Променено сърце: Част 1
От Агнес Мукаруего и Алита Бърд, Руанда
„Защо сте се издокарали така?“, попита продавачът на риба на пазара.
Погледнах хубавите си дрехи, които обикновено не нося на пазара, и се зачудих какво да отговоря на този човек, който бе приятел на съпруга ми. Ако мъжът ми разбере, че ходя на църква, ще се ядоса. Аз обаче не можех да излъжа. „Идвам от църква, за да купя на съпруга ми от любимата му риба за вечеря.“
Домът ми не бе от най-щастливите. Съпругът ми пиеше много и не се интересуваше нито от децата, нито от мене. Бяхме бедни, защото той нямаше постоянна работа. Тези проблеми ме обезсърчаваха и ме караха да търся нещо, което да ми даде някаква надежда. Когато един ден срещнах на пътя съседката ми и нейни приятелки, те започнаха да ми обясняват, че Бог е отговорът на всичките ми проблеми, малки и големи. Имах желание да науча нещо повече. Когато ме поканиха на църква в събота, аз им казах, че не мога да отида. Събота бе времето за пазар и най-натовареният ден от седмицата.
Преди да се разделим, моята съседката и приятелките й ми дадоха Библия. Отворих я и се зачетох, докато вървях към дома. Продължих да я чета вкъщи и скоро открих някои скъпоценни текстове, които сякаш бяха предназначени само за мене. Започнах да ги чета и препрочитам.
„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си - какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото - от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си? (Матей 6:25-27).
Бог знае за моите грижи, помислих си аз. Ако Бог се интересува толкова много от мене, със сигурност може да ми помогне да разреша проблемите си.
Реших, че следващата събота ще отделя време да отида в адвентната църква, за да науча повече за Бог, Който не желае да се безпокоя за каквото и да било. Преди още съпругът ми да се е събудил, аз станах, облякох се и излязох от дома.
Продължава следващата седмица.
|