Докато бях в здравния център, прекарах много време в обмисляне как да оправя живота си. Бях извършила някои престъпления, докато продавах наркотици, и спомените за тях ме измъчваха. След като си тръгнах от здравния център, отидох в полицията и признах, че съм карала открадната кола, помагайки на един приятел да извърши грабеж. По време на грабежа приятелят ми бе убил човек, като по този начин аз ставах съучастник.

Бях арестувана и осъдена на пет години затвор. Приятелят ми бе затворен до живот. Другите затворници се отнасяха зле към мене, когато научиха, че моето признание е пратило човек в затвора. Измина доста време, докато ме приемат.

Докато бях в затвора, помолих адвентен пастор да ме посещава. Той идваше често и двамата изучавахме Библията. Тогава приех Исус за мой Спасител. Други църковни членове също ме посещаваха и скоро имах повече писма и посетители от всеки друг, благодарение на адвентните църковни членове. Използвах всяка възможност, за да предавам на другите затворнички любовта, която самата аз получавах.

Някои от затворничките не бяха шведски граждани. Те излежаваха присъдата си, без да могат да бъдат посещавани от своите близки. Когато адвентистите научиха за тези хора, започнаха да ги посещават и да им помагат практически в техните нужди. След като те си тръгваха от затвораха, църковните членове продължаваха да поддържат връзка с тях. Някои от жените питаха: „Каква е тази църква, към която ти принадлежиш и която проявява толкова големи грижи към хората?“ Радвах се, че моите приятели адвентисти не преставаха да се грижат за нуждите им. Някои от затворничките се записаха в кореспондентния библейски курс, а други се присъединиха към молитвената ми група. Сега, след като са на свобода, аз се моля те да продължат да търсят Бога.

Бях прегледана от лекар поради проблема със сърцето. Докторът направи изследването три пъти, след което извика друг лекар. Той отново направи изследването и ме попита за името. „Не бяхме сигурни, че става въпрос за същия пациент, тъй като сърцето ти е с нормален размер и работи идеално. Не виждам да имаш какъвто и да е проблем. Ангината си е отишла завинаги.“

След като ме освободиха от затвора, Бог ми даде работи и място, където да живея. Когато се обръщам назад, осъзнавам, че Бог ме е спасил от самата мен, спасил ме от смърт и е направил всичко в живота ми така красиво.