"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Ролята на църквата в обществото Гаспар Ф. Колон и Мей-Елен Колон
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 август 2016 г.

Исус им желае доброто


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 август
Стих за запаметяване:
„Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!“ (Матей 23:37).

В събота сутрин по време на съботното училище и проповедта често бихте видели скейтбордисти да профучават край вратата на една местна църква на адвентистите от седмия ден. Защо? Защото тази църква се събира в обществен младежки център, разположен точно до площадката за скейтбордисти. И ако смятате, че те са нежелан дразнител, помислете пак.

Опитвайки се да ограничи повишаването на престъпността сред непълнолетните, кметството на този град построило парк, за да имат младежите място за полезен отдих. Когато младежкият център и паркът за скейтбордисти били завършени, кметството поискало църковна деноминация да провежда богослуженията си в този център. Градската управа решила, че присъствието на църква в района би оказало положително морално въздействие върху младежите от парка. Поканили няколко църкви от различни деноминации, но само една – църквата, която провеждала съботно училище и проповед в събота сутрин – приела.

Църковните членове се вълнували, че ще се преместят в центъра, защото скейтбордистите били част от общността, която искали да достигнат.

Определението на местната църква за думата „църква“ било: общност, която не живее за себе си. Такава би трябвало да е дефиницията и за всички останали църкви.

За тази седмица прочетете:
Йона 3:4–10, 4:1–6; Лука 19:38–42; Матей 5:43–47; 1 Коринтяни 13; Марко 8:22–25; Филипяни 2:3–5; Яков 2:14–17



Йона в Ниневия Неделя - 7 август

Прочетете Йона 3:4–10, 4:1–6. Какъв сериозен проблем в отношението си има този пророк?


В Йона 4 глава пророк Йона сяда на изток от големия град Ниневия. Той е разгласил страшната вест, поверена му лично от Бога. Размишлява за пътуването си, за неохотата си да дойде в Ниневия, за тактиката за бягство, за Божията настойчивост да го върне към мисията му, за тридневния епизод с рибата и дългото пътуване от брега към вътрешността на страната. И за какво беше всичко това? За да може Бог да се откаже и да прояви благодатта Си към тези окаяни хора? Те се покайват, но Йона сега се чувства предаден. Струва му се, че е опозорен и употребен. Надявал се е разрушаването на този езически град със 120 000 жители да покаже Божието благоволение към Неговия избран народ и да потвърди ненавистта на Йона към ниневийците.


Прочетете Лука 19:38–42. Какво се случва тук и какво е отношението на Исус към града Йерусалим?


Осемстотин години след Йона Исус язди магаре по билото на хълма с изглед към Йерусалим. Носят се викове на прослава за „Царя, който иде в Господното име“, заедно с гласове на надежда, които обявяват: „Благословен Царят, Който иде в Господното име! Мир на небето и слава във висините!“ (Лука 19:38). Докато влиза триумфално и приближава града, Исус спира и заплаква, казвайки: „Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти“ (Лука 19:42).

Забележете разликата. Йона неохотно се подчинява на Божията заповед, без да го е грижа за доброто на ниневийските жители. Исус наближава Йерусалим с натежало сърце – дано приемат спасението, което предлага, и то на такава висока цена!

Два града – Ниневия и Йерусалим. Двама пратеници – Йона и Исус. Разликата е поразителна. Исус илюстрира себеотрицателното, загрижено отношение, като желае най-доброто на хората. Дано ние, чрез Божията благодат, имаме същото отношение, каквото проявява Исус спрямо изгубените.


В тази връзка, каква е ролята на егоизма, който кара човека да не се интересува от спасението на останалите?




Принципът „въпреки това“ Понеделник - 8 август

Един прокажен се приближава до Исус и моли за изцеление. Мъдростта на традицията казва, че този човек трябва да стои в изолация. Исус, Чистият, го докосва и изцелява „въпреки това“ (Матей 8:1–4). Петър се отрича три пъти от Него по време на съдебния процес (Йоан 18 глава). След възкресението, изпитвайки сърцето на Петър, Исус го връща към служенето му „въпреки това“ (Йоан 21 глава). Божията църква в Коринт не цени авторитета и влиянието на Павел. Той им служи „въпреки това“ (2 Коринтяни 12:14,15).

