"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Паси овцете Ми“
Първото и Второто послание на ап. Петър
Робърт Макайвър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 25 - 31 март 2017 г.

Личността на апостол Петър


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 25 март
Стих за запаметяване:
„Но като видя силния вятър, уплаши се, и като потъваше, извика: Господи, избави ме! И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:30,31).

Апостол Петър е автор на две от книгите в Новия Завет, носещи неговото име (1 и 2 Петър). Той е един от първите последователи на Исус. Остава с Него през цялото Му служене на земята. И е един от първите ученици, които виждат празния гроб. Затова има богати опитности, въз основа на които чрез вдъхновението на Светия Дух може да напише тези вълнуващи писма. „Защото когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие“ (2 Петър 1:16).

Личността на Петър често присъства в евангелията, където той преживява както възходи, така и падения. Обикновено е говорителят на учениците пред Исус. След възкресението и възнесението става изтъкнат водач в ранната църква. Книгата „Деяния на апостолите“ ни дава сведения за него, както и „Посланието към галатяните“.


Още по-важно е, че Петър знае какво означава да допускаш грешки, да бъдеш опростен и да продължиш напред с вяра и смирение. След като лично е преживял Божията благодат, убедително говори на всички нас, които следва да преживеем същата тази благодат.


За тази седмица прочетете:
Лука 5:1-11; Матей 16:13-17; Матей 14:22-33; Лука 22:31-33, 54-62; Галатяни 2:11-14.



Иди си от мен Неделя - 26 март

Когато за пръв път срещаме Петър, той е рибар в Галилейското езеро (Матей 4:18; Марк 1:16; Лука 5:1-11). Работил е през цялата нощ, без да улови нито една риба. Но след това той и съдружниците му се подчиняват на заповедта на Исус да се върнат в езерото и да опитат отново. Колко изумени остават, когато хващат толкова много риба, че лодките им почти потъват! Какво ли се случва в умовете им след това чудо?


Прочетете Лука 5:1-9. Какво ни говорят за Петър думите му към Исус в Лука 5:8? Какво загатват за неговата духовност?


Симон Петър трябва да е бил впечатлен от това, което е научил за Исус. Дори преди да стане чудото, при което Христос казва на рибарите да хвърлят мрежите, Петър – макар и скептично настроен, защото не са хванали нищо – въпреки това заявява: „(…) щом казваш, ще хвърля мрежите“. Изглежда вече е знаел нещо за Исус и това знание го е накарало да се подчини. Всъщност доказателствата подсказват, че вече е прекарал известно време с Него преди това събитие.

Може би един от ключовите моменти е Лука 5:3, където се говори за събитията преди чудото с рибата. „И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от ладията“. Сигурно именно думите на Исус са впечатлили Петър толкова дълбоко.

Обаче след чудото той вижда нещо повече в Учителя, нещо свято и твърде различно от собствената му греховност. Осъзнаването на греховното му състояние и готовността му да го признае публично показват колко открит е той към Господа. Затова не бива да се учудваме, че е призован! Каквито и да са недостатъците му, а те са много, Петър е духовен човек, вече готов да следва Господа независимо от цената.


Прочетете Лука 5:11. Кой е най-важният принцип тук? Какво ни говори този стих за вида посвещение, изисквано от Исус? Какво следва да ни разкрие фактът, че тези рибари са готови да изоставят всичко точно когато мрежите им са пълни?




Изповядване на Христос Понеделник - 27 март

Един от великите мигове в живота на Исус се разиграва в диалог с Петър. Христос току-що е спорил с някои от книжниците и фарисеите, които искат да им даде знамение, за да докаже кой всъщност е (Матей 16:1-4). Малко по-късно, останал насаме с учениците, Исус говори за две чудеса, при които нахранва хиляди само с няколко хляба и риби. Той прави това в контекста на предупреждението към учениците за „кваса на фарисеите и садукеите“ (Матей 16:11).


Прочетете Матей 16:13-17. Какво се случва тук? Какво е значението на думите на Петър спрямо Исус?


Петър смело изповядва вярата си в Христос. А от Матей 16:20 става ясно, че убеждението му, че Христос е Месия, се споделя и от останалите. Това е повратна точка в служенето на Исус, въпреки че учениците, включително и Петър, имат още много какво да учат.

