"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

КНИГАТА ЙОВ Клифърд Голдстейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 октомври - 4 ноември 2016 г.

Безпричинно проклятие?


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 октомври
Стих за запаметяване:
„Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?“ (Йов 4:17).

Миналата седмица обърнахме внимание на това колко е важно да се поставяме на мястото на Йов поне до известна степен. Донякъде това не би трябвало да ни затруднява, защото всички ние сме го преживели; т.е. до някаква степен всички сме били потопени в страдание, което толкова често ни се струва безсмислено и определено несправедливо.

До края на уроците ще се опитаме да съхраним тази перспектива, но трябва да разберем и гледната точка на другите участници в историята, на мъжете, дошли да скърбят и ридаят заедно с Йов.

А това съвсем не би трябвало да ни затруднява. Кой сред нас не е виждал страданието на околните? Кой не се е опитвал да ги утеши в тяхната болка и загуба? И кой не е наясно как се търсят подходящите думи, които да кажеш на хора, чиято скръб раздира и нашите собствени сърца?

Всъщност наистина голяма част от книгата „Йов“ е запълнена от диалога между Йов и тези мъже, които се опитват да осмислят безсмисленото – безкрайната поредица от човешко страдание и трагедия в един свят, създаден от любящ, могъщ и грижовен Бог.

За тази седмица прочетете:
Псалми 119:65-72; Йов 2:11-13; Йов 4:1-21; Римляни 3:19,20; 1 Коринтяни 3:19; Евреи 12:5; Матей 7:1.



Големите въпроси Неделя - 30 октомври

По-голяма част от действието в книгата „Йов“ се развива в първите две глави. Тук се вдига завесата между небето и земята и ни е позволено да надзърнем зад всички завеси на реалността, която иначе би останала скрита за нас. Колкото и далеч да се вглеждат нашите телескопи в космоса, по никакъв начин не са се доближили до разкриването на онова, което ни е показано в тази книга, написана преди хиляди години в пустиня, по всяка вероятност намираща се в днешна Саудитска Арабия. Йов също така ни показва колко тясно е свързана свръхестествената сфера – тази на Бог и ангелите, с природния свят, със земята и живеещите на нея.

След първите две глави голяма част от Йов се състои от онова, което в телевизионния бизнес се нарича „говорещи глави“ – т.е. само диалог. В този случай говорещите глави са Йов и мъжете, дошли да обсъждат с него трудните въпроси на живота: теологията, болката, философията, вярата, живота и смъртта.

И защо не, като се има предвид всичко, сполетяло Йов? Толкова лесно е да се оплетеш в рутинните неща на живота, в работата – просто да минава ден след ден и да забравим кои са големите и важните въпроси. Бедата – наша или някой друг – най-лесно би могла да ни отърси от духовната летаргия и да ни накара да си зададем важните въпроси.


Прочетете Псалми 119:65-72. Какво казва псалмистът?


Псалмистът успява да види доброто, произлизащо от сполетелите го изпитания. Понякога трудностите определено могат да бъдат скрити благословения – те или ни завръщат при Господа, или ни довеждат при Него за първи път. Кой не е чувал историите на хората, чийто живот е достигнал до критична точка и чак тогава те или са се предали на Бога за първи път, или са се върнали при Него? Понякога изпитанията, колкото трагични и ужасяващи да са, могат да бъдат инструмент за добро, което с течение на времето да прозрем. В друг случай те ни се струват произволни и безсмислени.


Успявали ли сте да се върнете назад към отминалите изпитания и да видите доброто, произлязло от тях? Как се справяте с изпитанията, които не са ви донесли нищо добро?




Кога са погинали невинните? Понеделник - 31 октомври

Прочетете Йов 2:11-12. Какво ни разкриват тези стихове за начина, по който приятелите на Йов гледат на неговото състояние?


След като чуват за случилото се с Йов, тези мъже се „съгласяват“ (Йов 2:11), т.е. планират да отидат заедно и да посетят своя приятел. Стиховете предават идеята, че са били поразени от видяното и започват да скърбят заедно с него.

