В този разказ от първо лице Уилям, млад човек от Фиджи, споделя едно страховито преживяване, което имало огромно въздействие върху него.

Баща ми плати таксата, за да можем двамата с брат ми да посетим християнския национален младежки конгрес. Не проявявах голям интерес, но се съгласих, за да зарадвам татко. Веднъж реших да се върна у дома по-късно вечерта.

Забелязах, че къщата е празна. Същата вечер бях почувствал, че нещо не е наред. Стомахът ми се бе свил от страх и от усещането, че предстои нещо лошо. По пътя към стадиона започнах да усещам, че ми призлява и ми е горещо. Започнах да виждам странни неща, за които знаех, че не са реални, но след като влязох на конгреса, почувствах облекчение.

По пътя за дома сърцето ми започна да тупти бързо и като че ли краката ми не докосваха земята. Внезапно се появи един мъж. Косата му бе щръкнала, а очите – червени и блестящи. „Хей, момче – извика той. – трябват ми малко пари…“

Едвам промълвих, че нямам никакви пари и се забързах към дома. Влязох в стаята си и затворих вратата. Сърцето ми все още биеше лудешки. Не бях сигурен дали не съм видял демон.

На следващата сутрин изпитах силен страх, че демонът може да се върне. Почнах да се плаша все повече и разказах всичко на родителите ми. Татко ме изслуша, после прочете текст от Библията и се помоли за мене.

Лоши мисли, страх и вина ме сковаваха. Изпитвах постоянен страх и не можех да се храня или да спя. Семейството ми направи кръг около мене и се помоли. Започнах да се смея на висок глас. Исках да спра, но не можех. Когато спряха да се молят, целият бях потен. Надявах се, че нещата ще се нормализират, но това не стана. Атаките станаха толкова яростни, че на всеки няколко минути започвах да се треса и да плача.

Знаех, че други се молят за мене, но едва когато започнах сам да се моля за собственото си избавление, усетих промяната. Трябваше да помоля Бог да ме спаси от това зло. Понякога единственото, което можех да кажа, бе: „Боже, помогни ми. Извади това зло от мене и ми дай сила да победя.“ Знаех, че не е възможно сам да се справя.

След молитвите се почувствах по-силен. Започнах да чета библията си и да се моля редовно. Открих, че псалмите дават особена утеха и приех Псалм 56:13 за част от мене.

Сега животът ми е различен. Разбирам, че Бог е бил при мене през цялото време, но не съм възприемал присъствието Му като нещо сериозно. Когато спрях да се моля и да чета Библията, това отвори вратата пред дявола, за да ме измъчва. Вече внимавам да пазя пътищата към душата си затворени за злото и отворени единствено за Бога.

Обичам да посещавам християнски младежки събития и да участвам в църковните дейности. Някои споделиха, че са имали подобни преживявания.

Искам младите хора да разберат, че сега е времето да възприемем Бог на сериозно. Не е време да си играем с Него или да вървим по тънката граница между Бог и Сатана. Трябва да вземем решение днес. Утре може да е прекалено късно. Не чакайте, за да се доближите до Бога.