Принципът „въпреки това“ е ключов, за да се разкрие характерът на Онзи, Който мисли най-доброто за всички тях.

„Милиони по милиони човешки същества, обречени на гибел, оковани в невежество и грях, никога не са чували нищо за Христовата любов спрямо тях. Ако ние попаднехме в тяхното положение, какво щяхме да искаме те да направят за нас? Заради всичко това имаме изключително сериозен дълг към тях, всеки според възможностите си. Христовият принцип на живот, чрез който всеки от нас ще бъде оправдан или осъден, е: „И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците“ (Матей 7:12)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете, Изд. „Нов живот, София, 2005. с. 392).

Това „златно правило“ е решаващо за мотивацията за служене, която поставя на първо място добруването на другите, а не личната изгода.


Прочетете Матей 5:43–47; Лука 6:27,35; 23:34. Какъв ключов фактор ни разкрива тук Исус във връзка с отношението към определена група от хора?


Исус ви призовава да проявявате любов и да бъдете любезни с хората „въпреки“ факта, че те ви мразят или са ви врагове. Забележете също, че Той прави паралел между тези действия и отношение и характера на самия Бог. „Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите“ (Лука 6:35).


Как разбираме концепцията, че Бог е „благ към неблагодарните и злите“ (Лука 6:35)? (Например как тя отговаря на въпроса „Защо понякога нечестивите благоденстват?“) Как се вписва в този контекст Римляни 2:4?




Любовта никога не отпада Вторник - 9 август

Според Исус двете най-големи заповеди са любов към Бога и любов към ближния (Лука 10:27,28). Той също така ни показва кои са нашите ближни (Лука 10:29–37). Очевидно животът на Исус, от начало до край, е израз на чистата любов на Бога, Който е любов (1 Йоан 4:16). Следователно, ако искаме да отразяваме Неговия характер, ако искаме да разкриваме на другите какъв е Той, трябва да обичаме.

Обратното също е вярно. Едно от най-големите „извинения“ на хората да отхвърлят Исус и християнството като цяло са мнимите християни.


Какви примери бихте могли да дадете от историята или дори от нашето съвремие за това как „християни“ или поне такива по име са извършвали ужасни неща, понякога дори в името на Исус? Не ни ли предупреждава за това и книгата на пророк Даниил (Даниил 7:24, 25 или Римляни 2:24)?


Нищо чудно, че много хора от древността дори до наши дни са били отблъснати от християнството като цяло. Затова заповедта да разкриваме Христос пред останалите чрез живота си трябва да бъде по-категорична от всякога. А нищо не би могло да направи това по-убедително от подобна на Исусовата любов, разкриваща се и в нашия живот.


Прочетете 1 Коринтяни, 13 глава. Какво представлява любовта според апостол Павел? А какво не е тя? Какво според него върши любовта? А какво не прави? Накратко, как трябва да се проявява в живота ни като християни и как следва да се вписва в начина ни на свидетелстване пред обществото? И най-важното – какви реформи трябва да осъществите, за да проявявате такава любов?




Второто докосване Сряда - 10 август

Прочетете Марко 8:22–25. Какъв духовен урок можем да научим от факта, че първото целебно докосване на Исус не излекува напълно слепородения човек?


След като Исус „плюна“ на очите на мъжа, Той го докосва и пита: „Виждаш ли нещо?“ (Марко 8:23). Защо Исус „плюе“ на очите му? Древните писания докладват примери за използване на слюнката от лечители. Това чудо наподобява до известна степен изцеляването на глухия и заекващ човек в Декапол малко преди това (прочетете Марко 7:31–37). Обаче за разлика от всички други записани чудеса на изцеление лечението на слепородения човек се извършва на два етапа.


Прочетете отново Марко 8:23,24. Как разбирате отговора на човека на въпроса: „Виждаш ли нещо?“.


„Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят“ (Марко 8:24). Тоест може да ги различи от дърветата само по движението им. В духовен смисъл как бихме могли да приложим тази случка към своя живот? Възможно е, след като Исус ни даде духовно зрение, да не сме напълно възстановени. Може да виждаме хората като „дървета“, като предмети. Това би могло да означава, че все още не ги виждаме като истински хора с реални нужди. Те са предмети, числа, обекти, които искаме да се присъединят към църквата, да увеличат броя на кръщенията или да подобрят имиджа ни. С подобно егоистично отношение спрямо тях вероятно няма да останат много хора в църквата ни.


Прочетете Марко 8:25. Защо в този случай Исус може съзнателно да е изцелил човека на два етапа?


Контекстът на историята е, че точно преди чудото с това изцеление Исус свидетелства за друг вид слепота – Неговите ученици не разбират значението на думите Му: „Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод“ (Марко 8:15). Смятат, че казва това, защото нямат достатъчно хляб за пътуването с лодката. Исус ги нарича „слепи“: „Като имате очи, не виждате ли?“ (Марко 8:18).

Не само хората извън църквата имат нужда от изцеляващото докосване на Исус. Вътре в църквата също присъства слепота. Частично прогледнали църковни членове, които смятат хората за статистика или за обекти, не са загрижени, нито забелязват, че много нови бебета в Христос се измъкват през задната врата. Тези членове имат нужда от второто докосване на Исус, за да виждат всичко по-ясно и да започнат да обичат другите като Него.




Обърнатата към другите църква Четвъртък - 11 август

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото. Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус“ (Филипяни 2:3-5). По какъв начин изразените тук принципи трябва да управляват живота ни и отношението ни не само спрямо църковните членове, но и към обществото?


Когато е на земята, Исус не мисли за Себе Си. Неговият план е да прави добро на другите. Голяма част от служението Му се състои в „реакция при прекъсване“, както когато Яир Го прекъсва, за да Го помоли да изтича до дома му и да изцели умиращата му дъщеря. Това прекъсване на свой ред е прекъснато от една жена с кръвотечение от 12 години (Прочетете Марко 5:21–43).

Църквата на Христос е Неговото сърце и ръце на земята. Исус обича хората повече от всичко друго – и църква, която е наистина Негова, ще прави същото.

Църквите имат планове и стратегии, и това е добре. Безусловната любов към хората понякога ще ни подтиква да се отклоняваме от предварителните планове особено ако те не ни позволяват да изразяваме Божията любов спрямо другите. За много църкви кръщенията са на първо място в дневния ред. Кръщенията са нещо прекрасно. Те изпълняват записаното в Матей 28:19. Но каква е църковната ви мотивация за тях? Дали искате да ласкаете себе си? Дали създавате добър имидж на църквата си и реклама за нейния пастор? Или защото църквата ви искрено желае хората в обществото да се наслаждават на изобилния живот в Христос (Йоан 10:10) и да приемат всичко, което Той предлага, понеже им желаете най-доброто?

Една църква предлагала крайно необходимата кухня за бедни в квартал с нисък стандарт на живот в града. Чули пастора да казва: „Трябва да затворим тази кухня, защото от нея не следват никакви кръщения“. Друга църква току-що била построила нова църковна сграда. Много се гордеели с нея. Когато пасторът предложил да поканят светски хора за ваканционно библейско училище или здравно изложение с медицински прегледи, за да се запознаят с църквата, първото опасение било, че новият килим щял да се изцапа и износи. А новите тоалетни щели да бъдат счупени. Сравнете тези две църкви с църквата, която провеждала богослужения близо до парка за скейтбордисти.


Прочетете отново стиховете за днес. Доколко те отразяват вашето отношение спрямо другите? Как бихме могли да умъртвим „аз“-а си, за да проявяваме тези качества в своя живот?




Разширено изучаване Петък - 12 август
Прочетете още:

Главите „Нашият пример” (с. 13–19) от „По стъпките на великия Лекар“ (Изд. „Нов живот“, София, 1998); „Едно ти липсва” (с. 314–317) от „Копнежът на вековете“ (Изд. „Нов живот“, София, 2005); „Социален живот” (с. 186–188, 190–192, 194–196) от „Моят живот днес“ (амер. изд.) на Елън Уайт.

