"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Ролята на църквата в обществото Гаспар Ф. Колон и Мей-Елен Колон
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 септември 2016 г.

Исус заповядва: „Върви след Мен“


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 септември
Стих за запаметяване:
„А след чужд човек няма да вървят [овцете], но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждите“ (Йоан 10:5).

През 362 г.сл.Хр. римският император Юлиан подема кампания за възраждане на езичеството. Християнството обаче става все по-разпространено из цялата Римска империя и той и управителите езичници са разтревожени. Съветът на Юлиан към един виден езически свещеник изразява неговата загриженост и ни дава представа защо християнството се развива толкова бързо: „Мисля, че когато се случи бедните да бъдат пренебрегвани и пропускани от [езическите] свещеници, набожните галилеяни [християни] забелязват това и се отдават на благотворителност (…) [Те] подкрепят не само своите бедни, но също и нашите; всеки вижда, че нашите хора не получават помощ от нас“ (цитирано в Rodney Stark, Cities of God (San Francisco: HarperCollins Publishers, 2006), p. 31).

Римляните вярвали, че християнството ще загине след смъртта на неговия водач Исус Христос. Вместо това рекорден брой римски граждани стават Негови последователи. Как самите римляни си обясняват този „проблем“? Последователите на Исус проявяват Неговата любов, като посрещат основните нужди на всички останали. Именно това върши Исус, когато е сред тях; същото трябва да правят и Неговите ученици.

Нищо чудно, че когато им се предлага да последват Исус, толкова много хора откликват.

За тази седмица прочетете:
Йоан 10:1–5,16; Лука 9:2;Откровение 14:6,7; Лука 19:1–10; Деяния 26:11–27; Откровение 3:20



Те познават гласа Му Неделя - 4 септември

Прочетете Йоан 10:1–5,16. Как тези стихове показват защо е важно ние като представители на Исус да създаваме положителни и любящи взаимоотношения с хората в нашето общество, докато се стремим да ги заведем при Него? Как бихме могли да им помогнем да се научат да чуват Неговия глас?


Нашепването от приятел е способно да привлече хората към Исус по-силно, отколкото викът на непознат. Когато си създаваме приятели чрез изграждане на доверие, Добрият Пастир (Йоан 10:11,14) може да работи чрез нас, за да помогне на тези хора да чуят, познаят и последват Неговия глас.

Определено е важно самите ние да познаваме гласа на Исус, преди да можем да помогнем и на останалите да го разпознават. Нужна ни е небесна прозорливост, за да разграничаваме коварния глас на Сатана от този на Исус. Всъщност никога не трябва да забравяме, че се води велика борба и че имаме враг, който действа много подмолно, за да попречи на хората да осъществят спасителна връзка с Исус.

Въпреки това можем да бъдем ефективни средства, които да помагат на хората да разпознават гласа на Исус. Той ни говори чрез природата (въпреки пораженията от грехопадението), чрез обстоятелствата на Провидението, чрез влиянието на Светия Дух, чрез набожни хора и чрез Своето Слово (Уайт, Е. Пътят към Христос. Изд. „Нов живот“. с. 84-90). Когато самите ние познаваме и слушаме този глас, можем да станем водачи на останалите. Последното нещо, което бихме желали, е да пренебрегнем предупреждението на Исус – слепите да водят слепци (Матей 15:14).

Защо Той притежава такава завладяваща сила да привлича хората при Себе Си? Защото трудно се устоява на Неговата себеотрицателна жертвоготовност. Когато ние, Неговото тяло, отхвърлим егоизма и приемем естеството на слуги, позволявайки Му да живее в нас, другите ще бъдат привлечени от Христос в нас.

Като представители на добрия Пастир трябва да отразяваме характеристиките на Неговото служене, когато призоваваме хората да Го следват. Искрените думи, както и нелицемерното служене, отразяващи себеотрицателната любов на Исус, отварят сърцата на хората, на които служим, и събарят бариерите между обществото и църквата.


Как по-конкретно можете да помагате на други да чуват гласа на Пастира?




Ние трябва да търсим Понеделник - 5 септември

Прочетете Лука 19:10; Марко 1:17; Лука 9:2 и Откровение 14:6,7. Кой е общият ключов елемент в тези стихове? Какво ни казват те да вършим?