„Учениците все още очакват Христос да се възцари като земен княз. Въпреки че толкова дълго е пазел плановете Си в тайна, смятат, че Той няма винаги да остава в бедност и неизвестност; наближава времето, когато ще установи Своето царство. На тях никога не им е идвало наум, че омразата на свещениците и равините няма да бъде преодоляна; че Христос ще бъде отхвърлен от Собствения Си народ; че ще бъде осъден като измамник и разпнат на кръст като престъпник“ (Уайт, Елън Г. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 250).

Веднага щом учениците признават Исус като Месия, Той започва да им разкрива, че трябва да пострада и да умре (Матей 16:21-23), идея, която Петър не може да възприеме. Христос стига толкова далеч, че Го „мъмри“. След това Исус се обръща към него и казва: „Махни се от Мене, Сатана“ (Матей 16:23). Това е едно от най-суровите неща, които Той е казвал на друг човек в периода на служенето Си. Обаче го прави за доброто на Петър. Думите на апостола са отражение на собствените му желания, на неговите егоистични цели. Исус трябва да го спре веднага, на мига (и въпреки че всъщност се обръща към Сатана, Петър разбира посланието). Апостол Петър трябва да научи, че служенето на Господа ще включва и страдания. Фактът, че научава този урок, проличава от по-късните му писма (1 Петър 4:12).


Колко често личните ви желания противоречат на Божията воля за вас? Как решавате какво да предприемете в тези ситуации?




Ходене по водата Вторник - 28 март

Във времето, прекарано с Исус, учениците виждат много удивителни неща, макар че малко от тях могат да се сравнят със събитията, описани в Матей 14:13-33, Марк 6:30-52 и Йоан 6:1-21. Исус използва пет малки хляба и две рибки, за да нахрани повече от 5000 души. Какви ли мисли са преминали през главите им, след като стават свидетели на подобно нещо?


Прочетете Матей 14:22-33. Коя е най-важната вест от тази история, която бихме могли да извлечем лично за себе си, за да ни помогне в нашия християнски живот?


При нахранването на множествата тези мъже току-що са станали свидетели на забележителна проява на силата на Исус. Той наистина контролира физическия свят. Именно това трябва да е помогнало на Петър да отправи своята доста смела или дори дръзка молба: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата“ (Матей 14:28).

Какъв забележителен израз на вяра!

Тогава Исус приема тази вяра и казва на Петър да тръгне, което той наистина прави – още един израз на вяра. Едно е да ходиш по водата, когато е спокойна, но апостолът прави това насред бурята.

Основната поука от историята е да не откъсваме очи от Исус. Но има и още нещо. Петър определено е имал вяра в Исус, иначе никога не би отправил такава молба и не би тръгнал. Обаче след първите крачки той се стресва и започва да потъва.

Защо? Не би ли могъл Исус да държи Петър над водата независимо от страха му? Обаче Христос допуска той да стигне до момента, когато не може да направи нищо друго, освен да извика безпомощно: „Господи, избави ме!“ (Матей 14:30). Тогава Спасителят протяга ръка и изпълнява молбата на Петър. Фактът, че „Исус веднага протегна ръка, хвана го“ (Матей 14:31), след като би могъл просто да го държи на повърхността без физически контакт, определено помага на ученика да осъзнае колко много трябва да се научи да разчита на Христос.

В началото може да имаме голяма вяра и доверие в силата на нашия Господ, но когато обстоятелствата станат заплашителни, трябва да помним думите на Исус към Петър: „Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:31).




Отричане от Господа Сряда - 29 март

Прочетете Лука 22:31-34, 54-62. Какво можем да научим от провалите на Петър?


Намеренията на Петър са добри. И всъщност той проявява повече смелост от останалите ученици. Тръгва след Исус, за да разбере какво ще Му се случи. Но решава да прикрие истинската си самоличност. Този компромис, това отклонение от пътеката на доброто и правилното, го довежда дотам да се отрече три пъти от своя Господ точно както го предупреждава Христос.

Тук Петър, за съжаление, ни преподава много важен урок за пагубните последици от компромиса.

Известно е, че християнската история е опетнена от ужасните последици заради компромисите на християните с важните истини. Въпреки че самият живот често включва компромиси и в определени моменти ние трябва да бъдем готови да даваме и да приемаме, по отношение на ключовите истини трябва да стоим твърди. Като народ трябва да научим за кои неща никога не бива да отстъпваме, при никакви обстоятелства (Откровение 14:12).

