"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СПАСЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ВЯРА: ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Екип на Отдел "Съботно училище" при ГК
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 септември - 6 октомври 2017 г.

Апостол Павел в Рим


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 септември
Стих за запаметяване:
„Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят” (Римляни 1:8).

За изучаващия „Посланието към римляните“ е важно да разбере историческия контекст на книгата. Контекстът винаги е от ключово значение, когато се опитваме да разберем Божието Слово. Трябва да познаваме и разбираме проблемите, за които се говори. Павел пише на конкретна група християни в конкретно време и по конкретен повод; задълбоченото познание за този повод до голяма степен ще е от полза в нашето изучаване.

Затова нека се върнем назад във времето. Да се пренесем в Рим от I век, да станем членове на църквата там и тогава – като членове от I век – нека се заслушаме в Павел и в думите, които Светият Дух му нашепва към вярващите в Рим.


И все пак, колкото и да са свързани с конкретното място непосредствените проблеми, за които говори апостол Павел, принципите зад тях – в този случай: Как да се спаси всеки един? – са универсални. Да, той говори на конкретна група от хора; и да, когато пише писмото си, има предвид конкретен повод. Но както знаем, много векове по-късно, в съвсем различно време и контекст, написаните от Павел думи са актуални за Мартин Лутер – също както са били навременни за апостола, когато ги е написал. Те са актуални и за нас днес.


За тази седмица прочетете:
Римляни 15:20-27; Деяния 28:17-31; Филипяни 1:12; Римляни 1:17; Ефесяни, 1 гл.; Римляни 15:14



Писмото на апостол Павел Неделя - 1 октомври

Римляни 16:1,2 посочва, че Павел по всяка вероятност пише „Посланието към римляните“ в гръцкия град Кенхрея, близо до Коринт. Фактът, че Павел споменава Фива, жителка на по-големия град Коринт, ни насочва към най-вероятното място за написването на писмото до римляните.

Една от целите при установяването на това в кой град е написано дадено новозаветно послание, е да се определи датата на написването. Тъй като Павел пътува много, да знаем точното му местоположение в даден исторически момент ни помага при определянето на датировката.

Апостол Павел основава църквата в Коринт по време на второто си мисионско пътуване, 49-52 г.сл.Хр. (вж. Деяния 18:1-18). По време на третото си пътуване, 53-58 г.сл.Хр., отново посещава Гърция (Деяния 20:2,3) и към края на това пътуване получава даренията за светиите в Йерусалим (Римляни 15:25,26). Ето защо „Посланието към римляните“ по всяка вероятност е написано в началните месеци на 58 г.сл.Хр.


Кои други важни църкви посещава Павел по време на своето трето мисионско пътуване? Деяния 18:23


Когато посещава църквите в Галатия, Павел установява, че в негово отсъствие фалшиви учители са убедили членовете да се подложат на обрязване и да спазват други предписания на Мойсеевия закон. Притеснен, че опонентите му могат да стигнат в Рим преди него, Павел пише едно писмо („Посланието към римляните“), за да предотврати същия развой на събитията и в Рим. Смята се, че „Посланието към галатяните“ също е написано в Коринт по време на тримесечния престой на Павел там, при третото му мисионско пътуване, може би непосредствено след като пристига на това място.

В „Посланието към римляните“ Павел излага великите принципи на евангелието. Изтъква и своето мнение по въпросите, вълнуващи еврейските и езическите църкви. Посочва, че надеждата и обещанията, които някога са принадлежали на евреите, сега са предложени и на езичниците” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. 35: „Спасение за евреите“, изд. Нов живот, София, 1992, с. 167).

Както казахме, при изучаването на която и да било книга от Библията, е важно да знаем защо тя е написана, т.е. в отговор на каква ситуация. Ето защо за нашето разбиране относно „Посланието към римляните“ е важно да знаем какви въпроси са вълнували еврейските и езическите църкви. Урокът през тази седмица ще отговори на тези въпроси.


Какви въпроси вълнуват вашата църква понастоящем? Заплахите повече отвън ли са, или отвътре? Каква роля играете в тези дебати? Колко често сте спирали, за да се замислите за своята роля, за становището си и за отношението си в борбите, пред които сте изправени? Защо такъв вид себеизпитване е толкова важно?




