Най-накрая Денис стигнала до Северозападна Руанда. Там се запознала с един добър човек и съпругата му, които се сприятелили с нея. Когато им разказала историята си, те настояли да спре да се движи безцелно и да остане при тях. Поканили я да остане в дома им и споделили храната си с нея. Отнасяли се с нея добре и й говорили с любов. Разказали й за Исус и за любовта Му към нея. Разбрала, че те са адвентисти от седмия ден.

Денис обикнала тези хора, които искали да й помогнат да намери семейството си. Но когато не открили жив роднина, попитали Денис дали е съгласна да я осиновят. Тя се съгласила. Накрая имала дом и някой, който да се грижи за нея.

Семейството често й говорело за Бога. Запознали я с Исус и тя скоро го приела за свой Спасител.

Често през нощта Денис си мислела за родното си семейство. Нейният осиновител я завел до столицата Кигали. Запознал я с управителя на адвентната радиостанция Гласът на надеждата и там тя разказала своята история. Говорителят приканил хората, ако се намери някой, който да знае каквото и да било за семейството на Денис, да се обади в радиото.

Тя научила, че баща й починал в бежански лагер. Никога обаче не разбрала какво се е случило с майка й. Открила, че има други роднини в Руанда и решила, че някога трябва да се срещне с тях. Сега е разкъсана. Обича осиновителите си и Бог, когото те я научили да обича. „Те ми дадоха духовни корени и надежда за бъдещето“, казва Денис.

Макар че земният й баща е мъртъв, Денис знае, че нейният небесен Баща я обича безусловно. Имено Той я запазил жива, докато бродела из различни страни, търсейки дом и семейство. „Толкова много хора загинаха по време на геноцида, но Бог ме запази. Той ме спаси, когато не Го познавах, и ме изведе от смъртта към новия живот в Исус.“