"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СВЕТИЯТ ДУХ И ДУХОВНОСТТА Франк Хазел
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 март 2017 г.

Светият Дух, Словото и молитвата


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 март
Стих за запаметяване:
„Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля“ (Римляни 8:26,27).

Истинската духовност и молитвата вървят ръка за ръка. Няма истински духовен живот без жива молитва. След нуждата от покаяние, може би една от най-големите и най-належащи нужди е съживлението на молитвения ни живот. Добрата новина е, че дори в нашите молитви ние не сме оставени без помощта на Светия Дух. Молитвата приближава нас до Бога; издига ни в Неговото присъствие. Молитвата с вяра ни помага да живеем в отговор на изобилните Божии обещания. Животът ни се преобразява, когато изискаме дадените от Него обещания в Словото. Бог може да задоволи всяка наша нужда според Своите богатства (Филипяни 4:19). Истинската молитва и автентичната духовност винаги поставят Бога в центъра на нашето внимание, като и двете са вкоренени в Неговото Писано Слово.

Не трябва да основаваме духовния си живот на нашето несигурно преживяване и субективни чувства, нито да съсредоточаваме молитвите си в подозрителни съзерцателни и медитиращи практики. По-скоро нашата духовност трябва да бъде насочвана от Библията и да следва Божията воля, разкрита в Неговото Слово. Светият Дух пробужда в нас желанието да търсим Божието присъствие в молитва и да се издигаме един друг в прошенията си.

За тази седмица прочетете:
Йоан 15:7; Матей 7:7; Псалми 66:18; Яков 1:6-8; 1 Йоан 5:14,15; Деяния 2:38.



Молитвата, угодна на Бога Неделя - 5 март

Макар и обвити в благочестиви одежди, много молитви са ръководени от спорни подбуди. Може да се молим нечий живот да бъде спасен, защото не обичаме да живеем сами. Може да се молим за обръщането на даден човек, защото тогава животът ни би бил по-лесен. Често пъти молитвите ни се съсредоточават повече върху това, което искаме ние, отколкото върху онова, което желае Бог. Молитвата, угодна на Бога, има по-различен фокус.


Прочетете Йоан 15:7. Защо за молитвите ни е важно да пребъдваме в Исус и Неговото Слово да пребъдва в нас? Колко по-различен фокус ще имат нашите молитви, ако не пребъдваме в Исус?


Да се търси Бога на първо място и да се наслаждаваме на общението Му е по-важно от всичко, което Той може да ни даде. Ако Той е на първо място в живота ни, ще искаме да вършим онова, което желае; мислите Му ще оформят нашите желания. Стане ли Бог център на молитвата, ще започнем да се молим от Негова гледна точка. Ще започнем да виждаме целия си живот през Неговите очи. Тази перспектива облагородява молитвата.

Бог е дълбоко загрижен за нас. Копнее да бъде част от всички аспекти на нашия живот: нашите тревоги, страховете ни, желанията ни, нашите надежди, успехи, радости, провали – от всичко. Можем да говорим с Него за тези неща като с добър приятел. И да гледаме на всичко през Неговите очи. Молитвата не променя Бога; тя променя нас, защото ние биваме въведени в животопроменящото Му присъствие.

„Молитвата е разкриване на сърцето пред Бога като пред Приятел. Не че това е необходимо, за да Му стане известно какво сме ние, но за да ни се даде възможност да приемем Него. Молитвата не довежда Бога долу при нас, но завежда нас горе при Него“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Гл. „Привилегията на молитвата“, стр. 91, изд. „Нов живот“, София.)

Какъв силен цитат! Той обхваща толкова много от реалността на онова, което молитвата прави в нас и за нас. Единствено молитвата ни превръща в открити получатели на благодатта, силата и присъствието на Бога в нашия живот. Кой ли в даден момент не е преживявал реалността на това как молитвата може да ни привлече по-близо до Него?


Помислете за молитвения си живот: за какво се молите, кога се молите, защо се молите и т.н. Какво ви разкрива това за собственото ви духовно състояние и личната ви връзка с Бога? Какви промени може би се налага да направите?




Основата на библейската молитва: Помолете Бога! Понеделник - 6 март

Прочетете Матей 7:7. Преди да получим каквото и да било от Бога, ние трябва да помолим за него. Защо молбата ни е толкова важна, щом Той така или иначе знае всичко?


Молбата разкрива нашето желание и изразява доверието ни в Бога. Чрез молитвата ние се приближаваме при Него, от Когото търсим подкрепа и помощ. Когато Му се молим, ние също така публично Му даваме разрешение да действа в наша полза. Бог иска да бъде молен. Желае да Му представяме молбите си. Ако не Го помолим, няма да получим обещаните от Него дарове. Исус казва: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори“ (Лука 11:9,10).


