Пиер не се поддал на увещанията на приятелите си, които настоявали да се запише в Националния университет. Той искал да учи в адвентния университет, дори това да му струва загуба на стипендията. „Бог ще промисли“, им казал той. Когато осъзнали, че Пиер е твърдо решен да се запише в адвентния университет, Есдрас и Део също кандидатствали заедно с него. Нали, все пак, били братя.

И трите момчета били приети в адвентния университет. Настанили се в малка стая в къща близо до университета. Харчели разумно парите си, но често нямали достатъчно за храна. Дори тогава споделяли оскъдните си дажби с други, които имали по-малко и от тях.

Есдрас и Део забелязали разликата между предишните си учители и преподавателите и студентите в адвентния университет. Преподавателите проявявали лична загриженост към нуждите на студентите и заедно обсъждали проблемите. Съветвали ги и се молели с тях. Молитвата не била просто формалност, а жизнената сила на университета.

Пиер канел двамата си приятели да го придружават на службите в събота и през седмицата. По-големите богослужения се провеждали на открит стадион на територията на университета. Нямало църковна сграда, но въпреки всичко приятелите ходели на службите. Не след дълго момчетата започнали да разбират защо Бог е толкова важен в живота на Пиер.

По време на молитвената седмица Есдрас и Део отдали живота си на Бога и се кръстили. Пиер бил щастлив за това, че братята, които някога били свързани от една трагедия, сега имали връзките на вярата в Бога, които са по-силни от смъртта.

Подобно на Пиер и приятелите му и още хиляди хора, които оцелели в геноцида в Руанда, Адвентният университет на Централна Африка (AUCA) се възродил след унищожението. Правителството поело контрола върху първоначалния университетски кампус, намиращ се в неспокоен район в Руанда, и дало на църквата земя на един хълм в столицата Кигали, както и средства за построяването на нов кампус. Днес 2200 студенти учат в този университет. Повече от половината от тях не са адвентисти.