Години наред една църква на адвентистите от седмия ден се молела: „Господи, привлечи хората от нашето общество към църквата и към Теб“ – като че ли църквата е гигантски магнит, който ще привлече хората по някакъв магически начин. Да, понякога хората влизат в църквите в търсене на Бога без никакви явни усилия от наша страна.

Но какво трябва да стори вашата църква, когато годините отминават и никой външен не влиза през вратите ѝ? Ако само се молите хората да дойдат, не следвате Исусовия метод за печелене на души. Той общува, свързва се на социално ниво и търси хора за спасение. „Не трябва да чакаме душите да дойдат при нас; ние трябва да ги търсим там, където се намират (…) Има много хора, които никога няма да бъдат достигнати от евангелието, докато то не им бъде занесено“ (Уайт, Е. Притчи Христови. ЦАСД-РД, София, 1994. с. 136).

Различни метафори илюстрират тази идея за търсенето:

1. Пастирът оставя 99-те овце в кошарата, за да потърси изгубената (Матей 18:10–14). Исус разказва тази история в контекста на съвета Си да подкрепяме и защитаваме „малките“ от греха. „Малките“ биха могли да са буквално деца или новоповярвали християни. Ако бъдат подлъгани отново от света, ние, като Исус, трябва да ги търсим и с любов да ги връщаме обратно при Него.

Идеята тук, както и в по-горните стихове, е една и съща: нужно е активно да търсим изгубените. Трябва да полагаме усилия да ги достигнем. Макар понякога да се случва някой да влиза от улицата и да казва: „Разкажи ми за Бога, за спасението, за истината!“, това става рядко, нали?

2. „Христовият метод“ за достигане на изгубените „няма и не може да остане без плодове“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998. с. 107). Обаче дали ние се насочваме само към „ниските“ плодове – хора, които вече споделят нашия християнски мироглед, например християни от други деноминации? Какво правим, за да достигнем „високите плодове“ – светски хора, атеисти, мюсюлмани, евреи, хиндуисти, будисти и т.н.? В исторически план хората с християнски мироглед имат положително отношение към адвентизма, но трябва да поработим доста повече за споделяне на Исус с други вероизповедания.




Мостът Вторник - 6 септември

Често църквата разработва програми за достигане на обществото в сферата на здравето, семейството, личните финанси, разрешаването на конфликти и т.н., но е възможно в един момент да се запитаме: Какъв е мостът, който ще ги доведе до етапа „Върви след Мен“? По-скоро трябва да попитаме: Кой е мостът? Отговорът е: Вие сте мостът! „Най-силният аргумент в полза на евангелието е един любящ и достоен за любов християнин“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998. с. 388). Църквите, които успяват да задържат любопитните посетители от събитие до събитие и от програма до програма, са благословени с членове, които искрено обичат Бога и са склонни да създават дълготрайни приятелства.

От друга страна, църковни членове, които нямат тактичен подход към посетителите или дори са безразлични към тях, може да имат много отрицателно влияние върху мисионирането на вашата църква. „Сега Господ не води много души в истината заради църковни членове, които никога не са били новородени, или такива, които някога са били новородени, но са отстъпили. Какво влияние биха имали върху новоповярвалите тези неосветени членове? Няма ли те да обезсилят дадената от Бога вест, която Неговият народ трябва да носи?“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 6. с. 371 – амер. изд.).


Прочетете Лука 19:1–10. Защо се налага Закхей да се качи на дърво, за да види Исус? Какви духовни поуки бихме могли да извлечем от тази история?


Представете си какво би могло да се случи, ако хората, които се тълпят около Исус в Йерихон, биха обърнали внимание на силното желание на Закхей да се приближи при Исус и любезно биха поканили този „грешник“ при нозете на Спасителя.

Тези от нас, които са част от „тълпата“ около Исус, трябва да бъдем така „пропити“ с Неговата любов към измъчващото се, грешно човечество, че да станем извори на жива вода. Щом дълбоко осъзнаем Божията любов и благодат към грешници като нас, с голямо желание ще търсим тези извън тълпата, които са „ниски“ в духовния си ръст и загрижено ще ги въведем при Христос.


Как се отнасяте към новите лица в църквата? Поставяте ли си съзнателно за цел да говорите с тях? Или ги пренебрегвате, решавайки, че някой друг ще им обърне внимание? Какво показва за самите вас отговорът на този въпрос и какво трябва да се промени?