Прочетете Марко 11:24; 1 Йоан 5:14,15 и Псалми 66:18. Защо нито една молба не е твърде трудна за Бога? Защо е добре да знаем, че Бог е щедър и обича да дава от Своето изобилие? Каква е предпоставката Бог да отговори на нашите молитви?


Наистина можем да помолим Бога за всичко. Нито една молба не е твърде малка или твърде маловажна за Него. Нито една молба не е толкова голяма, че да не може да я удовлетвори. Той е всемогъщ. С вяра можем да изискаме всяко обещание в Библията и да приемем обещания дар от ръцете Му съобразно Неговата воля (2 Коринтяни 1:20).

Но трябва да отговорим на някои условия, за да получим това, за което се молим. Ако не сме готови да се предадем напълно на Бога и ако молбите ни отразяват само егоистичните ни и греховни желания, Той няма да им отговори (вж. Исая 59:1,2). Важно условие за изпълнение на молитвите ни е нашата готовност да следваме Божията воля и да бъдем покорни. „Всички Негови дарове са обещани при условие на послушание“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Гл. 12 „Искайте и ще ви се даде“, стр. 86, изд. „Ел Уай“, София, 2013). Като знаем, че Бог е щедър, можем да дойдем дръзновено при Него. „Господ не е прославен от плахите молби, които показват, че не се очаква нищо. Той желае всеки, който вярва, да дойде пред престола на благодатта с искреност и увереност“ (Уайт, Е. Знамения на времето, 7 август 1901).




Основата на библейската молитва: Вярвайте Вторник - 7 март

Прочетете Марко 11:24. Освен молбата, кой друг аспект споменава Исус във връзка с молитвата?


Не е достатъчно само да молим. Има и втори важен аспект, който трябва да присъства в нашите молитви: вярата. Книгата „Послание към евреите“ казва, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу“ (Евреи 11:6). Когато коленичим пред Него и отворим Библията на едно от повечето от 3000 обещания и след това помолим Бога – с простотата на малко дете – да изпълни обещанието Си за нас, ще трябва да вярваме, че Той ще направи най-доброто за нас според Неговото време.


Прочетете Яков 1:6-8. Как текстът описва човека, на когото му липсва вяра? Защо вярата е предпоставка за получаване на обещаните дарове?


Щом дойдем при Бога, трябва да вярваме, че Той съществува и че ще възнагради тези, които Го търсят. Ефективната молитва трябва да бъде придружена от убеждението не само, че Бог може да отговори, но и че ще го направи според Божествената Си воля.

В Библията вярването е свързано с доверието. Можем да се доверим на някого само когато знаем, че е надежден. Когато подхранваме съмнения, че Бог ще спази обещанията Си, ние се колебаем и не можем да очакваме да получим нищо от Него. Да се вярва в Бога означава да се хванем за думите Му. Това означава да зависим от Него и от обещанията Му дори когато чувствата ни казват точно обратното. Защото „вярата е даване твърда увереност в онези неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат“ (Евреи 11:1). Вярата се вкопчва в Божиите обещания, тъй като се доверяваме на казаното от Него (Евреи 11:11). Вярата знае, че „не е възможно за Бога да лъже“ (Евреи 6:18). Бог е същият вчера, днес и завинаги (Евреи 13:8). Вярата знае, че за Него няма нищо невъзможно (Лука 1:37).

Вярата отваря вратата на Божествената съкровищница. Чрез Светия Дух Бог раздвижва човешките сърца да се доверяват на Божието Слово и чрез вяра нашите молитви задвижват ръката на Всемогъшия.


Какво ви помага да израснете по-силни във вярата? Кой аспект от Исус ви помага да имате доверие в Неговото желание и способност да ви помогне във времето на вашата нужда?




Основата на библейската молитва: Изискване на Божиите обещания Сряда - 8 март

Цялата вяра е безполезна, ако не изискваме нещата, за които сме се молили.


Прочетете 1 Йоан 5:14,15. Коя е причината за увереността ни, че Бог ни чува и че получаваме онова, което сме поискали от Него?


Третият аспект на библейската молитва е приемането. След като помолим Бога и повярваме в обещанията Му, трябва да изискаме обещаното. Изискваме Божието обещание, като благодарим на Бога, че сме го получили. Така обещанията се прилагат в сърцето ни. Елън Уайт казва, че „за всяко нещо, което е обещал да ни даде; тогава трябва да вярваме, че получаваме, и благодарим на Бога, че сме получили“ (Уайт, Е. Възпитание. Гл. „Вяра и молитва“, стр. 238, изд. „Нов живот“, София, 1996).