Според текста те седят тихо, без да произнасят нито дума. А и какво ли може да се каже на човек в положението на Йов? Но когато той проговаря, представяйки печалните си слова, тези мъже намират много думи за споделяне.


Прочетете Йов 4:1-11. Каква е основната идея в думите на Елифаз към Йов?


Може би речта на Елифаз би могла да се използва като подходящо въведение към книга със съвети за скръбта. Началната глава би могла да носи заглавието: „Какво да не се казва на скърбящата душа“. Макар тези мъже очевидно да съчувстват на Йов, съчувствието им има граници. Изглежда, че за Елифаз теологичната чистота е по-важна от елементарното съчувствие. Трудно бихме могли да си представим някой да отиде при човек, преживяващ всичко, през което преминава Йов, и в основни линии да му каже: „Е, ти сигурно го заслужаваш, защото Бог е справедлив и само нечестивите страдат по този начин!“.

Дори ако човек смята, че случаят на Йов е такъв, каква полза да му се каже подобно нещо? Да предположим, че шофьор кара с превишена скорост, катастрофира и изгуби цялото си семейство. Можете ли да си представите някой да отиде при него веднага, в скръбта му, и направо да му каже: „Бог те наказва за превишената скорост?“. Проблемът в думите на Елифаз не е просто проблематичната теология; по-важният въпрос е неговата безчувственост спрямо Йов и всичко, което преживява.


Помислете за случай, когато хората са ви утешавали в болката и загубата ви. Какво ви казаха? Как го казаха? Какво научихте от това преживяване и как то би ви помогнало, когато сте в положение да утешавате другиго?




Човекът и неговият Създател Вторник - 1 ноември

Елифаз не би спечелил награда за тактичност и съчувствие с встъпителните си думи. В основни линии той казва, че за Йов е било лесно да бъде светлина и утеха на другите, когато при него нещата са вървели добре. Но сега, когато самият той е сполетян от зло, това му е „дотегнало“. Определено не би трябвало да е така. Бог е справедлив и следователно сполетялото го зло е заслужено.


Прочетете Йов 4:12-21. Какъв друг аргумент представя на Йов Елифаз?


Тук има множество удивителни неща, които човек би могъл да анализира, включително и как тези мъже разбират естеството и характера на истинския Бог още преди възникването на народа Израил. Цялата тази книга ни показва, че наистина и други освен патриарсите и след това израилтяните са знаели нещо за Господа. Всъщност виждаме стремежа на Елифаз да защити Божия характер.

Онова, което той чува в „нощните видения“, в много отношения е здрава теология (виж Псалми 103:14; Исая 64:7; Римляни 3:19,20). Ние, хората, сме пръст, толкова сме временни и можем да бъдем смазани толкова лесно, както молец. И разбира се, кой мъж или жена може да бъде праведен пред Бога?

От друга страна, думите му са банални и нямат нищо общо с проблема. А при Йов този проблем не е дали той е по-добър от Бога. Не това е жалбата на Йов. Той говори предимно за това колко е нещастен, колко страда, а не че по някакъв начин е по-праведен от Бога.

Но Елифаз като че ли долавя подобно нещо в думите му. Нали ако Бог е справедлив и злото сполетява само злите, тогава Йов би трябвало да е извършил нещо, заслужаващо последиците, които го сполитат. Нетърпелив да защити Бога, Елифаз изнася сурова лекция на Йов. Дори повече от прозренията на колективната мъдрост за Бога, Елифаз притежава и нещо друго – някакво свръхестествено откровение в подкрепа на становището си. Единственият проблем е, че възприетата от него позиция не стига до същността на въпроса.


Какво бихме могли да научим от този разказ относно въпроса как дори да сме прави, може да не изразяваме мнението си правилно, по най-полезния и балансиран начин?




Вкореняването на нечестивите Сряда - 2 ноември

Елифаз продължава аргументацията си в пета глава. До голяма степен тя е продължение на казаното в предишната глава – злото се случва само на злите. Представете си какво въздействие оказват тези думи върху Йов, който знае, че те няма как да са верни и че не е заслужил сегашното си състояние.

Но ето къде се крие проблемът – не всичко, казано тук от Елифаз, е погрешно. Точно обратното, много от мислите му намират отражение и на други места в Библията.