Заповедта Сряда - 7 септември

Исус и Неговите ученици лекуват хората, а след това насочват умовете им към вечните неща (виж Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998. С. 15). Марк Финли ни напомня, че когато не запознаваме хората с Бога, това е духовна небрежност. Евангелизаторският метод на Исус е да докосва хората в най-голямата им нужда. Това е здравна мисионска работа. Христос не се задоволява само с физическо изцеление. Целта е вечният живот в Него. Здравното мисионско дело може да не започне с призив за следване на Исус, но накрая трябва да води до него. Заради любовта ни към хората ние ще копнеем да им предложим всичко, което Исус предлага на нас.

Може би ще кажете: „Аз ще се погрижа за първата част от метода на Исус, но частта „Върви след Мен“ не е моя работа. Това не е моята дарба“. Ако извършите първата част, може би сами ще се изненадате, че без да искате започвате да разказвате за Исус – и това ще бъде толкова естествено, толкова леко, понеже сте положили „основата“ в почвата на техните сърца.

Когато опознаете по-добре хората, на които служите, бъдете нащрек за възможности да говорите за вярата си и за това колко е важен Господ за вас. Търсете възможности да завържете разговор на духовна тема. Питайте новите си приятели за семейството им, за работата и за религията, което отваря пътя към споделянето на вашето лично свидетелство.

Всъщност личните свидетелства може да са най-въздействащият начин да говорим за Бога, защото звучат непринудено. Това не е открита проповед; просто разказвате история, а всички ние би трябвало да имаме своята лична история за това какво е направил Исус в живота ни.


Прочетете Деяния 26:11–27 – разказът на апостол Павел за неговото лично свидетелство пред цар Агрипа. Какво бихме могли да научим от него за свидетелстването пред другите за Исус?


Обърнете внимание на различните етапи. Павел разказва какъв е бил, преди да опознае Господа. След това говори за действителното си обръщане. И после казва какво е направил Бог в живота му от онзи момент нататък. След това отправя призив.


Въпреки че нашите истории може да не са така драматични като неговата, каква е вашата собствена история с Исус и как можете да се научите да я разказвате на другите в подходящ момент?




Четвъртък - 8 септември

Прочетете Откровение 3:20, Матей 7:7,8 и Йоан 1:12. Каква е връзката между тези три пасажа и какво ни говорят те за това как да търсим и да намираме Господа?


Тези три стиха заедно показват, че хората трябва да искат, да търсят и да бъдат открити, за да приемат Исус. Същевременно Откровение 3:20 изобразява Исус до вратата; Той хлопа, за да може човекът да отвори вратата и да Го пусне вътре.

Тези идеи не си противоречат. Чрез силата на Светия Дух Господ работи в човешките сърца, за да ги привлече към Себе Си дори ако те не са съвсем наясно какво точно означава това. Обикновено търсят нещо, което липсва в живота им. Каква голяма привилегия е да им посочим правилната посока, да им помогнем по-добре да разберат точно какво търсят.

Истината е, че чрез вас Исус може да хлопа на „вратата“ в живота на хората от вашата общност, и всеки, който пожелае да „отвори“ и да Го приеме, ще получи благословенията, които Го придружават (Откровение 3:20; Йоан 1:12). Той още кани последователите Си да искат, да търсят и да хлопат на Неговата врата, и да получат „благата“ на Неговото царство (Матей 7:7,8,11).

Когато Светият Дух ви подбуди, че някой е готов да „отвори вратата“ на Христос, попитайте: „Искаш ли да се помолиш заедно с мен да приемеш Исус Христос и да станеш член на Неговото семейство?“. Ето една примерна молитва, с която той/тя може да се помоли:

„Мили Господи Исусе, зная, че съм грешник и имам нужда от Твоята прошка. Вярвам, че Си умрял за моите грехове. Искам да се освободя от греховете си. Сега Те каня да влезеш в сърцето и в живота ми. Искам да Ти се доверявам и да Те следвам като мой Господ и Спасител. В името на Исус, амин!“.

Имаме нужда от духовна проницателност, за да разберем кога е подходящото време да отправим призив. Макар че винаги съществува опасност да станем твърде агресивни, винаги присъства и опасността да не бъдем достатъчно настоятелни, което е може би по-лошото от двете. Понякога хората имат нужда от категорично и любящо побутване, за да вземат решение да се посветят на Господа. Кой знае дали човекът не се колебае на ръба между две решения: вечен живот в Христос или вечно падение?

Ние определено носим свещена отговорност.