Желанието на Павел да посети Рим Понеделник - 2 октомври

Несъмнено срещата очи в очи в повечето случаи е най-добрият начин за общуване. Можем да се обадим по телефона, да изпратим имейл, съобщение, дори да контактуваме по „Скайп“, но най-добрият начин за общуване е лице в лице, очи в очи. Затова Павел съобщава в писмото си до римляните, че възнамерява лично да се види с тях. Иска да знаят, че той ще дойде – и каква е причината за неговото посещение.


Прочетете Римляни 15:20-27. Какви причини изтъква Павел за това, че не е посетил Рим по-рано? Какво го подбужда да реши да отиде именно тогава? Колко важна е неговата мисия в хода на собствената му аргументация? И какво можем да научим за мисията и за свидетелстването от думите на Павел тук? Каква интересна – и важна – тема представя той в Римляни 15:27 за евреите и езичниците?


Великият мисионер на езичниците непрестанно се чувства подтикнат да разнася евангелието към нови територии, оставяйки другите да работят на местата, където евангелието вече е стъпило върху здрави основи. В дните, когато християнството прохожда, а работниците са малко, би било загуба на ценна мисионска енергия Павел да работи във вече достигнати райони. Той казва: „Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така – не там, гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа“, така че „онези ще разберат, които не са чули” (Римляни 15:20,21).

Павел няма намерението да се установява в Рим. Целта му е да евангелизира Испания. Надява се да получи подкрепата на християните в Рим за това начинание.


Кой важен принцип бихме могли да извлечем относно въпроса за мисията от факта, че Павел търси помощ от вече основани църкви, за да евангелизира нов район?


Прочетете отново Римляни 15:20-27. Обърнете внимание колко силно е желанието на Павел да служи. Какво мотивира вас и вашите действия? Доколко влагате сърцето си в служенето, което сте приели?




Павел в Рим Вторник - 3 октомври

„А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше“ (Деяния 28:16). Какво ни разкрива този текст за начина, по който Павел най-после отива в Рим? Какви поуки можем да извлечем от това за неочакваните и нежеланите неща, които толкова често ни сполитат?


Да, накрая Павел все пак стига до Рим, макар и като затворник. Колко често нашите планове не се подреждат така, както сме очаквали и сме се надявали – дори онези, които сме заявили с най-добри намерения.

Павел стига до Йерусалим в края на своето трето мисионско пътуване с дарението за бедните, събрано от църквите в Европа и Мала Азия. Но го очаква неочакван развой на събитията. Там е арестуван и окован във вериги. След като бива държан като затворник в продължение на две години в Кесария, се обръща с молба към Цезаря. Около три години след арестуването му пристига в Рим, може би не по начина, който си е представял години по-рано, когато за пръв път пише на църквата там за намерението си да я посети.


Какво разбираме от Деяния 18:17-31 за времето, прекарано от Павел в Рим? И което е по-важно, каква поука бихме могли да извлечем от това?


„Не чрез проповедите на Павел, но чрез оковите му е привлечено вниманието на двореца към християнството. Като затворник той освобождава от окови толкова много души, роби на греха. Но това не е всичко. Апостолът заявява: „И повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието Слово без страх“ (Филипяни 1:14)“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. 44: „Домът на цезаря“, изд. Нов живот, София, 1992, с. 211).


Колко пъти сте преживявали неочаквани обрати в своя живот, които в края са се оказвали за добро? (вж. Филипяни 1:12). Как можете – и би трябвало – да израствате във вярата си от тези преживявания, за да се доверявате на Бога за нещата, от които привидно не бихте могли да очаквате нищо добро?




„Светиите” в Рим Сряда - 4 октомври

Ето поздрава на Павел към църквата в Рим: „До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа” (Римляни 1:7). Какви принципи на истината, на теологията и на вярата бихме могли да извлечем от тези думи?


Възлюбени от Бога. Макар да е вярно, че Бог обича света, в един специален смисъл Той обича тези, които са Го избрали и са откликнали на Неговата любов.

Наблюдаваме същото и в сферата на човешките взаимоотношения. Ние обичаме по специален начин тези, които ни обичат; с тях преживяваме взаимна обмяна на нежни чувства. Любовта изисква отговор. Когато такъв не е на разположение, тя не може да бъде изразена по най-пълен начин.

