"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Нещо прекрасно, Част 1


Цели 25 години, повече от половината ми живот, първото нещо, което правех всяка сутрин, бе да си инжектирам хероин във вените. Използвах хероина, за да мога да изкарам деня. Една юлска сутрин се събудин и осъзнах, че съм свършена, защото съм допуснала наркотиците да движат живота ми. Знаех, че ще се разболея, ако спра да ги взимам, но бях решена да се освободя от тях.

Наркотиците не бяха само живота ми – те бяха и средството ми за прехрана. Имах голяма къща, притежавах скъпа кола и голям брой хубави дрехи. Но когато се отказах от наркотиците, прекрасните неща около мене ми изглеждаха мръсни и отвратителни. Те бяха придобити с пари от търговия с наркотици. Продадох и раздадох всичко. След като ми остана само един куфар, аз се преместих в друг град.

Страдах от симптомите на абстиненцията, но отказвах да се върна към наркотиците. Знаех, че ако издържа достатъчно дълго, ще се чувствам по-добре. Минаваха седмици, а аз все още бях много слаба и изморена. Изпитвах болка в сърдечната област и не можех да вървя повече от една пряка.

Отидох на лека и след като ме прегледа, той заяви: „Имаш сериозен сърдечен проблем. Сърцето ти е уголемено и работи усилено, но върши само половината от необходимата работа. Болката, която усещаш, е ангина. Причинява се, когато сърцето не получава достатъчно кислород.“ Осъзнах, че всъщност наркотиците са прикривали тези симптоми с години.

Докторът ми предписа лекарства и ме изпрати у дома. Аз обаче нямах истински дом, където да се върна. Бях отседнала при приятелка, а тя не можеше да ме държи там завинаги. Бях болна, самотна и бездомна. Започнах да се обаждам на роднини. Те се радваха да ме чуят и да разберат, че не вземам вече наркотици, но си имаха извинения защо не могат да ме приемат. Накрая един вуйчо ме прибра. Той и съпругата му се държаха любезно и ме заведоха до намиращия се наблизо доктор.

„Вземаш ли си предписаното лекарство?“, попита той.

„Не – признах аз. – Наскоро скъсах с наркотиците и не искам да се пристрастявам към лекарства.“

Продължението следва.


* Бележка на редактора: В следващата история от три части Ким Лаовин от Стокхолм, Швеция, разказва как Бог преобразил живота й на страдание в нещо прекрасно.

Свързан урок >>