Въпросът за съботата и неделята възникна отново. Съботата валидна ли е все още? Ако е така, защото повечето християни извършват поклонението си в неделя?

Не ми бе позволено да влизам в църквата, на която бях пастор, и в неделите се молех у дома. Други, които бяха уволнени или смятаха, че църквата е направила голяма грешка, идваха при мене за богослужение. Още осем групи от предишния ми район започнаха да се събират по домовете.

Въпросът за съботата постоянно възникваше в съзнанието ми. Знаех, че някои хора се покланят на Бога в петък, някои – в събота, а други – в неделя. Изучавайки Библията, открих много текстове за съботата, но нито едно споменаване на петъка или неделята като дни за поклонение. Помолих членовете на нашата група да четат и да се молят по този въпрос. След време бяхме единодушни, че Бог никога не е променял съботата в друг ден. Незабавно започнахме да се събираме в събота вместо в неделя. Открихме също съветите за избягване на нечистите меса. Някои хора извън нашата малка група, които научиха за решенията ни, започнаха да ни наричат „евреи“.

Соломон видя промяната в живота ми и ме покани да изучавам ученията на адвентистите от седмия ден. Чудех се каква разлика би могло да има между това, което бяхме открили, и ученията на адвентната църква. Реших да потърся адвентна водачи, за да науча повече за онова, в което вярват. Открих адвентна църква в село на известно разстояние от дома ми. Представих се на пастора и обясних, че искам да знам какво учи неговата деноминация.

Останах в селото цели три месеца, като изучавах Библията, писанията на Елън Уайт и основните учения на църквата. Онова, което научих, бе така удивително! Открих точно това, което душата ми търсеше, и пожелах да бъде кръстен в Църквата на адвентистите от седмия ден.

През седмицата преди кръщението продължих да размислям за своето решение. Брат ми настояваше да напусна страната. Бях поканен да се присъединя към надденоминационна църква, а предишната ми църква изпрати съобщение, че мога да се завърна на свещеническата си длъжност.