В Лука 8:11 Исус сравнява Божието Слово със семе. Както цялото ябълково дърво се съдържа в ябълковото семе, Божият дар се съдържа в Неговите обещания. Когато изискаме обещанието и благодарим на Бога за него, вече притежаваме обещания от Него дар. Приемаме този дар чрез вяра още преди да можем да го почувстваме или видим.

Примерът с възкресението на Лазар от Йоан, 11 глава илюстрира, че Исус се моли по този начин. Той знае точно каква е Божията воля в дадената ситуация. Йоан 11:11 ни казва, че е готов да изпълни Неговата воля и е покорен. В Йоан 11:39-41 четем, че Исус предварително благодари на Отец, че ще възкреси Лазар, въпреки че Лазар все още е в гроба. Когато благодари на Бога, Исус получава изпълнението на молбата Си. Като Божии чада трябва да живеем с Божиите обещания, а не с очаквания. Въпреки че не сме в състояние да обясним всичко, можем да се доверим на обещанията Му.

„Господ казва: „И призови Ме в ден на напаст“ (Псалми 50:15). Той ни кани да Му представяме своите затруднения и нужди и необходимостта ни от Неговата помощ. Нарежда ни да сме настоятелни в молитвите си. Веднага щом възникнат трудности, трябва да му излагаме искрените си сериозни молби. Упорствайки в молитва, доказваме силното си упование в Него. Нуждата ни довежда до сериозна молитва, която трогва Небесния ни Баща“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Гл. 14 „Ще отдаде ли Бог правото на Своите избрани“, стр. 107, изд. „Ел Уай“, 2013).


Защо е толкова важно винаги да представяме всичко пред Бога в молитва?




Молитва за Светия Дух Четвъртък - 9 март

Прочетете Ефесяни 3:16 и Деяния 2:38. Какво ни казват тези стихове за получаването на Светия Дух в живота ни?


Можем да се молим за много неща, но има една голяма нужда в това време на опасности, в което живеем: дарът на Светия Дух. Това е най-великият дар, който би могъл да ни изпрати Исус. Давайки Светия Дух, Бог не би могъл да предаде на Своя народ повече. Към този дар нищо не може да се прибави (все пак какво може да се добави към самото Божество?). Чрез Него и делото Му в живота ни всички наши нужди биват задоволени. Благословението на Светия Дух ще доведе след себе си всички останали благословения.

Но има една основна пречка – самите ние, защото често не сме готови да приемем Светия Дух.

Както в дните на новозаветната църква, трябва да осъзнаем, че първо е нужно да се покаем и да предадем напълно живота си на Исус. Да, само подтиците на Светия Дух ни позволяват да направим това.

Но когато отговорим на Неговия подтик, покаянието за греха е първият плод на делото на Светия Дух в живота ни. В смирение и вяра трябва да изповядаме греховете си, така че Той да ни очисти от всяка неправда. Трябва да разберем колко греховни сме и колко се нуждаем от Бога и от Неговата благодат в своя живот. Без Него сме изгубени, мъртви в греховете си и обречени на вечно тление.

Така с ревностна молитва ще изпълним условията, при които Бог е обещал да ни даде Своя Свят Дух. След това всичко, което трябва да направим, е да Го помолим и Той с радост ще ни даде Духа Си. „Небесният Баща по-силно желае да даде Светия Дух на тези, които Го молят, отколкото земните родители желаят да дадат добри дарове на децата си“ (Уайт, Е. И ще получите сила. Стр. 284 – ориг. изд.).

Както и при другите духовни неща, дарът на Светия Дух никога не е самоцел. Той е даден, за да издигне Исус, да възпроизведе характера на Христос в живота ни и да ни помогне да служим на другите за съграждането на тялото Христово, църквата. Така че всяко поклонение на Бога, публично или лично, издигащо Духа над Исус Христос, е погрешно. Защото именно чрез Исус „имаме своя достъп при Отца в един Дух“ (Ефесяни 2:18).


Защо дарът на Светия Дух е най-великият дар, който може да ни даде Исус Христос? Каква е вашата опитност с реалността на Божия Дух в живота ви? Колко по-различен би бил вашият живот без този дар?




Разширено изучаване Петък - 10 март
Прочетете още:

„Искайте и ще ви се даде“ от книгата „Притчи Христови“ на Елън Уайт.

