Веднъж след училище чух сестра ми да разговаря с приятелка. „Но това наистина се случи – каза момичето. – Мъжът бе умрял, а сега е жив.“ Как е възможно мъртъв човек да се върне към живот“, зачудих се аз. После казах на глас: „Такова нещо никога не се е случвало.“

„Истина е – отговори сестра ми. – Мъжът бе умрял, а сега е жив.“

Знаех, че Бог е възкресявал хора в библейски времена. Такива чудеса обаче не се случват вече. А може би се случват? Коленичих и се помолих с молитвата на Тома: „Господи, ако е истина, нека го видя с очите си. Тогава ще повярвам.

След известно време забравих тази странна история за мъртвеца, който е възкръснал.

Завърших училище и реших да се запиша за пионер в Глобалната мисия, преди да започна висшето си образование.

Пионерът от Глобалната мисия е избран от църквата мирянин, който получава малка стипендия и се заселва в дадена общност, за да преподава вечното евангелие и християнските ценности. Пионерите имат уникалната и специална роля да основават църкви в нови райони, сред нови групи хора.

Изпратиха ме в далечен район в Централна Нигерия, където рядко влизат външни хора и където няма адвентни вярващи. Настаних се в едно село и започнах да се сприятелявам. Повечето селяни се покланяха на идоли, но някои ми позволиха да споделям евангелието с тях. Едно момиче в юношеска възраст на име Оне-Оджо изглежда желаеше да научи нещо повече за Бога. Започнах да изучавам Библията с нея.

Един следобед момче влезе в стаята, викайки, че Оне-Оджо е мъртва. „Умря снощи – каза момчето. – Семейството те вика, преди да я погребат.“

Силно развълнувана, аз се обух веднага и се затичах към дома на Оне-Оджо. Там видях тялото й положено на сламеник, с прибрани ръце и крака, готово за погребение. Гледах я и си мислех за библейския урок, който имахме ппредишната вечер. „Как е възможно да е мъртва“, чудех се аз. Докоснах ръката й. Тя бе твърда и студена.

Поисках разрешение да се помоля, преди семейството да я погребе. Двайсетина души в стаята наблюдаваха как коленича и се моля. Помолих Бог да върне това момиче към живот, за да покаже на хората, че Бог е всемогъщ.

Молих се около час, когато забелязах капки пот по тялото на Оне-Оджо. Сложих ръката си върху нейната и усетих топлина. Насърчена, продължих да се моля. Тогава Оне-Оджо кихна.

Продължението следва