Андрей израснал в западния украински град Луцк. Запознал се в училище с Павел – студент, който посещавал църквата на адвентистите от седмия ден в събота. Андрей бил невярващ и не се интересувал особено кога и къде хората ходят на църква.

След като завършили гимназия, Андрей и Павел решили да продължат да учат в Националната художествена академия в Лвов. Наложило се да пътуват до Лвов, за да се явят на кандидат-студентски изпити. След изпита двамата решили да се поразходят из студентското градче.

Случайно вниманието им било привлечено от голям плакат, рекламиращ авиошоу по случай 60-та годишнина на 14 корпус от Украинските военновъздушни сили. Събитието щяло да се състои на летището в Скнилов, на около 6 километра от центъра на Лвов.

С голямо вълнение Андрей и Павел прегледали плаката, за да прочетат допълнителната информация. Тогава Павел забелязал датата на авиошоуто: 27 юли 2002 г. Разбрал, че е в събота и решил, че няма да го посети.

„Андрей, отивам на църква на 27 юли. Искаш ли да дойдеш с мене?“,

попитал Павел.

Сега Андрей започнал внимателно да обмисля ситуацията. Имал голямо желание да отиде на шоуто, но в същото време поканата на Павел била толкова искрена, че Андрей решил да я приеме. Зачудил се какво толкова специално има в тази църква, че Павел предпочитам да отиде там вместо на авиошоу. Когато след време коментирал това първо посещение в адвентна църква, Андрей си спомнил: „Прекарахме там целия ден и тази църква наистина ми хареса.“

Онова, което двамата не знаели, е, че докато били на църква, на летищото в Скнилов се случила най-страшната катастрофа в историята на въздушните шоу програми. Докато 10 000 души наблюдавали, самолет СУ-27, управляван от двамата опитни пилоти, се забил в земята и избухнал сред множеството зрители. Седемдесет и седем души били убити, включително 19 деца. Други сто човека били хоспитализирани поради травми в главата, изгаряния и счупвания, а още 443 били ранени, но не постъпили в болница за лечение.

Когато на следващия ден чул новината, Андрей бил зашеметен. „Това събитие ми помогна да осъзная, че бих могъл да загина там или да бъда сериозно наранен. Сприятелих се с много хора от адвентната църква и след като я посещавах цяла година, реших да се кръстя.“

След известно време Андрей променил плановете си за кариера и се записал в Украинския адвентен университет в Буча, за да учи за пастор.