"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СВЕТИЯТ ДУХ И ДУХОВНОСТТА Франк Хазел
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 март 2017 г.

Делото на Светия Дух


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 март
Стих за запаметяване:
„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви“ (Римляни 15:13).

Стигайки до края на нашето изучаване на Светия Дух и духовността, ще се фокусираме върху едно друго решително дело на Духа, на което все още не сме обърнали внимание.

Когато Исус обявява на учениците Си, че отива при Отец, Той обещава да им изпрати Светия Дух. „А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“ (Йоан 14:26).

Според Исус Светият Дух е parakletos, т.е. „помощник“ или „утешител“ или „адвокат“, който се застъпва за нас. В същото време Исус обявява какво дело ще извършва този адвокат – Той ще „убеждава“ света за грях, правда и съд (Йоан 16:18).


През последната седмица ще разгледаме по-подробно това специфично дело на Светия Дух. Ще разберем и как то е свързано с други два важни аспекта на Неговото служене за нас – нашата увереност в спасението и славната надежда, ръководеща живота ни като ученици на Исус Христос.


За тази седмица прочетете:
Йоан 16:8-11; Римляни 5:10; Евреи 4:15,16; 1 Петър 5:8,9 ; 1 Йоан 5:12,13; Псалми 31:24.



Убеждение за грях Неделя - 19 март

Прочетете Йоан 16:8,9. Какво важно дело извършва за нас Светият Дух и защо то е от толкова голямо значение?


Исус нарича Светия Дух paraclete – дума с богато значение, предаваща идеята за помощник, адвокат и утешител. Светият Дух не навлиза в това важно дело на убеждаване като обвинител на братята или като наш прокурор. Той не е изпратен от Исус да ни осъди, а по-скоро да ни помогне да осъзнаем нуждата си от благодат.

Само един утешител би бил приет и като помощник. Истинска трагедия е, че християните – колкото и да са добронамерени – често подхождат към грешниците с осъдителен дух, вместо с желание да помогнат. Ако постоянно сочим греха в живота на хората, правим нещо, което Христос не ни е призовал да извършваме. Та кои сме ние, че да сочим греховете на хората, след като сами едва ли можем да се наречем безгрешни?


Прочетете Римляни 2:1 и Матей 7:3. Каква вест трябва да приема от тези стихове?


Ние сме Негови свидетели, а не Негови прокурори. Призовани сме да свидетелстваме за изкупителната Му сила, а не да осъждаме другите за техните грешки. Опитвайки се да осъдим другите хора за греховете им, си приписваме работа, която не е наша; тя е дело на Светия Дух.

Утешителят – а не ние – ще „убеди“ (Йоан 16:8) света що е грях. Хората, които не са посветили живота си на Исус, често нямат реално усещане какво представлява грехът в действителност и колко разрушителен може да бъде.

Идеята тук не е, че Духът ще изброи конкретни погрешни действия. Вместо това Той се докосва до най-основния от всички грехове: неверието в Исус Христос (Йоан 16:9). Нашето най-дълбоко нещастие и отчуждение не се състои в моралното ни несъвършенство, а в отчуждението ни от нашия Бог и в отказа ни да приемем Онзи, Когото Той е изпратил, за да ни избави от това състояние.

Основният проблем на всеки грях е, че не вярваме в Исус и по този начин отхвърляме Единствения, който може да ни спаси от греха и вината. Това е грехът, който поставя „аз“-а в центъра на всичко, отказващ да повярва в Божието Слово. Само Светият Дух може да отвори сърцата и умовете ни за нашата голяма нужда от покаяние и за изкуплението, разкриващо се чрез смъртта на Христос за нас.




Нуждата от праведност Понеделник - 20 март

Йоан 16:8 свидетелства, че Светият Дух ще обвини света не само за грях, но и за правда. С други думи, светът, който не знае какво представлява грехът в действителност, не знае и какво представлява истинската праведност.

Необърнатите хора си мислят, че външната моралност е достатъчна. Те не желаят Божията праведност, а предпочитат своята. Търсят праведност, която произтича от външните им постъпки, като послушание пред Божия закон например. Но нашите постъпки на покорност спрямо закона никога не могат да ни оправдаят пред Бога.

В Исая 64:6 пророкът описва всички праведни дела, използвани за себеизтъкване на човека, като „нечиста дреха“. Дори най-добрата ни (според нашата преценка) и мотивирана от религиозността правда всъщност е точно обратното: неправда.