Разширено изучаване Петък - 9 септември
Прочетете още:

Псалми 77:20; Осия 11:4; 2 Коринтяни 5:11–21. Прочетете главите „Поучаване и лекуване” (с. 103–121) и „Помощ във всекидневния живот” (с. 387, 388) от „По стъпките на великия Лекар“ (Изд. „Нов живот“, София, 1998); „Тоя приема грешници ” (с. 107–116) е „Излез по пътищата и по оградите” (с. 129–142) от „Притчи Христови“ (ЦАСД-РД, София, 1994) на Елън Уайт.

Имало един млад мъж, който обичал Господа и искал да разказва на другите за Исус. Сладкодумен, харизматичен, той бил убедителен свидетел. Хората обичали да го слушат как говори. Обаче го тормозел един постоянен проблем: винаги се страхувал да покани хората да се посветят на Исус. Това изненадвало църковните членове, защото във всяко друго отношение той изглеждал толкова смел за Господа, винаги готов да говори открито за вярата си. Накрая, когато го попитали за причината, той изтъкнал аргумента, който споменахме в частта за сряда, че това не е неговата дарба. Обичал да сее семена; оставял на други да жънат реколтата. След известно време обаче споделил, че повече от всичко друго се страхува да не бъде отхвърлен. Чувствал човешката си слабост като свидетел за Господа (което по принцип е нещо добро) и затова се опасявал, че хората няма да се посветят на Исус, когато ги призове. Някои хора от църквата му обяснили, че свидетелството не е заради нас, но заради Исус. Ние винаги ще бъдем несъвършени свидетели. Макар с молитва и любов да ги насочваме към Него, не можем да изземем ролята на Светия Дух, Който единствен би могъл да породи убеждение и обръщане. Обаче ние трябва да бъдем човешките проводници на Христовата любов към околните.

За разискване:

1. Какво бихте казали на човек, който твърди, че се страхува да казва на другите да се посветят на Исус?

2. Йоан 1:9 гласи: „Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света“. Как този стих ни помага да разберем, че Господ се стреми да достигне до всеки човек със спасението?

3. Доколко приятелски настроена е вашата църква към посетителите? Какво бихте могли да подобрите в начина, по който се отнасяте към непознати хора, влизащи в църквата?

4. Кога за последно някой от улицата просто влезе в църквата ви? Как реагира тя?

5. В групата поговорете за собствените ви истории на обръщане. Как сте ги използвали досега или как можете да ги употребите за свидетелство пред останалите?


Тази събота, 10.09.2016 г., ще се молим за църкви „Търговище” и „Хасково”.




Разказ
Променено сърце: Част 1
От Агнес Мукаруего и Алита Бърд, Руанда

„Защо сте се издокарали така?“, попита продавачът на риба на пазара.

Погледнах хубавите си дрехи, които обикновено не нося на пазара, и се зачудих какво да отговоря на този човек, който бе приятел на съпруга ми. Ако мъжът ми разбере, че ходя на църква, ще се ядоса. Аз обаче не можех да излъжа. „Идвам от църква, за да купя на съпруга ми от любимата му риба за вечеря.“

Домът ми не бе от най-щастливите. Съпругът ми пиеше много и не се интересуваше нито от децата, нито от мене. Бяхме бедни, защото той нямаше постоянна работа. Тези проблеми ме обезсърчаваха и ме караха да търся нещо, което да ми даде някаква надежда. Когато един ден срещнах на пътя съседката ми и нейни приятелки, те започнаха да ми обясняват, че Бог е отговорът на всичките ми проблеми, малки и големи. Имах желание да науча нещо повече. Когато ме поканиха на църква в събота, аз им казах, че не мога да отида. Събота бе времето за пазар и най-натовареният ден от седмицата.

Преди да се разделим, моята съседката и приятелките й ми дадоха Библия. Отворих я и се зачетох, докато вървях към дома. Продължих да я чета вкъщи и скоро открих някои скъпоценни текстове, които сякаш бяха предназначени само за мене. Започнах да ги чета и препрочитам.

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си - какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото - от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си? (Матей 6:25-27).

Бог знае за моите грижи, помислих си аз. Ако Бог се интересува толкова много от мене, със сигурност може да ми помогне да разреша проблемите си.

Реших, че следващата събота ще отделя време да отида в адвентната църква, за да науча повече за Бог, Който не желае да се безпокоя за каквото и да било. Преди още съпругът ми да се е събудил, аз станах, облякох се и излязох от дома.

Продължава следващата седмица.



Created by ULimited®