Почивка в Христос

„Христос е жив представител на закона. Никакво нарушение на Неговите святи заповеди не се намира в живота Му. Обръщайки се към цяла нация от свидетели, които търсят случай да Го осъдят, Той само казва: „Кой от вас Ме обвинява в грях?“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Съботата“, стр. 167, изд. „Нов живот“, София, 1995).

Животът на Исус напълно отразява смисъла на Божия закон - Десетте заповеди. Той е самият Закон, изпълнен от човешката раса, в човешка плът. Така чрез изучаване на Исусовия живот разбираме какво представлява спазването на заповедите, че то не е суховато и бездуховно законничество.

Разбира се, сред тези заповеди се намира и четвъртата заповед - за съботата.

В Матей 11:20-27 Исус започва със силен укор към някои от галилейските градове, отхвърлили Неговото служене. Онова, което прави укора и осъдителното Му предупреждение толкова стряскащо, е, че тези градове са имали огромни възможности да опознаят истината. Той, Истината (Йоан 14:6), върви в плът сред тях. И ако това не е достатъчно, Той извършва „велики дела“ (Матей 11:20); но въпреки всичко те отказват да се покаят. Христос твърди, че ако „великите дела“ (Матей 11:23), извършени от Него в Капернаум, са били направени в Содом, „той би и до днес останал“. С други думи, тези евреи са по-лоши от содомските жители.

Веднага след това, в стихове 25-27, започва да се моли на Отец, за да Му благодари, и говори за връзката Си с Него. Посочва, че Отец Му е дал всичко – което в известен смисъл показва защо отхвърлянето Му от тези градове е толкова фатално.

След като изобличава неверието и потвърждава близостта Си с Отец, Исус предлага на всички уморени почивка в Него. С други думи, казва на хората да не допускат грешката на останалите, които Го отхвърлят. Той притежава властта и силата да изпълни това, което говори, а в случая казва, че когато дойдем при Него, намираме покой за душите си. Съгласно контекста този покой включва мир, увереност в спасението и надежда, които отхвърлящите Го нямат и не биха могли да имат.

Какво друго има предвид Исус, заявявайки, че ни дава покой? Това мързел ли означава? Или че всичко ни е позволено. Разбира се, че не. Той ни поставя много по-високо, както разбрахме от Планинската Му проповед. Но връзката с Исус няма за цел да ни изтощи. Когато се учим, подражаваме на Него и на Неговия характер, можем да намерим покой от множеството тревоги и проблеми в живота. Както ще видим по-долу, едно от проявленията на този покой се съдържа в освещаването на съботата.

Ако – както твърди болшинството от християнския свят – седмият ден, събота, е премахнат, заменен, променен, изпълнен (или какво да е друго), тогава защо Исус прекарва такава част от времето Си, посветен на правилното освещаване на съботата?

След като знаят, че една от причините Израил да отиде във вавилонски плен, е оскверняването на съботата, фарисеите искат да попречат това да се повтори. Ето защо създават дълъг списък с правила и ограничения какво трябва и какво не трябва да се прави в събота, с идеята да съхранят нейната святост. Какво представляват някои от тези правила?

Ако кокошка снесе яйце в събота, може ли то да бъде изядено? Разпространеното сред фарисеите виждане гласи, че ако кокошката се отглежда за снасяне на яйца, съботното яйце не може да бъде изядено, защото кокошката работи. Но ако кокошката не се отглежда за яйца – а например за месо – тогава яйцето може да бъде изядено, защото снасянето не е първостепенната работа на кокошката. (Твърдяло се е, че можете да изядете снесеното в събота яйце от кокошката-носачка, стига после да я убиете за нарушаване на съботата.).

Разрешено ли е да се огледате в огледалото в събота? Отговорът е: Не, защото ако забележите бял косъм, може да се изкушите да го откъснете, а това би било равносилно на жетва и като такава означава нарушаване на съботата.

Ако домът ви се запали в събота, позволено ли е да спасите дрехите си? Отговорът: Би трябвало да изнесете само един комплект дрехи. Но ако облечете върху себе си един комплект, тогава можете да изнесете още един. (Между другото, ако домът ви се запали, не би трябвало да молите езичник да ви помага при гасенето на пожара, но ако той така или иначе се включи в потушаването на огъня, няма проблеми.).

Можете ли да плюете в събота? Отговорът: Може да се изплюете върху камък, но не можете да плюете по земята, защото така ще направите кал или хоросан.

Ето в каква обстановка служи Исус: строги, неизпълними забрани, свързани със спазването на съботата, заличаващи първоначалното й предназначение. Съботата би трябвало да е ден за почивка от нашата работа; ден за поклонение пред Бога и общение с другите вярващи по начин, който не бихме могли да практикуваме през работната седмица; ден, когато децата знаят, че родителите ще им обръщат повече внимание, отколкото през останалите дни; ден за специална радост поради стореното за нас от нашия Създател и Изкупител.