Но праведността на Христос е достатъчна за всички нас. Отговаря на всички претенции на Божия закон. Тя е с истинска стойност за Бог-Отец. А ние можем да я изискаме за себе си чрез вяра единствено в Исус Христос.


Прочетете Римляни 5:10 и Евреи 4:15,16. Каква е връзката между нашата праведност и живото служене на Христос в присъствието на Отец в небето?


Правдата, която се изисква от закона, е изпълнена от съвършения живот на Исус. Той умира за нас. Макар и отхвърлен от онези, които Го убиват тук, на земята, е приет от Отца на небесата. Въз основа на възкресението Бог-Отец поставя печата на Своето одобрение върху живота и изкупителното дело на Исус. Сега Христос живее, за да ходатайства за нас (Евреи 4:15,16) и прилага заслугите на Своята смърт за нас, защото ние нямаме необходимата за спасението правда.

Така вече ние можем да живеем, защото Той живее в нас. „Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Когато Исус живее в нас, ние ходим по Духа (Римляни 8:4) и получаваме нов духовен живот чрез силата на Духа (ср. с Галатяни 3: 2-5; 5:16, 18).

Възвисяването на Исус при Отец оправдава Неговото присъствие сред нас чрез Духа. Светият Дух вдъхва сили на учениците Му да живеят във все по-голямо подобие на Христос.


Преживели ли сте реалността на това колко омърсени в действителност са личните ви опити с правдата? Какво научавате от това за нуждата ви от Христовата праведност?




Убеждение за съд Вторник - 21 март

Прочетете Йоан 16:8,11. Кой съд има предвид Исус? Защо този съд е добра новина?


Остава едно последно голямо убеждение, част от работата на Духа – убеждението за съд. Точно тук голяма част от нашето проповядване на този пасаж като че ли тръгва в погрешна и вредна посока. Често пъти обсъждането на греха и правдата като че ли кара много християни да предупреждават за съда тези, които отхвърлят Христос. По този начин те искат да предупредят грешниците, често със страховити нюанси, за очакващия ги бъдещ съд.

И макар този съд да е реалност, не за това говори Исус в Йоан 16:11. Използваният език загатва, че Господ не говори за бъдещия съд, както прави в Йоан 12:48. Вместо това аспектът на съда, за който споменава, е добрата новина, че Сатана вече е осъден на Голгота. Дяволът, големият враг на истината, сега живее взето назаем време. Съдът ще настъпи, но тук акцентът е върху яснотата, че князът на този свят сега вече е осъден (Йоан 12:31).


Прочетете 1 Петър 5:8,9. Как апостол Петър описва Сатана? Как можем да му се опълчим?


Дяволът знае, че му остава малко време и че е фатално победен на Голгота, но все още е жив. Той е разярен, опитващ се да погълне колкото се може повече човешки същества. Но той е победен враг. Исус е спечелил победата. Кръвта на Исус ни освобождава.

Когато по време на Втората световна война нацистките войски срещат решителния удар при успешното нахлуване на Съюзниците във Франция на 6 юни 1944 г., става ясно, че Хитлер е победен. И все пак единадесетте месеца между Деня „Д“ (началото на атаката) и Деня на победата (8 май 1945 година, когато войната в Европа приключва) са най-кървавите от всички. По същия начин Сатана знае, че е решително победен на кръста. И все пак упорито се бори и се опитва да погълне толкова, колкото му е възможно. В тези трудни времена ние сме призовани да бъдем трезвени и будни и да възложим всяка наша грижа на Исус Христос, защото Той се грижи за нас (1 Петър 5:7,8).


Защо съдът е добра новина? Кой е нашата сигурност в съда? Как можем да проповядваме за него по такъв начин, че да придаваме надежда, а не страх?




Уверение за спасение Сряда - 22 март

Прочетете 1 Йоан 5:12,13; Римляни 8:15-17 и 2 Коринтяни 5:5. След като веднъж вече приемем Христос като наш Спасител, защо можем да получим увереност във вечния живот? Каква е основата на тази увереност?


Светият Дух е Този, който води грешниците при Исус. Заместническата смърт на Христос ни примирява с Бога. Опрощението на Исус ни дава свободата да живеем нов живот като осиновени Божии деца. Вече не сме Негови врагове (Римляни 5:10), а ходим по Духа (Римляни 8:4) и копнеем за нещата на Духа (Римляни 8:5). Ако нямахме Христовия Дух, сега нямаше да сме Негови деца и не бихме принадлежали на Него (Римляни 8:9). Но сега имаме вътрешното свидетелството на обитаващия в нас Свети Дух. Той свидетелства за нас, че принадлежим към Исус и че сме наследници на Бога и сънаследници с Христос (Римляни 8:17). Същият пълен с енергия живот, възкресил Исус от мъртвите, вече действа в нас и съживява нас, които бяхме духовно мъртви (Римляни 8:10). Нещо повече, Той подпечатва в сърцата ни увереността, че наистина принадлежим на Бога. След като сме чули и повярвали в благата вест за нашето спасение, сме запечатани в Исус със Светия Дух, даден като залог за нашето наследство (Ефесяни 1:13,14). Всеки вярващ може да има тази сигурност (1 Йоан 5:12,13).