Според Елън Уайт компромисът и провалът на Петър започват в Гетсимания, когато вместо да се моли, той спи и затова не е духовно подготвен за онова, което му предстои. Ако беше верен в молитвата, пише тя, „той не би се отрекъл от своя Господ“ (Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 437).

Да, Петър претърпява ужасен провал. Но колкото и голямо да е падението му, Божията благодат е още по-силна. „А където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). Именно прошката на Исус превръща Петър в един от главните водачи на ранната християнска църква. Какъв силен урок за всички нас: колко реална е Божията благодат. Какъв въздействащ урок за всеки от нас, че въпреки множеството ни недостатъци, трябва да продължаваме напред с вяра!

Да, Петър знае какво означава да получиш опрощение. Той познава от личен опит каква е същността на евангелието, защото е преживял не само своята човешка греховност, но и величието и дълбочината на Божията любов и благодат спрямо грешниците.


Как да се научим да прощаваме на хората, които силно са ни разочаровали, както Петър разочарова Исус?




Апостол Петър като църковен водач Четвъртък - 30 март

По време на служенето на Исус Петър често играе ролята на водач на 12-те ученици. Обикновено той е техният говорител. Когато Матей изброява учениците, той казва: „(…) първият (…) Петър“ (Матей 10:2). Той освен това заема видно място в ранната църква. Именно Петър поема инициативата да определят ученик, който да замести Юда Искариотски, предателя на Исус (Деяния 1:15-25). В деня на Петдесетница той, а не друг, обяснява на множествата, че виждат обещания дар на Духа, излят от Бога върху Неговия народ (Деяния 2:14-36). Именно Петър е арестуван, защото говори за възкресението от мъртвите; произнася реч пред първосвещеника и събраните еврейски водачи (Деяния 4:1-12). Именно той е заведен до Корнилий, първия езичник, приет като последовател на Исус (Деяния 10:1-48). Именно Петър е посетен от Павел 15 дни, след като за пръв път идва в Йерусалим след обръщането си (Галатяни 1:18). Всъщност, описвайки кръга на последователите на Исус в Йерусалим по онова време, Павел определя три „стълба на църквата: Петър; Яков, братът на Исус; и възлюбеният ученик Йоан (Галатяни 2:9).


Прочетете Галатяни 1:18,19; 2:9,11-14. Какво ни говорят тези стихове за Петър дори когато заема толкова важно място в ранната църква?


Дори като църковен водач, като изрично призован от Господа (Исус казва на Петър: „Паси овцете Ми“ [Йоан 21:17]), дори след видението да не нарича никого „мръсен или нечист“ (Деяния 10:28), Петър все още има да расте във важни сфери на духовността.

В първите дни на църквата почти всички християни са евреи, много от които „ревностно поддържат закона“ (Деяния 21:20). Според тяхното тълкувание на закона храненето с езичници е проблем, защото те са смятани за нечисти. Когато някои християни юдеи идват в Антиохия, изпратени от Яков от Йерусалим, Петър престава да се храни с езичниците.

За Павел подобно поведение е удар срещу самото евангелие. Той смята действията на Петър за чисто лицемерие и не се притеснява да го укори за това. Всъщност Павел използва възможността да огласи ключово учение на християнската вяра: оправданието единствено чрез вяра (Галатяни 2:14-16).


Макар и призован от Бога, Петър има някои „проблемни области“, нуждаещи се от изглаждане. Как реагираме, когато другите се опитват да ни посочат нашите „проблемни области“?




Разширено изучаване Петък - 31 март
Прочетете още:

Главите „Призивът край езерото“ (с. 137-140) и „Една нощ на езерото“ (с. 223-226) от книгата „Копнежът на вековете“ (изд. „Нов живот“, София, 2005) на Елън Уайт.

