръстените след церемонията в събота. Те ги прегръщали и им поднасяли цветя. Всички се усмихвали с изключение на една жена. Не знаела как ще реагира съпругът й.

Същия следобед, докато се връщала у дома с цветя в ръцете, забелязала съпруга си в двора на същата. Седял до дървената маса с остър нож, забит в нея.

„Откъде са ти цветята?“

„Днес бях кръстена.“

Лицето му почервеняло от ярост.

„Не ми ли повярва, когато ти казах, че ще те убия, ако бъдеш кръстена – извикал той и изтеглил ножа. – Приготви се да умреш.“

Съпругата му побягнала към задната страна на къщата, където имали градина. Той я хванал натясно в ъгъла. Докато вдигал ножа над главата си, жената му казала, че има едно последно желание: да се помоли. Той се съгласил и я оставил да коленичи. Стоял надвесен над нея с вдигнат нож, докато говорела на Бога.

Внезапно острието на ножа се плъзнало от дръжката и паднало на земята. Мъжът побледнял. Започнал да трепери и паднал до острието. Съпругата му се изправила и му помогнала да стане. Без да кажат нито дума, двамата влезли в къщата.

След известно време съпругът й се кръстил. Бог променил сърцето му.

Ако Бог е променил неговото сърце, Той може да докосне и сърцето на съпругата ми. Имам доверие в Него, дори когато няма никаква надежда.