Михаела била единствено дете в задружно румънско семейство. Родителите й били учители и семейството с удоволствие прекарвало свободното си време в съвместни занимания.

Когато майка й започнала да посещава адвентната църква, баща й нямал нищо против, но самата Михаела се възпротивила. Тогава била на 18 години и започнала да отправя предизвикателства към новите разбирания на майка си. След като майка й свалила бижутата от себе си, Михаела й казала, че изглежда гола. Въпреки всичко продължавала да обича майка си и да се стреми да има добри отношения с нея.

След приемането си в университета Михаела започнала често да се замисля ма Бога и за религията. Припомняла си онова, което майка й разказвала за адвентните учения и често защитавала тези учения в спорове с други студенти. Не желаела обаче да се задълбочава повече. Смятала, че е млада и че ще има възможност цял живот да си мисли за Бога и за религията.

В университета се запознала с един известен млад човек. Като че ли всички момичета искали да излизат с него. Бил красив и очарователен, а семейството му – богато. Той обаче се спрял на Михаела. Оженили се, когато тя била на 21 години. Михаела почувствала, че Бог й показва одобрението си, като и разрешава да се омъжи за толкова търсен младеж.

Младото семейство често посещавало родителите и на двамата. Докато родителите на Михаела се радвали на домашния уют и интелектуални занимания, семейството на съпруга й никак не обичало близките отношения. Те престанали да помагат на сина си, след като се оженил. Наложило се след завършването си Михаела да започне работа, за да плаща за неговото образование. Не била задължена да работи в събота и обикновено прекарвала деня в домакинска работа. Налагало й се често да се бори със съвестта заради онова, което била научила от майка си за спазването на съботата.

Времето минавало, съпругът й все още не завършвал и младото семейство започнало да изпитва проблеми в брака си. Често когато настъпвала криза, тя се молела и обещавала на Бога, че ако й помогне да разреши проблемите им, ще стане адвентистка. След отминаването на кризата забравяла за обещанието си.

Когато родителите на съпруга й разбрали, че той все още не е завършил, макар че им бил казал, че се е дипломирал, те се ядосали и го обвинили, че пропилява не само собствения си живот, но и техните пари. Силно афектиран, съпругът й се обадил по телефона в работата и й казал, че се изнасят от апартамента, който родителите му им били предоставили. „Напускам университета, за да се грижа за семейството си със собствените си ръце!“, обявил той смело.

С голяма неохота Михаела се прибрала и опаковала багажа. Преместили се при сестра му, която живеела в същия град. Михаела продължила да работи, а съпругът й започнал да действа за виза, за да напусне страната.

Продължението следва.