Как следните стихове отразяват мнението, изразено в Йов, 5 глава?


Псалми 37:10;

Притчи 26:2;

Лука 1:52;

1 Коринтяни 3:19;

Псалми 34:6;

Евреи 12:5;

Осия 6:1;

Псалми 33:19;




Прибързано осъждане Четвъртък - 3 ноември

Голяма част от казаното от Елифаз е вярно. Тоест той посочва множество основателни неща, които намираме засвидетелствани и по-късно в Библията. И все пак нещо ужасно се е объркало в реакцията му спрямо Йов. Проблемът не е чак толкова в казаното от него, а по-скоро се крие в контекста, в който го казва. Споделеното, произнесените истини просто не съответстват на конкретната ситуация. (Виж урока за следващата седмица.)

Нашият свят е твърде сложен. Лесно бихме могли да погледнем към дадена ситуация и да нахвърляме няколко клишета или дори няколко библейски стиха, които смятаме за подходящи. Може и да са подходящи. Но често пъти не са. Вижте следното свидетелство на Елън Уайт относно това как често сами си навличаме нещата, които ни сполитат. „Никоя истина не е така ясно изложена в Библията, както истината, че нашите действия са резултат от това, което сме. До голяма степен житейският опит е плод на собствените ни мисли и дела“ (Уайт, Е. Възпитание. Гл. „Библейски биографии“. София, 1996, изд. „Нов живот“. С. 131).

Това е дълбока и важна истина. Но можете ли да си представите някой добронамерен светия да отиде при човек в положението на Йов и да му прочете горния цитат от Елън Уайт? (За съжаление, в някои случаи си го представяме твърде добре.) Колко по-добре би било добронамереният светия, вместо да прави това, да последва ето този съвет: „Мнозина си вярват, че са представители на Божията правда, а Неговата нежност и голямата Му любов са им съвършено чужди. Често онези, към които те са коравосърдечни и строги, поради това изпадат под властта на изкушението. Сатана се бори за тези души и жестоките, лишени от състрадание думи ги обезсърчават и ги правят плячка на изкусителя“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Гл. „Помощ на изкушаваните“. София, 1998, изд. „Нов живот“. С. 124).

Факт е – както много често става – че се случва нещо много по-голямо, отколкото Елифаз и всички останали, включително и Йов, осъзнават. Затова прибързаната присъда от страна на Елифаз, независимо от точната му теология, едва ли е най-правилната постъпка при конкретните обстоятелства.


Защо следните стихове винаги трябва да са на преден план в ума ни, когато се ангажираме с другите, особено с хора, които смятаме, че са съгрешили? Матей 7:1,2; Римляни 2:1-3; 1 Коринтяни 4:5.


Дори Елифаз да е прав и Йов сам да си е навлякъл това страдание, думите му са неблагоразумни и ненавременни. Йов е символ на цялото човечество, защото всички ние сме въвлечени във великата борба и страдаме в нея. И всеки от нас в даден момент се нуждае от състрадание, а не от изнасяне на нравоучителни проповеди. Разбира се, има време и място за изнасяне на такива проповеди. Но когато човек е седнал на купчина пепел, животът му е съсипан, децата му са мъртви, а тялото му е покрито с циреи – моментът не е подходящ.




Разширено изучаване Петък - 4 ноември

Както видяхме, Елифаз проявява известно състрадание спрямо Йов. Просто то остава на заден план спрямо онова, което приема като свое задължение – да защити Божия характер. Все пак Йов страда ужасно, а Бог е справедлив. Следователно Йов трябва да е направил нещо, за да заслужи всичко, което го сполита. Точно това е същността на Божията справедливост, заключава Елифаз. Следователно Йов греши в своята печал.

Разбира се, Бог е справедлив. Но това не означава автоматично, че ще видим изявата на Неговата справедливост във всяка ситуация, случваща се в този греховен свят. Всъщност не я виждаме. Справедливостта и съдът ще настъпят, но не е задължително това да стане точно сега (Откровение 20:12). Част от реалността да се живее с вяра е доверието в Бога, че така оскъдната справедливост тук един ден ще бъде открита и изявена.