Без молитва не бихме имали духовна сила в нашия живот, защото молитвата ни свързва с Източника на тази сила. Без молитва нямаше да имаме жизненоважната връзка с Бога. Ще се превърнем в празни съдове, които може и да имат „вид на благочестие“, но ще бъдат лишени от силата и обещанието на даровете от небето. И несъмнено, както видяхме тази седмица, сме получили прекрасни обещания как Бог отговаря на молитвата. Но какво да кажем за случаите, когато не получаваме това, за което се молим дори когато сме се постарали да отговорим на всички условия според най-добрите ни дадени от Бога способности? „Не се обезкуражавайте, ако вашите молитви не изглежда да получават незабавен отговор. Господ вижда, че молитвата често се смесва със земното. Хората се молят за това, което ще задоволи техните егоистични желания, и Господ не изпълнява исканията им по начина, по който те очакват. Той ги превежда през изпити и изпитания, води ги през унижения, докато не видят по-ясно какви са нуждите им. Той не дава на хората нещата, които ще задоволяват принизения им апетит и които ще се окажат вредни и ще ги накарат да опозорят Бога. Той не дава на хората това, което ще задоволи амбициите им и ще съдейства само за тяхното самовъзвеличаване. Когато отидем при Бога, трябва да бъдем покорни и с покаяно сърце, подчинявайки всичко на Неговата свята воля“ (Уайт, Е. В небесните места. Стр. 89 – ориг. изд.).

За разискване:

1. Как молитвата влияе на цялостната ви духовна опитност? Тоест какъв е ефектът на молитвата върху вас, когато се молите? По какъв начин сте по-различни след молитвата в сравнение с преди това?

2. Какво бихте казали на някого, който се е молил отново и отново за нещо и то не се е случило така, както се е надявал и молил – като излекуването на болно дете например? Как се научаваме да се доверяваме на Бога дори в такива ситуации?

3. В съботноучилищната група споделете личната си опитност с молитвата и какво означава тя за вас. Какво сте научили за нея, което би могло да помогне на други, може би борещи се с разбирането на целта на молитвата?

4. Защо е важно да се молим дори когато не разбираме напълно как действа всичко това?


Тази събота, 11.03.2017 г., ще се молим за църкви „Каравелово” и „Кардам”.




Разказ
Нещо прекрасно, Част 1

Цели 25 години, повече от половината ми живот, първото нещо, което правех всяка сутрин, бе да си инжектирам хероин във вените. Използвах хероина, за да мога да изкарам деня. Една юлска сутрин се събудин и осъзнах, че съм свършена, защото съм допуснала наркотиците да движат живота ми. Знаех, че ще се разболея, ако спра да ги взимам, но бях решена да се освободя от тях.

Наркотиците не бяха само живота ми – те бяха и средството ми за прехрана. Имах голяма къща, притежавах скъпа кола и голям брой хубави дрехи. Но когато се отказах от наркотиците, прекрасните неща около мене ми изглеждаха мръсни и отвратителни. Те бяха придобити с пари от търговия с наркотици. Продадох и раздадох всичко. След като ми остана само един куфар, аз се преместих в друг град.

Страдах от симптомите на абстиненцията, но отказвах да се върна към наркотиците. Знаех, че ако издържа достатъчно дълго, ще се чувствам по-добре. Минаваха седмици, а аз все още бях много слаба и изморена. Изпитвах болка в сърдечната област и не можех да вървя повече от една пряка.

Отидох на лека и след като ме прегледа, той заяви: „Имаш сериозен сърдечен проблем. Сърцето ти е уголемено и работи усилено, но върши само половината от необходимата работа. Болката, която усещаш, е ангина. Причинява се, когато сърцето не получава достатъчно кислород.“ Осъзнах, че всъщност наркотиците са прикривали тези симптоми с години.

Докторът ми предписа лекарства и ме изпрати у дома. Аз обаче нямах истински дом, където да се върна. Бях отседнала при приятелка, а тя не можеше да ме държи там завинаги. Бях болна, самотна и бездомна. Започнах да се обаждам на роднини. Те се радваха да ме чуят и да разберат, че не вземам вече наркотици, но си имаха извинения защо не могат да ме приемат. Накрая един вуйчо ме прибра. Той и съпругата му се държаха любезно и ме заведоха до намиращия се наблизо доктор.

„Вземаш ли си предписаното лекарство?“, попита той.

„Не – признах аз. – Наскоро скъсах с наркотиците и не искам да се пристрастявам към лекарства.“

Продължението следва.


* Бележка на редактора: В следващата история от три части Ким Лаовин от Стокхолм, Швеция, разказва как Бог преобразил живота й на страдание в нещо прекрасно.

Created by ULimited®