"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Eвангелието от Матей Анди Наш
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 май 2016 г.

Идолите на душата (и други поуки от Исус)


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 май
Стих за запаметяване:
„В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?“ (Матей 18:1).

Като човешки същества сме продукт на нашата среда, на нашата култура. Те до голяма степен формират нашите ценности, убеждения и взаимоотношения. Няма значение дали сте израснали в голям мегаполис, или в село без питейна вода; културата, средата, в която сте отгледани, до голяма степен са ви направили това, което сте. И дори да успеете да се преместите в нова среда, онази, в която сте израснали, ще остави своя отпечатък върху вас чак до смъртта ви.

За съжаление, по-често нашето обкръжение и културните наслагвания работят против принципите на Божието царство. Този свят в крайна сметка е потънал в грях и неговите ценности, морал и традиции често съответстват на греховното му състояние. А и какво друго да отразяват? Просто ни е твърде трудно да го осъзнаем, защото сме погълнати от нашата култура и житейска среда.


Извършеното от Бога в нашите сърца ни насочва към ценностите, морала и стандартите на Неговото царство. Както ще видим през тази седмица, Неговите ценности, морал и стандарти често до голяма степен се различават от онези, в които сме родени и възпитани. Исусовите ученици е трябвало да научат тези уроци, ние - също.


За тази седмица прочетете:
Еклесиаст 9:10; Матей 18:1-4; Матей 18:21-35; 19:16-30; Галатяни 3:21, 22; Матей 19:27



Величието на смирението Неделя - 22 май

Кой не се стреми към величие? Кой не иска да бъде велик или да върши велики дела? Този стремеж не винаги се дължи на себелюбие, егоизъм или високомерие. Може просто да е желание за вършене на най-доброто, на което сте способни, с надеждата то да бъде благословение за останалите (вж. също Еклесиаст 9:10).


Прочетете Матей 18:1-4. Какво представлява истинското величие според Исус и как трябва да прилагаме наученото в нашия живот?


За да дефинира истинското величие, Исус извиква едно дете при Него и казва, че „който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство“ (стих 4). Не обяснява, че човек трябва да стане велик проповедник или велик бизнесмен, или дори изключителен филантроп. В Божиите очи величието е онова, което представляваме отвътре, а не отвън, макар несъмнено онова, което е вътре в нас, да влияе върху онова, което вършим.

Обърнете внимание, че Исус дефинира величието по начин, който болшинството от хората в света не биха приложили. Все пак кой се събужда един ден и решава, че желаното от него величие е да бъде смирен като малко дете? Струва ни се странно да се стремим към нещо подобно, но това се дължи единствено на факта, че сме „дресирани“ от принципите, идеите и концепциите на света.

Какво означава да сме смирени като малко детенце? Един от индикаторите на смирението е покорността, издигането на Божието Слово пред нашата собствена воля. Ако сте на погрешен път в своя живот, той се дължи на факта, че сте тръгнали по своя собствен път. Решението е просто: смирете се и се върнете на Божия път чрез покоряване на Неговото Слово. Ако Адам и Ева бяха останали смирени, нямаше да съгрешат. Интересно е да отбележим, че и дървото на живота, и дървото за познаване на доброто и злото се намират в средата на градината. Често пъти животът и погибелта не са далеч едно от друго. Разликата е в смирението.


Споделете други виждания и идеи, към които се придържаме само поради нашия контакт със света – разбирания и становища, в конфликт с Божието Слово? Споделете отговора със своята съботноучилищна група.




Величието на прошката Понеделник - 23 май

Една от най-лошите последици от грехопадението наблюдаваме в междуличностните взаимоотношения. От Адам, който се опитва да обвини Ева за греха си (Битие 3:12), до ден-днешен на земята расата ни е опустошавана от междучовешките конфликти. За съжаление, разприте не са само в света, но и в църквата.


Прочетете Матей 18:15-35. Какво ни казва тук Исус? Защо толкова често не изпълняваме заръките Му към нас?


Да си го кажем направо: по-лесно е да се скрием зад гърба на някого и да се жалваме от него, отколкото да застанем лице в лице и да разрешим спорния въпрос. Точно затова не искаме да го правим, въпреки че Господ ни казва да постъпваме именно така. Но Исус ни учи да отидем веднага при онзи, който ни е наранил, и да се опитаме да възстановим нарушените си взаимоотношения. Ако другият не откликне, имаме допълнителни указания.

„Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20). Вижте в какъв контекст са произнесени тези думи; тук се говори за дисциплинирането и възстановяването на другия. (Склонни сме да прилагаме този стих в по-широк смисъл.)

Исус казва, че Светият Дух присъства, когато някоя малка група се опитва да възстанови даден вярващ. Това е прекрасното дело на Изкуплението. А то започва, когато смирено извършим правото и говорим директно с онзи, който ни е наранил. Освен това е пример за величието на човека, който постъпва така.


Прочетете отново Матей 18:21-35. Каква важна идея подчертава Исус?


Като казва да прощаваме „седемдесет пъти по седем“, Исус всъщност има предвид, че никога не бива да спираме да прощаваме на когото и да било. Той гледа сериозно на необходимостта от опрощение не само в полза на другите, но и на самите нас. Вижте колко силна притча използва, за да подчертае Своята теза. Много неща биха могли да ни бъдат простени; точно това е вестта на евангелието – опрощението (вж. Изход 32:32; Деяния 5:31; Колосяни 1:14). Но ако ние не прощаваме на останалите така, както ни е простил Бог, е възможно да се сблъскаме с ужасни последици.


Защо е толкова важно да размишляваме за Кръста, за полученото чрез него опрощение? Ако Бог е направил това за вас, ако то е било необходимо, за да получите вие опрощение, как бихте могли да се научите да прощавате на другите, колкото и невероятна да ви изглежда тази прошка сега?




Идолите на душата Вторник - 24 май

Прочетете Матей 19:16-30. Какво ни свързва с тази история днес като новозаветни християни? Какви поуки бихме могли да си извлечем от нея?


Въпреки че не ни е казано много за този човек, бихме могли да доловим някои неща. Той е богаташ, началник (вж. Лука 18:18) и явно щателен защитник на Божия закон. Освен това чувства, че нещо в живота му липсва. Малко ни напомня за историята на Мартин Лутер – макар външно да е благочестив монах, вътрешно е неудовлетворен от духовния си живот и се бори с увереността за спасението. И в двата случая мъжете усещат, че между тях и Бога зее голяма пропаст, която не може да бъде запълнена чрез външните им дела.

„Управникът е високо почитан заради своята праведност. Наистина не осъзнава да е грешен, и все пак не е напълно доволен от себе си. Чувства, че нещо му липсва, нещо не му достига. Не би ли могъл Исус да го благослови, както благословя малките деца, и да задоволи нуждата на душата му?“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Едно ти липсва“, стр. 316, изд. „Нов живот“, София, 1995).

Някои вероятно биха казали, че в тази история Исус учи, че получаваме вечния живот въз основа на добрите си дела. Нали в Матей 19:17 заявява: „Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите“? Ако това е единственият текст по темата, човек би могъл да изгради защитата си. Но твърде много други стихове – особено в посланията на апостол Павел – ни учат, че законът не спасява, а само посочва нашата нужда от спасение (вж. Римляни 3:28; Галатяни 3:21, 22; Римляни 7:7). Вместо това Исус може би насочва богатия младеж към осъзнаването на огромната му нужда от нещо повече от онова, което практикува. Все пак, ако спасението се постига само чрез спазването на закона, то младежът вече има спасение, след като старателно изпълнява закона. Евангелието трябва да проникне в сърцето, да достигне до кумирите на душата и всичко, в което сме се вкопчили и ни пречи във връзката ни с Бога, трябва да изчезне. В конкретния случай става дума за парите. Исус отбелязва колко е трудно да се спаси богат човек; и все пак скоро след този диалог Лука описва една прекрасна история на случилото се в Йерихон (Лука 19:1-10).


Ако бяхте в положението на богатия младеж и зададяхте същия въпрос на Исус, как мислите, какво щеше да ви отговори? Размишлявайте върху приложението на този отговор.




Ние какво ще имаме? Сряда - 25 май

Какво се случва веднага след срещата с богатия младеж? „Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?“ (Матей 19:27).