Исус им казва онова, което по-късно заявява с много по-силни думи (вж. Матей 23:23, 24), а то е да се концентрират върху наистина важното. Припомня им познатата история с беглеца Давид, взел хляб от скинията, предназначен за храна само на свещениците. В тази ситуация гладът на Давид и неговите спътници е по-важен от ритуала в скинията, който има друга цел. По същия начин гладът на Исусовите ученици е по-важен от указанията за съботата (относно жетвата), предназначени за други обстоятелства.

Исус цитира и работата на свещениците в храма в съботен ден. Съботата позволява служенето. По същия начин тя позволява работата на Исусовите сподвижници, защото Той и Неговото дело са по-велики от храма.

Нищо от казаното от Исус в тези стихове или на други места по отношение на съботата не омаловажава Божествената заповед за нейното освещаване. Той се опитва да ги освободи не от съботата, а от безсмислените правила. Именно те замъгляват истинската същност на седмия ден – проявление на почивката ни в Христос като наш Създател и Изкупител.

Интересно е да се прочетат евангелията и да се разгледат всички случаи, описани в тях за съботни сблъсъци между Исус и религиозните водачи. Защо и четиримата евангелисти биха включвали доста обстойни разкази за противопоставянето между Исус и религиозните водачи относно спазването на съботата, ако и без това предстоеше нейното премахване? Идеята за отменянето на съботата става още по-безпочвена, когато припомним, че евангелията са написани доста години след служенето на Исус. Въпреки че изследователите не са единодушни за точната датировка, повечето от тях ги определят поне 20 до 30 години след смъртта на Исус. Тогава защо ако по онова време съботата вече е била заменена с неделя (един от често срещаните аргументи), не откриваме и намек за такава промяна в нито един от боговдъхновените разкази за живота на Исус. Ето че разполагаме със силно доказателство, че седмият ден, събота, не е отхвърлен, променен или премахнат – поне не чрез пример или заповед на Исус, записани в четирите евангелия. Точно обратното, ако се основаваме върху заповедите и примера на Христос, евангелията ни разкриват продължаващата валидност на седмия ден, събота.

„Друга събота, когато Исус влиза в една синагога, вижда там човек с изсъхнала ръка. Фарисеите Го наблюдават, нетърпеливи да видят какво ще стори. Спасителят добре знае, че поради лекуването в събота ще бъде оценен като престъпник, но не се поколебава да събори стената от традиционни изисквания, барикадираща съботата. Исус заповядва на нещастния човек да стане и тогава пита: „Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се върши зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби?“. Максима сред евреите е, че пропускът да се извърши добро, когато има възможност за това, означава да се върши зло. Да се пренебрегне спасяването на живот, означава да се убива. Така Исус използва срещу равините собственото им оръжие“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Съботата“, стр. 166, изд. „Нов живот“, София, 1995).

Както и в предишната случка, свързана със съботата, Исус се стреми да насочи хората към по-висшата цел на закона, към по-висшето предназначение на религиозния живот. Тези хора биха били доволни да оставят мъжа в болката и страданието му, но да не нарушат своите човешки изопачени правила за съботата. Въпреки че в събота биха извадили вол от яма, не биха облекчили страданията на своя ближен.

Колко внимателни трябва да бъдем, за да сме сигурни, че практикуването на нашата вяра не ни пречи да я живеем така, както ни призовава Бог.

Както става ясно от евангелията, Исус не премахва съботата. Напротив, Той я възстановява, като сваля тежкото бреме, с което са я натоварили човеците. Стотици години по-късно християните продължават да почиват в събота и да почитат този ден. Сократ Схоластик, учен от V век, пише: „Почти всички църкви по света почитат светите тайнства (Господната вечеря) в събота всяка седмица, но християните в Александрия и Рим, поради някакво древно предание, отказват да го правят“ (Църковна история, книга 5, стр. 289 - амер. изд.).

Без съмнение, каквито и да са били причините за включването на тези случаи в евангелията, те нямат за цел да отклонят някого от съботата.

Въпреки че еврейският закон позволява оказването на медицинска помощ в събота на човек, чийто живот е застрашен, Исус стига още по-далеч. Изцеленията – може би дори тези, които биха могли да бъдат извършени в други дни – са позволени в събота. Като имате предвид всичко това, вижте какво казва Той по-надолу в Евангелието от Матей: „Затова всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо“ (Матей 13:52). Несъмнено Исус вади и нови съкровища.