Прочетете Ефесяни 1:13,14. Какво означава да бъдем подпечатани със Светия Дух?


Тези, които приемат Христос, се раждат отново, т.е. раждат се „от Духа“ (Йоан 3:3,5). Светият Дух подпечатва този факт в сърцата ни, така че можем да имаме увереност, че сме спасени, и да изпитаме радостта от факта, че сме Божии чада. Светият Дух ни идентифицира като принадлежащи към Христос. „Ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов “ (Римляни 8:9). Сега имаме съзнанието, че Бог е нашият любящ Баща, а ние сме Неговите скъпи чада. Светият Дух е авансовото плащане, депозитът или залогът за върховния дар на вечния живот и безсмъртието, които ще получим при второто идване на Исус (1 Коринтяни 15:51-54). Това е отличителният белег на автентична вяра. Трудно бихме могли да видим как християните свидетелстват с убедителна сила, ако не съществуваше тази увереност.

„Говорете смелост, говорете вяра и надежда и всички ще бъдете светлина в Господа. Продължавайте да мислите за отворената врата, която Христос е поставил пред Себе Си и никой не може да я затвори. Бог ще затвори вратата пред всяко зло, ако Му дадем възможност. Когато врагът идва като потоп, Духът на Господа ще издигне за вас знаме срещу него“ (Уайт, Е. Адвент ревю енд сабат хералд, 16 април 1889).




Светият Дух и надеждата Четвъртък - 23 март

Прочетете Римляни 5:4,5; 5:13 и 1 Коринтяни 13:13. Каква е връзката между любовта и надеждата? Как Светият Дух е средство за предаването ни на любов и надежда?


Светият Дух излива Божията любов в сърцата ни. Той ни свързва с Бога и прави Божията любов да живее в нас. Божията непоколебима и неизменна любов е причината и основата на нашата надежда. Без любов няма да има надежда. Само любовта поражда надежда. Тъй като Божията любов е съчетана с Неговата вярност, имаме чудесната надежда, че пак ще дойде и ще ни вземе у дома – там, където е Той.


Прочетете Псалми 31:24. Какъв ефект поражда надеждата върху нас?


Надеждата вдъхновява. Придава нови сили. Тя ни позволява да пеем и да бъдем радостни. Надеждата е от съществено значение за живота. Без надежда, каква е целта на живота?

Надеждата обаче е нещо различно от това да бъдем оптимисти. Оптимистът мисли, че всичко ще се оправи: времето, икономиката, оценките в училище, финансите и така нататък. Но надеждата не е сляп оптимизъм. Вместо това тя се основава на Божията вярност и на обещанията, които Той е дал в миналото. Надеждата вярва, че Бог ще изпълни това, което е заявил, защото е верен и истинен. Той е доказал, че е верен и че не се колебае. Неговата непоколебимост и истина са основата на нашата надежда.

Несъмнено основата на нашата надежда се крие в Исус на кръста. Когато погледнем към Кръста, можем да видим по възможно най-силния начин реалността на Божията любов към нас. Кръстът, на който Исус умира за греховете ни, дава и на нас, и на вселената несравнимо откровение какъв е нашият Бог в действителност. Така, като паднали и смъртни същества в огромния и голям космос, можем да намерим надежда – не в самите себе си или в каквито и да било „велики“ неща, които сме в състояние да постигнем – а в нашия Бог, разкрил Себе Си за нас на кръста.


Как адвентната надежда е основана на Божиите верни обещания? Как надеждата влияе върху живота ни? Как да изградим начин на живот, отразяващ надежда, а не отчаяние?




Разширено изучаване Петък - 24 март
Прочетете още:

Oткъси от книгата на Елън Уайт „И ще получите сила“, особено частта за октомври: „Готови за Духа”.