Нищо в текста не подсказва какъв е поводът за този въпрос, но лесно бихме могли да си го обясним като непосредствена реакция от оттеглянето на богатия младеж от Исус. Петър като че ли загатва, че за разлика от този младеж и останалите, които или са отхвърлили Исус, или са останали с Него за кратко и след това са Го напуснали, той и другите ученици са изоставили всичко заради Него. Останали са Му верни, дори с цената на всичко. Така стигаме до въпроса: „Ние какво ще имаме?“.

От наша гледна точка днес бихме могли да открием в този въпрос още един индикатор за закоравяването и духовната слепота на учениците (и до известна степен ще сме прави). От друга страна, защо Петър да не зададе такъв въпрос? Защо да не се запита какво ще получи, когато следва Исус?

Все пак животът тук е труден дори за хората, които уж си живеят добре. Всички търпим травми, разочарования, болка поради съществуването си в грях. През ХIХ век италианският интелектуалец Джакомо Леопарди пише за най-голямото нещастие на човешките същества, като заявява, че „докато човек се чувства жив, усеща неудовлетворение и болка“.

Животът често е битка, а доброто в този свят сякаш не е равностойно на злото. Затова въпросът на Петър е съвсем логичен. Тъй като животът е толкова труден, какво предимство имаме от следването на Исус? Какво трябва да очакваме от това посвещение, към което ни призовава Той?


Как отговаря Исус на поставения въпрос? Вж. Матей 19:28-20:16.


Обърнете внимание, че Исус не укорява Петър в самолюбие или нещо подобно. Първо му отговаря прямо и след това разказва притчата за работниците и тяхната заплата. Въпреки че през вековете притчата е предизвиквала множеството спорове, основната идея е ясна: ще получите от Исус това, което е обещал.


Ако някой ви попита: „Какво ще получа, ако служа на Исус?“, какво ще му отговорите?




Можем! Четвъртък - 26 май

За да сте в състояние наистина да оцените историята, която ще разгледаме днес, за Яков и Йоан (и тяхната майка) в Матей 20:20-27, първо прочетете Лука 9:51-56. Описаните събития се случват, докато Исус и учениците Му първо тръгват за Йерусалим само няколко дни преди Яков и Йоан да помолят да седнат от дясната и от лявата страна на Него в небесното царство.


Прочетете Матей 20:20-27. Какво ни казва Лука 9:51-56 относно готовността на Яков и Йоан да седнат от дясната и от лявата страна на Исус в царството?


Яков и Йоан, Синовете на гърма, все още се притесняват повече за собственото си бъдеще, отколкото за спасението на останалите човеци дори след като са били изпратени да прогласят евангелието в околните области. По някакъв начин тази история прилича на онази, която разгледахме вчера, когато Петър пита какво ще получат за своето следване на Исус.

Анализирайте внимателно отговора на Исус: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ (Матей 20:22). С други думи, да се идентифицирате с бъдещата слава на Исус означава първо да се отъждествите с Неговите страдания и смърт – нещо, което те не очакват и за което не са готови. Фактът, че ведага отговарят: „Можем!“, показва, че нямат представа за какво ги предупреждава Той. Но с годините ще научат.

Тук е представен интересен контраст, за който и ние трябва да се замислим. Както видяхме във частта за сряда, ако следваме Исус, имаме обещание за прекрасни неща, дори за „вечен живот“ (Матей 19:29). Но в същото време Библията дава да се разбере, че в този свят следването на Исус си има цена, която понякога е твърде висока. Малко по-късно Сам Исус казва на Петър, че ще умре като мъченик (вж. Йоан 21:18, 19). Както в историята, така и днес много вярващи плащат висока цена за следването на Исус. Всъщност би било разумно да се запитаме дали има нещо погрешно в нашето ходене с Бога, ако не плащаме сериозна цена за следването Му. Но каквато и да е тя, със сигурност е доста ниска.


Какво ви е коствало следването на Христос? Помислете добре върху поуките от своя отговор.