„За да достигнем до всички съсловия, трябва да ги потърсим; защото рядко ще се случи те самите да ни потърсят. Божествената истина докосва сърцата не само от амвона. Христос събужда техния интерес, като отива сред тях с желанието да им стори добро. Той ги търси на работното им място и проявява искрен интерес към житейските им дела“ (Уайт, Е. Моят живот днес. с. 186 – амер. изд.). Колко е вярно, че много хора днес „рядко ще се случи“ сами „да ни потърсят“, и то поради различни причини. Точно както Исус слиза от небето тук, при нас, и ни проповядва, така и ние трябва да отидем при другите. От една страна, не е толкова трудно. Виждаме много хора с изобилие от нужди. Светът е място на страдания с безброй нещастни човешки същества, които в някои случаи просто копнеят някой да ги изслуша, да поговори с тях, да им обърне внимание. И разбира се, като църква ние трябва да сме способни да им окажем конкретната осезаема помощ, от която се нуждаят. Трябва да внимаваме да не се провиним в това, за което предупреждава апостол Яков – да имаме вяра, но не и делата, които я разкриват. Колко е интересно също, че той споделя това предупреждение не в контекста на грижите за собствената храна, облекло или поведение, но в смисъла на помощта за нуждаещите се (Яков 2:14–17). Всеки би могъл да твърди, че вярва. Но истинското мерило за вярата е начинът, по който се отнасяме към нашия „ближен“.

За разискване:

1. Прочетете Яков 2:14–17. Как би могла църквата да се увери, че не се провинява в това, за което предупреждава апостол Яков?

2. Припомнете си личности в Библията, които служат със себеотрицание и загриженост. Например: „А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния“ (Деяния 9:36). Какво правите във вашата църковна „Йопия“?

3. Лесно е да вършите добро, когато сте възхвалявани, популярни и издигани като пример за „добри дела“ или нещо подобно. Но ако правим нещо за другите, за което никой не подозира, никой не чува и никой (освен тези, на които помагаме) дори не го е грижа?

4. Веднъж някой попитал един християнин: „Каква е целта на твоя живот?“. Той отвърнал: „Да давам и да не искам нищо в замяна“. Доколко този отговор обобщава вашето отношение като християни?


Тази събота, 13.08.2016 г., ще се молим за църкви „Стара Загора” и „Стражица”.




Разказ
Изгубен и намерен: Част 2

Най-накрая Денис стигнала до Северозападна Руанда. Там се запознала с един добър човек и съпругата му, които се сприятелили с нея. Когато им разказала историята си, те настояли да спре да се движи безцелно и да остане при тях. Поканили я да остане в дома им и споделили храната си с нея. Отнасяли се с нея добре и й говорили с любов. Разказали й за Исус и за любовта Му към нея. Разбрала, че те са адвентисти от седмия ден.

Денис обикнала тези хора, които искали да й помогнат да намери семейството си. Но когато не открили жив роднина, попитали Денис дали е съгласна да я осиновят. Тя се съгласила. Накрая имала дом и някой, който да се грижи за нея.

Семейството често й говорело за Бога. Запознали я с Исус и тя скоро го приела за свой Спасител.

Често през нощта Денис си мислела за родното си семейство. Нейният осиновител я завел до столицата Кигали. Запознал я с управителя на адвентната радиостанция Гласът на надеждата и там тя разказала своята история. Говорителят приканил хората, ако се намери някой, който да знае каквото и да било за семейството на Денис, да се обади в радиото.

Тя научила, че баща й починал в бежански лагер. Никога обаче не разбрала какво се е случило с майка й. Открила, че има други роднини в Руанда и решила, че някога трябва да се срещне с тях. Сега е разкъсана. Обича осиновителите си и Бог, когото те я научили да обича. „Те ми дадоха духовни корени и надежда за бъдещето“, казва Денис.

Макар че земният й баща е мъртъв, Денис знае, че нейният небесен Баща я обича безусловно. Имено Той я запазил жива, докато бродела из различни страни, търсейки дом и семейство. „Толкова много хора загинаха по време на геноцида, но Бог ме запази. Той ме спаси, когато не Го познавах, и ме изведе от смъртта към новия живот в Исус.“



Created by ULimited®