Можем да обобщим дейността на Светия Дух с думите, че Светият Дух работи в хармония с Бог-Отец и Бог-Син за постигане на нашето спасение. Той ни събужда от духовната ни смърт. Води ни към осъзнаване на нашата греховност и отваря очите ни за факта, че сами по себе си сме изгубени. Запалва в нас желанието за промяна и ни води към Исус Христос, Който единствен може да отговори на нуждите на най-съкровената ни същност. Духът ни дава уверение за спасение, тъй като винаги ни насочва към Христос и към направеното от Него за нас. Преобразява ни повече по подобие на Исус. Подкрепя ни във верността на нашето ходене с Бога. Дава ни възможност да изпълним Божията воля и ефективно да участваме в мисията. Той вдъхновява Писаното Божие Слово като наша защита, като норма за християнския ни живот и учение. Къде бихме били без Светия Дух? Какво можем да направим без Светия Дух? Бихме били нещастни и изгубени и нямаше да можем да направим нищо, което би въздало слава и чест на Бога. Благодарим на Исус Христос, че е обещал и изпратил Светия Дух. „Светият Дух е най-великият от всички дарове, които Той би могъл да измоли от Своя Отец за възвеличаването на Неговия народ“ (Уайт, Е. И ще получите сила. Стр. 13 – ориг. изд.).

За разискване:

1. Разсъждавайте повече по въпроса кое е грях и кое е правда. Защо ние като християни, които вярват в Библията като Божието Слово, трябва да имаме по-различно разбиране за греха и правдата, отколкото тези, които не вярват в Библията? Какви са разликите? Какво учи Библията за греха и за правдата, което другите източници не поучават?

2. Споделете с членовете на вашата съботноучилищна група кой аспект от дейността на Светия Дух е най-ценен за вас. Защо това е толкова важно и как влияе на живота ви?

3. В групата поговорете за надеждата, която имаме в Исус. Какви са основанията за тази надежда? Тоест ако някой ви попита за „вашата надежда“ (1 Петър 3:15), какъв отговор бихте дали и защо? Какъв убедителен аргумент можете да посочите?

4. Урокът през тази седмица говореше по въпроса за уверението за спасение. Какво е уверението за спасение? И ако го имаме, защо го имаме? На какво трябва да се основава то? И по какво се различава от едно предположение?


Тази събота, 25.03.2017 г., ще се молим за църкви „Козаревец” и „Копривец”.




Разказ
Нещо прекрасно, Част 3

Докато бях в здравния център, прекарах много време в обмисляне как да оправя живота си. Бях извършила някои престъпления, докато продавах наркотици, и спомените за тях ме измъчваха. След като си тръгнах от здравния център, отидох в полицията и признах, че съм карала открадната кола, помагайки на един приятел да извърши грабеж. По време на грабежа приятелят ми бе убил човек, като по този начин аз ставах съучастник.

Бях арестувана и осъдена на пет години затвор. Приятелят ми бе затворен до живот. Другите затворници се отнасяха зле към мене, когато научиха, че моето признание е пратило човек в затвора. Измина доста време, докато ме приемат.

Докато бях в затвора, помолих адвентен пастор да ме посещава. Той идваше често и двамата изучавахме Библията. Тогава приех Исус за мой Спасител. Други църковни членове също ме посещаваха и скоро имах повече писма и посетители от всеки друг, благодарение на адвентните църковни членове. Използвах всяка възможност, за да предавам на другите затворнички любовта, която самата аз получавах.

Някои от затворничките не бяха шведски граждани. Те излежаваха присъдата си, без да могат да бъдат посещавани от своите близки. Когато адвентистите научиха за тези хора, започнаха да ги посещават и да им помагат практически в техните нужди. След като те си тръгваха от затвораха, църковните членове продължаваха да поддържат връзка с тях. Някои от жените питаха: „Каква е тази църква, към която ти принадлежиш и която проявява толкова големи грижи към хората?“ Радвах се, че моите приятели адвентисти не преставаха да се грижат за нуждите им. Някои от затворничките се записаха в кореспондентния библейски курс, а други се присъединиха към молитвената ми група. Сега, след като са на свобода, аз се моля те да продължат да търсят Бога.

Бях прегледана от лекар поради проблема със сърцето. Докторът направи изследването три пъти, след което извика друг лекар. Той отново направи изследването и ме попита за името. „Не бяхме сигурни, че става въпрос за същия пациент, тъй като сърцето ти е с нормален размер и работи идеално. Не виждам да имаш какъвто и да е проблем. Ангината си е отишла завинаги.“

След като ме освободиха от затвора, Бог ми даде работи и място, където да живея. Когато се обръщам назад, осъзнавам, че Бог ме е спасил от самата мен, спасил ме от смърт и е направил всичко в живота ми така красиво.



Created by ULimited®