Разширено изучаване Петък - 27 май

През вековете някои хора вече са отстоявали онова, което понякога наричаме „закони на природата“. Макар да приема най-различна форма, основната идея е, че можем да извлечем от природата морални принципи, които да ни послужат като насока за нашите постъпки. Като християни, приемащи, че природата е Божието „второ откровение“, бихме могли да се съгласим, че в това се съдържа известна истина. Вижте например изложението на апостол Павел в Римляни 1:18-32 за онова, което хората научават за Бога от природата. Но в същото време не бива да забравяме, че това е грешен свят и ние го разглеждаме с нашите греховни, покварени умове. Затова не бива да се изненадваме, че бихме могли да извлечем от природата и погрешни морални поуки. Например един от най-великите мислители на древността, гръцкият философ Аристотел се обявява в подкрепа на робството въз основа на своето разбиране за природата. Според него тя разкрива две класи хора, едната от които е „по-нисша от останалите (...) както животното спрямо човека“. За тази класа „животът на робско подчинение има предимство“. Това е само един от множеството примери, които бихме могли да открием за това как светските принципи, ценности и идеи са в конфликт с принципите на Божието царство. Точно по тази причина – независимо къде сме родени и израснали – трябва да изучаваме Божието Слово и от него да извличаме морала, ценностите и принципите, ръководещи нашия живот. На нищо друго не си заслужава да разчитаме.

За разискване:

1. Исус ни призовава да простим на всички, които ни нараняват. Това включва и собствените ни семейства. Помислете за някой достатъчно близък, който ви е наранил. Макар белезите да остават завинаги, как стигате до точката, в която сте готови да му простите?

2. Обсъдете в съботноучилищната си група отговора на въпроса от частта за неделя за сблъсъка между ценностите на вашето общество и тези на Библията. Как като християни трябва да се справяме с тези различия?

3. Разсъждавайте върху идеята за величието под формата на детинско смирение. Какво означава това за нас като християни?

4. Като адвентисти от седмия ден вярваме в спазването на Божия закон, Десетте заповеди – и с основание. Но какво ни учи историята за богатия младеж относно факта, че колкото и важна да е външната покорност на Божия закон, тя не е достатъчна, понеже истинското християнство (макар да включва спазването на Божия закон) е много повече от това?




Разказ
Завръщане у дома – Част 1

Запознах се с Църквата на адвентистите от седмия ден, след като майка ми се омъжи за адвентист. Бях в ранна юношеска възраст, когато започнах да посещавам адвентната църква и това наистина ми хареса.

Двете неща, които ми задържаха там, бяха съботното училище и добрите ръководители на Изследователите с техните изключителни програми. Те бяха толкова добри, че децата не желаеха да ги пропуснат. Освен това знаехме, че ако пропуснем едва или две, ще бъдем посетени – понякога от цялата група на съботното училище.

Навърших 15 години и родителите ми престанаха да ходят на църква, но аз продължих, защото това ми харесваше толкова много.

Изследователите организираха лагер и на мене ми се искаше да отида. Пасторът ме закара у дома, за да попитам втория ми баща дали ще ми даде пари за лагера. Вместо да ме насърчи, той ми каза, че трябва да прекарвам времето си в учене, вместо да ходя по лагери. След това ми каза, че ако толкова много ми се ходи на този лагер, мога да си събера багажа още на момента и да не се връщам повече. Събрах си нещата и тръгнах към дома на пастора.

Бракът на майка ми се провали и тя загуби интереса си към църквата. Аз обаче бях намерил нещо, от което не желаех да се откажа. Преместих да се живея при баба ми, където често бях гостувал през годините. Макар че не беше адвентистка, тя ме насърчаваше да ходя на църква.

През тези трудни юношески години пасторът и църковните членове бяха моето семейство. Той обаче напусна и аз се почувствах така, сякаш съм изгубил собствения си баща. Нещата се промениха и аз започнах да ходя на църква все по-рядко.

Баба ми се трудеше усърдно, като тъчеше изтривалки и разни други изделия, за да може да ме изпрати в добро училище. Не можех да гледам как се мъчи и затова помолих училището за помощ. Свещеникът, който ръководеше училището, ми каза, че биха могли да ми помогнат, ако след завършването си намеря работа и върна заема. Прибрах се у дома и казах на баба ми, че съм получил стипендия. Знаех, че това не е съвсем точно, но ми се искаше да й помогна. Спазих обещанието си и след като завърших си намерих работа, за да мога да се разплатя с училището.

Училището обаче невинаги ми бе оказвало добро влияние. Някои от по-големите насърчаваха състезателите да употребяват алкохол. Така си създадох някои лоши навици. Радвах се на ползите, които имах от способностите си на атлет, но дълбоко в себе си знаех кое е право и кое – погрешно, и съвестта ми ме изобличаваше.


* Продължението следва.