Някой си е казал: „Дали със, или без религия, пак ще имате добри хора, вършещи добри неща, и лоши хора, вършещи лоши неща. Но за да вършат добрите хора лоши неща – ето затова е необходима религията“. През XVII век френският мистик Блез Паскал предупреждава, че „хората никога не вършат зло толкова убедено и самодоволно, както когато са водени от религиозни мотиви“. Въпреки че са силно преувеличени, за съжаление, в тези твърдения има известна истина. Откриваме я и в контекста на урока за тази седмица по отношение на фарисеите и съботата. „Когато се обръща към фарисеите с въпроса дали е законно в съботен ден да се прави добро или зло, да се спаси живот, или да се убие, Исус ги пресреща със собствените им зли намерения. Те преследват живота Му с жестока омраза, докато Той спасява живот и носи щастие на множествата. По-добре ли би било да се убие в събота, както те планират да сторят, отколкото да се излекува нещастният, както Той прави? По-праведно ли е в Божия свят ден да се извърши убийство в сърцето, отколкото всички хора да се обичат, което се изразява в дела на милост?“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Съботата“, стр. 166,167, изд. „Нов живот“, София, 1995).

1. Какво има предвид Исус, когато казва: „Милост искам, а не жертви“ (Матей 12:7)? Докато формулирате отговора си, помислете и върху следните текстове: Матей 9:10-13; Осия 6:6 и Исая 1:11-17.

2. Защо – особено като имаме предвид силните доказателства от Писанието – има толкова много верни християни, които обичат Исус, но са така непреклонни в своето отхвърляне на съботата? Какво бихме могли да сторим (освен да им покажем доказателствата от Библията), за да ги направим по-отворени към съботната истина? Как спазвате съботата? По какъв начин бихте могли да придобиете по-дълбока и по-богата опитност при освещаването на този ден?

3. Исус казва: „Моето иго е благо и бремето Ми е леко“. Запитайте се как да направите по-благо игото и по-леко бремето на хората около вас?

В този разказ от първо лице Уилям, млад човек от Фиджи, споделя едно страховито преживяване, което имало огромно въздействие върху него.

Баща ми плати таксата, за да можем двамата с брат ми да посетим християнския национален младежки конгрес. Не проявявах голям интерес, но се съгласих, за да зарадвам татко. Веднъж реших да се върна у дома по-късно вечерта.

Забелязах, че къщата е празна. Същата вечер бях почувствал, че нещо не е наред. Стомахът ми се бе свил от страх и от усещането, че предстои нещо лошо. По пътя към стадиона започнах да усещам, че ми призлява и ми е горещо. Започнах да виждам странни неща, за които знаех, че не са реални, но след като влязох на конгреса, почувствах облекчение.

По пътя за дома сърцето ми започна да тупти бързо и като че ли краката ми не докосваха земята. Внезапно се появи един мъж. Косата му бе щръкнала, а очите – червени и блестящи. „Хей, момче – извика той. – трябват ми малко пари…“

Едвам промълвих, че нямам никакви пари и се забързах към дома. Влязох в стаята си и затворих вратата. Сърцето ми все още биеше лудешки. Не бях сигурен дали не съм видял демон.

На следващата сутрин изпитах силен страх, че демонът може да се върне. Почнах да се плаша все повече и разказах всичко на родителите ми. Татко ме изслуша, после прочете текст от Библията и се помоли за мене.

Лоши мисли, страх и вина ме сковаваха. Изпитвах постоянен страх и не можех да се храня или да спя. Семейството ми направи кръг около мене и се помоли. Започнах да се смея на висок глас. Исках да спра, но не можех. Когато спряха да се молят, целият бях потен. Надявах се, че нещата ще се нормализират, но това не стана. Атаките станаха толкова яростни, че на всеки няколко минути започвах да се треса и да плача.

Знаех, че други се молят за мене, но едва когато започнах сам да се моля за собственото си избавление, усетих промяната. Трябваше да помоля Бог да ме спаси от това зло. Понякога единственото, което можех да кажа, бе: „Боже, помогни ми. Извади това зло от мене и ми дай сила да победя.“ Знаех, че не е възможно сам да се справя.

След молитвите се почувствах по-силен. Започнах да чета библията си и да се моля редовно. Открих, че псалмите дават особена утеха и приех Псалм 56:13 за част от мене.

Сега животът ми е различен. Разбирам, че Бог е бил при мене през цялото време, но не съм възприемал присъствието Му като нещо сериозно. Когато спрях да се моля и да чета Библията, това отвори вратата пред дявола, за да ме измъчва. Вече внимавам да пазя пътищата към душата си затворени за злото и отворени единствено за Бога.

Обичам да посещавам християнски младежки събития и да участвам в църковните дейности. Някои споделиха, че са имали подобни преживявания.

Искам младите хора да разберат, че сега е времето да възприемем Бог на сериозно. Не е време да си играем с Него или да вървим по тънката граница между Бог и Сатана. Трябва да вземем решение днес. Утре може да е прекалено късно. Не чакайте, за да се доближите до Бога.