Призвани да бъдат светии. В някои преводи фразата „да бъдат“ е в курсив, което означава, че е добавена от преводачите. Но тези две думи могат да бъдат изпуснати, без да се промени смисълът. Когато ги пропуснем, получаваме фразата „призвани светии”, т.е. „предназначени за светии”.

Светии е превод на гръцката дума hagioi, която означава „святите”. Свят означава „посветен”. Светията е човек, който е бил „отделен“ за Бога. Може би все още му предстои да измине дълъг път до святостта, но фактът, че този човек е избрал Христос като Господ, го обозначава като светия в библейския смисъл на думата.


Павел казва, че те са „призвани да бъдат светии”. Това означава ли, че някои хора не са призвани за такива? Как Ефесяни 1:4, Евреи 2:9 и 2 Петър 3:9 ни помагат да разберем какво има предвид апостолът?


Великата вест на евангелието е, че Христовата смърт е универсална. Тя е за всички човешки същества. Всички са били призовани за спасение в Него, „призвани да бъдат светии” още преди основаването на света. Божието първоначално намерение е цялото човечество да намери спасение в Исус. Последният огън на пъкъла е предназначен само за дявола и неговите ангели (Матей 25:41). Това, че някои хора не се възползват от предложението, не отнема нито частица от чудото на дара – така както, ако някой обяви гладна стачка на пазара, не премахва прекрасното изобилие, намиращо се там.


Още преди основаването на света Бог ви е призовал за спасение в Него. Защо не бива да позволявате на нищо, на абсолютно нищо, да ви попречи да се вслушате в този призив?




Вярващите в Рим Четвъртък - 5 октомври

„Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят” (Римляни 1:8).


Не ни е известно как е възникнала църквата в Рим. Преданието, че е основана от Петър или Павел, няма историческа обосновка. Може би е създадена от някои миряни, обърнали се в деня на Петдесетница в Йерусалим (Деяния, 2 гл,), които тогава са посетили Рим или са се преместили да живеят там. Или може би в един по-късен период новоповярвали, преместили се в Рим, са свидетелствали за своята вяра в тази столица на света.

Изненадващият факт е, че само няколко десетилетия след Петдесетница една местна църква, която очевидно не е посещавана от апостоли, става толкова известна. „Въпреки противопоставянето, двадесет години след разпятието, в Рим има жива, дейна църква. Тази църква е силна и ревностна и Господ работи за нея“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т 6. С. 1067 – англ. изд.).

„Вярата” тук по всяка вероятност включва по-широкия смисъл на верността; т.е. вярност към новия начин на живот, който са открили в Христос.


Прочетете Римляни 15:14. Как Павел описва църквата в Рим?


Ето три неща, които Павел избира като достойни за отбелязване в опитността на римските християни:

1. „Пълни с благост”. Дали хората биха казали това за нашата лична опитност? Когато общуват с нас, дали вниманието им бива привлечено от изобилието на благостта в нас?

2. „Изпълнени с всяко знание.“ Библията многократно подчертава важността на просвещението, осведомеността и знанието. Християните са насърчавани да изучават Библията и да са добре осведомени за нейните учения. „Думите: „И ще ви дам ново сърце“, означават: „И ще ви дам нов ум”. Промяната на сърцето винаги се придружава от ясното убеждение за християнския дълг, от разбиране на истината” (Уайт, Е. Моят живот днес. С. 24 – англ. изд.).

3. „Можете да се наставлявате един друг.“ Никой не би могъл да израства духовно в изолация от останалите вярващи. Ние трябва да можем да насърчаваме другите и в същото време да бъдем насърчавани от тях.


Ами вашата местна църква? Каква е нейната репутация? Или по-важното, има ли изобщо такава? Какво разкрива отговорът ви за вашата местна църква? И най-вече, ако е необходимо, можете ли да помогнете положението да се подобри?




Разширено изучаване Петък - 6 октомври
Прочетете още:

от Елън Уайт: Свидетелства към църквата, том 5 – статията „Тайните на Библията“; Деяния на апостолите – статията „Спасение за евреите”. Прочетете също Адвентен библейски речник, с. 922, и Адвентен библейски коментар, том 6, с. 467, 468 – англ. изд.

