Един съботен следобед след няколко седмици, когато семейството бе заето с различни задачи и почистване на къщата, някой почука на вратата. Отворих и видях жена и двама мъже, които никога преди не бях срещала. Те се усмихнаха и казаха, че са донесли Библия за Лорен Мур. „Вие ли сте Лорън?“, попитаха те.

Аз също им се усмихнах и обясних, че Лорън е дъщеря ми. Повиках я и не можах да не се засмея, виждайки колко много се изненадаха посетителите ни, когато видяха как седемгодишната ми дъщеря се затича по стълбите и се представи като Лорън Мур. Непознатите я поздравиха топло и й подадоха нейната нова Библия. Лорън бе толкова развълнувана, че започна да подскача и да я прегръща.

След няколко седмици добронамерената жена, която й бе дала Библията, се върна и се представи като Гейл. Попита дали Лорън е започнала да чете Библията си и дали би желала да получи няколко библейска урока, които да й помогнат да разбира прочетеното. Лорън ентусиазирано се съгласи. Когато разбра, че синът ни Дейн не притежава Библия, Гейл обеща да донесе една и за него.

Следващата събота Гейл пристигна с Библията на Дейн. Тримата седнаха на кухненската ни маса, където Гейл търпеливо им помагаше да направят първите си детски стъпки в Божието слово, като използваше уроците, които им бе донесла. Децата харесаха уроците толкова много, че Гейл обеща да идва всяка седмица, за да им помага.

Отначало изпитвахме известно съмнение за това, което децата биха научили от уроците, но решихме, че няма да е зле да научат някои библейски принципи. Аз също слушах, докато си вършех домакинската работа. Всичко бе толкова интересно, че двамата с Нийл понякога оставяхме всичко настрана и се заслушвахме. Докато изпращах Гейл до колата, аз я питах за по-задълбочено обяснение на някои теми. Никога преди не бях срещала християни като Гейл. Винаги изглеждаше толкова радостна и търпеливо отговаряше на всичките ни въпроси. Отговорите й бяха прости, но задълбочени. Тя бе толкова скромна, че уважението ми към нея ставаше все по-голямо.