Като се започне с признанието на рибаря, че е грешен човек, в началото, през смелото му изявление относно Исус, че „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16), до ужасното му отричане от неговия Господ и дори до победите и грешките му като водач на църквата, Петър определено е ключова фигура. Затова, под безпогрешното вдъхновение на Светия Дух, е в състояние да напише писмата си, мотивиран не само от теоретично познание, но и от своята опитност. Той познава не само спасителната, но и преобразяващата благодат на Христос: „Преди своето [на Петър] голямо падение той винаги е дързък и властен, изрича прибързано импулсивни и необмислени думи. Винаги е готов да поправя другите и да споделя открито мнението си, преди да е наясно със самия себе си или какво има да каже. Но Петър преживява обръщане, а новороденият Петър е много по-различен от безразсъдния, прибързан Петър. Макар да запазва предишния си устрем, благодатта на Христос контролира неговата ревност. Вместо да е прибързан, самоуверен и самохвален, той е спокоен, самообладан и склонен да се учи. Тогава може да храни агънцата, както и овцете от стадото на Христос“ (Уайт, Елън Г. Свидетелства към църквата. Т. 5. Изд. „Нов живот“, София, 2012. С. 326).

Кой сред нас не би могъл до известна степен да се отъждестви с Петър? Кой понякога не е заставал смело за вярата си? И кой понякога ужасно не се е провалял?

За разискване:

1. Какво ни говори за Божията благодат фактът, че след такова срамно отричане от Исус Петър все още е в състояние да играе толкова обозрима и важна роля не само за ранната църква, но и за самата християнска вяра? (Все пак той написва част от Новия Завет.) Какви поуки можем да си извлечем от неговото възстановяване за начина, по който да се отнасяме към хората, които по някакъв начин са предали Господа?

2. В групата поговорете още малко за опасностите от компромисите в църквата. Как да разберем за какво трябва да правим взаимни отстъпки и за какво не бива да допускаме компромиси при никакви обстоятелства? Какви примери бихме могли да открием в църковната история за компромис, довел до катастрофа? Какви поуки бихме могли да извлечем от тези събития?

3. Апостол Петър научава някои уроци по трудния начин. Имайки предвид неговите грешки, как бихме могли да научим нужните ни уроци по по-лек от неговия начин?


Тази събота, 01.04.2017 г., ще се молим за църкви „Костенец” и „Куртово Конаре”.




Разказ
Отмененото погребение – Част 1

Веднъж след училище чух сестра ми да разговаря с приятелка. „Но това наистина се случи – каза момичето. – Мъжът бе умрял, а сега е жив.“ Как е възможно мъртъв човек да се върне към живот“, зачудих се аз. После казах на глас: „Такова нещо никога не се е случвало.“

„Истина е – отговори сестра ми. – Мъжът бе умрял, а сега е жив.“

Знаех, че Бог е възкресявал хора в библейски времена. Такива чудеса обаче не се случват вече. А може би се случват? Коленичих и се помолих с молитвата на Тома: „Господи, ако е истина, нека го видя с очите си. Тогава ще повярвам.

След известно време забравих тази странна история за мъртвеца, който е възкръснал.

Завърших училище и реших да се запиша за пионер в Глобалната мисия, преди да започна висшето си образование.

Пионерът от Глобалната мисия е избран от църквата мирянин, който получава малка стипендия и се заселва в дадена общност, за да преподава вечното евангелие и християнските ценности. Пионерите имат уникалната и специална роля да основават църкви в нови райони, сред нови групи хора.

Изпратиха ме в далечен район в Централна Нигерия, където рядко влизат външни хора и където няма адвентни вярващи. Настаних се в едно село и започнах да се сприятелявам. Повечето селяни се покланяха на идоли, но някои ми позволиха да споделям евангелието с тях. Едно момиче в юношеска възраст на име Оне-Оджо изглежда желаеше да научи нещо повече за Бога. Започнах да изучавам Библията с нея.

Един следобед момче влезе в стаята, викайки, че Оне-Оджо е мъртва. „Умря снощи – каза момчето. – Семейството те вика, преди да я погребат.“

Силно развълнувана, аз се обух веднага и се затичах към дома на Оне-Оджо. Там видях тялото й положено на сламеник, с прибрани ръце и крака, готово за погребение. Гледах я и си мислех за библейския урок, който имахме ппредишната вечер. „Как е възможно да е мъртва“, чудех се аз. Докоснах ръката й. Тя бе твърда и студена.

Поисках разрешение да се помоля, преди семейството да я погребе. Двайсетина души в стаята наблюдаваха как коленича и се моля. Помолих Бог да върне това момиче към живот, за да покаже на хората, че Бог е всемогъщ.

Молих се около час, когато забелязах капки пот по тялото на Оне-Оджо. Сложих ръката си върху нейната и усетих топлина. Насърчена, продължих да се моля. Тогава Оне-Оджо кихна.

Продължението следва



Created by ULimited®