„Спасението на човечеството не е резултат от допълнителен размисъл на Божеството или от импровизация, станала наложителна поради неочаквания развой на събитията след възникването на греха. По-скоро то произлиза от Божия план за изкуплението на човека, формулиран още преди да се положат основите на света (1 Коринтяни 2:7; Ефесяни 1:3, 14; 2 Солунци 2:13,14) и вкоренен в Божията вечна любов към човешкия род (Йеремия 31:3).

Този план обхваща миналата вечност, историческото настояще и бъдещата вечност. Той включва такива реалности и благословения като избирането и предопределението да бъдем Божи свят народ и да сме подобни на Христос; изкуплението и опрощението; единството на всички неща в Христос; запечатването със Светия Дух; получаването на вечно наследство и прославянето (Ефесяни 1:3-14). В центъра на този план са страданията и смъртта на Исус Христос, които не са историческа случайност, нито продукт на обикновено човешко решение, а са вкоренени в Божието спасително намерение (Деяния 4:27,28). Исус наистина е „от създанието на света (...) закланото Агне” (Откровение 13:8)“ (Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден. С. 275, 276 – англ. изд.).

За разискване:

1. В групата си обсъдете значението на протестантската Реформация. Помислете специално върху следния въпрос: Колко по-различен би бил нашият свят днес, ако тя не се беше случила?

2. Размишлявайте върху идеята, че сме призовани за спасение дори още преди да се положат основите на света (вж. също Тит 1:1,2 и 2 Тимотей 1:8,9). Защо това е толкова насърчително? Какво ни разкрива то за Божията любов към всички хора? В такъв случай защо е толкова трагично, когато хората обръщат гръб на онова, което им е предложено с такава благодат?

3. Помислете върху въпроса в края на частта за четвъртък. Как вашата група може да спомогне за подобряване на репутацията на вашата църква, ако това е необходимо?


Тази събота, 07.10.2017 г., ще се молим за църкви „Стрелча” и „Тервел”.




Разказ
Спасен благодарение на съботата

Андрей израснал в западния украински град Луцк. Запознал се в училище с Павел – студент, който посещавал църквата на адвентистите от седмия ден в събота. Андрей бил невярващ и не се интересувал особено кога и къде хората ходят на църква.

След като завършили гимназия, Андрей и Павел решили да продължат да учат в Националната художествена академия в Лвов. Наложило се да пътуват до Лвов, за да се явят на кандидат-студентски изпити. След изпита двамата решили да се поразходят из студентското градче.

Случайно вниманието им било привлечено от голям плакат, рекламиращ авиошоу по случай 60-та годишнина на 14 корпус от Украинските военновъздушни сили. Събитието щяло да се състои на летището в Скнилов, на около 6 километра от центъра на Лвов.

С голямо вълнение Андрей и Павел прегледали плаката, за да прочетат допълнителната информация. Тогава Павел забелязал датата на авиошоуто: 27 юли 2002 г. Разбрал, че е в събота и решил, че няма да го посети.

„Андрей, отивам на църква на 27 юли. Искаш ли да дойдеш с мене?“,

попитал Павел.

Сега Андрей започнал внимателно да обмисля ситуацията. Имал голямо желание да отиде на шоуто, но в същото време поканата на Павел била толкова искрена, че Андрей решил да я приеме. Зачудил се какво толкова специално има в тази църква, че Павел предпочитам да отиде там вместо на авиошоу. Когато след време коментирал това първо посещение в адвентна църква, Андрей си спомнил: „Прекарахме там целия ден и тази църква наистина ми хареса.“

Онова, което двамата не знаели, е, че докато били на църква, на летищото в Скнилов се случила най-страшната катастрофа в историята на въздушните шоу програми. Докато 10 000 души наблюдавали, самолет СУ-27, управляван от двамата опитни пилоти, се забил в земята и избухнал сред множеството зрители. Седемдесет и седем души били убити, включително 19 деца. Други сто човека били хоспитализирани поради травми в главата, изгаряния и счупвания, а още 443 били ранени, но не постъпили в болница за лечение.

Когато на следващия ден чул новината, Андрей бил зашеметен. „Това събитие ми помогна да осъзная, че бих могъл да загина там или да бъда сериозно наранен. Сприятелих се с много хора от адвентната църква и след като я посещавах цяла година, реших да се кръстя.“

След известно време Андрей променил плановете си за кариера и се записал в Украинския адвентен университет в Буча, за да учи за пастор.



Created by ULimited®