Онова, което виждаме при Елифаз, се проявява и в отношението на книжниците и фарисеите спрямо Исус. Тези мъже са така обладани от желанието си да бъдат „правоверни“ и религиозни, че гневът им от съботните изцеления (виж Матей, 12 гл.) потъпква онова, което би трябвало да е тяхното щастие за изцелението на болните и облекчаването на страданието. Независимо колко конкретни са думите на Христос в цитата по-долу, те разкриват принцип, който ние, обичащите Бога и ревностни за Него, трябва винаги да помним: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате“ (Матей 23:23).

За разискване:

1. Как да разберем разликата между момента, когато някой се нуждае от състрадание и симпатия, и времето, когато се нуждае от изнасяне на нравоучителни проповеди или дори от укор? Защо като цяло е по-добре да грешим на страната на състраданието и симпатията, когато общуваме със страдащите дори последиците да се дължат на техните грехове и простъпки?

2. Прочетете отново думите на Елифаз към Йов в глави 4 и 5. В каква ситуация тези думи биха били по-подходящи, отколкото тук?

3. Да предположим, че сте приятел на Йов и сте отишли да го посетите, докато седи върху купчина пепел. Какво бихте му казали и защо? Ако бяхте на негово място, какво бихте желали да ви кажат хората?


Тази събота, 05.11.2016 г., ще се молим за църкви „Берковица” и „Благоевград-А”.




Разказ
Стъпка по стъпка към Бога, Част 1
Михаела Будау

Михаела била единствено дете в задружно румънско семейство. Родителите й били учители и семейството с удоволствие прекарвало свободното си време в съвместни занимания.

Когато майка й започнала да посещава адвентната църква, баща й нямал нищо против, но самата Михаела се възпротивила. Тогава била на 18 години и започнала да отправя предизвикателства към новите разбирания на майка си. След като майка й свалила бижутата от себе си, Михаела й казала, че изглежда гола. Въпреки всичко продължавала да обича майка си и да се стреми да има добри отношения с нея.

След приемането си в университета Михаела започнала често да се замисля ма Бога и за религията. Припомняла си онова, което майка й разказвала за адвентните учения и често защитавала тези учения в спорове с други студенти. Не желаела обаче да се задълбочава повече. Смятала, че е млада и че ще има възможност цял живот да си мисли за Бога и за религията.

В университета се запознала с един известен млад човек. Като че ли всички момичета искали да излизат с него. Бил красив и очарователен, а семейството му – богато. Той обаче се спрял на Михаела. Оженили се, когато тя била на 21 години. Михаела почувствала, че Бог й показва одобрението си, като и разрешава да се омъжи за толкова търсен младеж.

Младото семейство често посещавало родителите и на двамата. Докато родителите на Михаела се радвали на домашния уют и интелектуални занимания, семейството на съпруга й никак не обичало близките отношения. Те престанали да помагат на сина си, след като се оженил. Наложило се след завършването си Михаела да започне работа, за да плаща за неговото образование. Не била задължена да работи в събота и обикновено прекарвала деня в домакинска работа. Налагало й се често да се бори със съвестта заради онова, което била научила от майка си за спазването на съботата.

Времето минавало, съпругът й все още не завършвал и младото семейство започнало да изпитва проблеми в брака си. Често когато настъпвала криза, тя се молела и обещавала на Бога, че ако й помогне да разреши проблемите им, ще стане адвентистка. След отминаването на кризата забравяла за обещанието си.

Когато родителите на съпруга й разбрали, че той все още не е завършил, макар че им бил казал, че се е дипломирал, те се ядосали и го обвинили, че пропилява не само собствения си живот, но и техните пари. Силно афектиран, съпругът й се обадил по телефона в работата и й казал, че се изнасят от апартамента, който родителите му им били предоставили. „Напускам университета, за да се грижа за семейството си със собствените си ръце!“, обявил той смело.

С голяма неохота Михаела се прибрала и опаковала багажа. Преместили се при сестра му, която живеела в същия град. Михаела продължила да работи, а съпругът й започнал да действа за виза, за да напусне страната.

Продължението следва.



Created by ULimited®