Запознах се с Църквата на адвентистите от седмия ден, след като майка ми се омъжи за адвентист. Бях в ранна юношеска възраст, когато започнах да посещавам адвентната църква и това наистина ми хареса.

Двете неща, които ми задържаха там, бяха съботното училище и добрите ръководители на Изследователите с техните изключителни програми. Те бяха толкова добри, че децата не желаеха да ги пропуснат. Освен това знаехме, че ако пропуснем едва или две, ще бъдем посетени – понякога от цялата група на съботното училище.

Навърших 15 години и родителите ми престанаха да ходят на църква, но аз продължих, защото това ми харесваше толкова много.

Изследователите организираха лагер и на мене ми се искаше да отида. Пасторът ме закара у дома, за да попитам втория ми баща дали ще ми даде пари за лагера. Вместо да ме насърчи, той ми каза, че трябва да прекарвам времето си в учене, вместо да ходя по лагери. След това ми каза, че ако толкова много ми се ходи на този лагер, мога да си събера багажа още на момента и да не се връщам повече. Събрах си нещата и тръгнах към дома на пастора.

Бракът на майка ми се провали и тя загуби интереса си към църквата. Аз обаче бях намерил нещо, от което не желаех да се откажа. Преместих да се живея при баба ми, където често бях гостувал през годините. Макар че не беше адвентистка, тя ме насърчаваше да ходя на църква.

През тези трудни юношески години пасторът и църковните членове бяха моето семейство. Той обаче напусна и аз се почувствах така, сякаш съм изгубил собствения си баща. Нещата се промениха и аз започнах да ходя на църква все по-рядко.

Баба ми се трудеше усърдно, като тъчеше изтривалки и разни други изделия, за да може да ме изпрати в добро училище. Не можех да гледам как се мъчи и затова помолих училището за помощ. Свещеникът, който ръководеше училището, ми каза, че биха могли да ми помогнат, ако след завършването си намеря работа и върна заема. Прибрах се у дома и казах на баба ми, че съм получил стипендия. Знаех, че това не е съвсем точно, но ми се искаше да й помогна. Спазих обещанието си и след като завърших си намерих работа, за да мога да се разплатя с училището.

Училището обаче невинаги ми бе оказвало добро влияние. Някои от по-големите насърчаваха състезателите да употребяват алкохол. Така си създадох някои лоши навици. Радвах се на ползите, които имах от способностите си на атлет, но дълбоко в себе си знаех кое е право и кое – погрешно, и съвестта ми ме изобличаваше.