"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Eвангелието от Матей Анди Наш
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 11 - 17 юни 2016 г.

Последните дни на Исус


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 11 юни
Стих за запаметяване:
„Всички вие ще се съблазните в Мене тая нощ“ (Матей 26:31).

В този урок ще разгледаме последните часове на Исус преди кръста. Светът, дори вселената, се изправят пред най-важния миг от историята на творението. Толкова много поуки бихме могли да извлечем от събитията, които ще разгледаме през тази седмица, но докато четем, нека се съсредоточим върху един аспект – свободата и свободната воля. Вижте как различните герои използват великия и скъпоценен дар на свободата. Помислете за силните и дори вечни последици, породени от използването на този дар по един или друг начин.

Петър, Юда и жената с алабастровата кутия трябва да вземат решения. Но най-важното, Исус също трябва да взема решения, най-важното от които е дали да отиде на кръста, въпреки че човешкото Му естество вика: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39).

Каква ирония! Дарът на свободната воля, с който сме злоупотребили, довежда Исус до момент, когато Той – използвайки Своята собствена свободна воля – трябва да избере дали да ни спаси от унищожението. Нашата злоупотреба със свободната воля би ни довела именно до това унищожение.

За тази седмица прочетете:
Матей 26:1-16; Лука 12:48; Матей 26:17-19; 1 Коринтяни 5:7; Матей 26:36-46; Матей 26:51-75



Добро дело Неделя - 12 юни

Навлизаме в последните дни от живота на Исус на земята. Предстои да отиде на кръста, да възкръсне, да се разкрие напълно като разпнатия и възкръснал Спасител на света. Колкото и да Го обичат и ценят последователите Му, те все още трябва да научат много за това кой е Той и какво има да извърши за тях. Ако погледнем назад, след написването на цялата Библия и особено след силното обяснение на Павел за умилостивителната смърт на Исус, вече знаем много повече за извършеното от Христос за нас, отколкото Неговите последователи, живели по време на събитията, които разглеждаме.


Като имате предвид всичко това, Прочетете Матей 26:1-16. Каква е стойността на този ценен дар и какво ни учи записаното за отношението ни към Исус?


Обърнете внимание как Матей включва историята за помазването на нозете на Исус (която по всяка вероятност се разиграва преди триумфалното влизане в Йерусалим) в контекста на задълбочаващия се заговор за убийството Му. Докато някои от Неговите съмишленици планират да Му навредят, други Го обливат с неограничена любов и посвещение, както прави Мария с нейния „алабастрен съд с много скъпо миро“ (стих 7).

Докато учениците роптаят за прахосничеството, Исус казва, че тя е извършила „добро дело“. С тази постъпка, твърде екстравагантна на пръв поглед, жената разкрива истинската дълбочина на емоциите в сърцето си спрямо Исус. Макар със сигурност да не знае всичко, което предстои да се случи, нито какво означава то, тя разбира достатъчно, за да е убедена, че дължи твърде много на Исус. Затова и иска да Му върне много. Може би е чувала Неговите думи: „И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). А междувременно учениците, които със сигурност са видели много повече от делата на Исус в сравнение с тази жена, напълно пропускат целта.

„Мирото е символ на преливащото сърце на дарителката. То е външна изява на любовта, подхранвана от небесните потоци до преливане. Това миро на Мария, което учениците считат за прахосване, е било изливано хиляди пъти от податливите сърца в историята“ (Уайт, Е., Адвентен библейски коментар, том 5, стр. 1101 - амер. изд.).


Какво би трябвало да ни разкрие тази история за начина, по който трябва да отговаряме на полученото чрез Исус? Какви добри дела бихме могли да извършим за Него, благодарение на свободната си воля – в отговор на онова, което сме придобили чрез Него?




Новият завет Понеделник - 13 юни

Прочетете Матей 26:17-19. Защо е толкова важно, че това се случва по време на Пасха? Вж. също Изход 12:1-17; 1 Коринтяни 5:7.


Разбира се, историята на Изхода е история на Изкуплението – дело, което Бог извършва за тези, които не могат да го направят сами за себе си. Какъв подходящ символ за онова, което Исус скоро ще направи за тях!


Прочетете Матей 26:26-29. Какво казва Исус на Своите ученици? Какво означават думите Му за нас днес?


Исус им посочва по-дълбокото значение на Пасха. Избавлението от Египет е прекрасна изява на Господството и Божията сила, но в крайна сметка не е достатъчно. Това не е избавлението, от което се нуждаят юдеите или който и да е от нас. Нуждаем се от Изкуплението, което е в Исус: вечният живот. „Той е посредник на нов завет по тази причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет“ (Евреи 9:15). Исус ги насочва към истинското значение на виното, истинското значение на хляба; всички те сочат към Неговата смърт на кръста.

Така, за разлика от животинските жертви, сочещи напред във времето към смъртта на Исус, участието в светопричастната служба ни връща към нея. Във всички случаи символите ни посочват Исус на кръста.

И все пак кръстът не е краят на историята. Когато казва на учениците, че няма да пие повече от плода на лозата до онзи ден, „когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си“ (Матей 26:29), Исус отправя погледа им към бъдещето, към Второто пришествие и отвъд това.


Помислете върху думите на Исус, че няма да пие от плода на лозата, докато не сме с Него в царството на Неговия Отец. Какво ни разкрива това за близостта, която ще има с нас? Как да се научим да преживяваме тази близост с Него още сега?




Гетсимания Вторник - 14 юни

По време на пасхалната седмица свещениците принасят в жертва стотици хиляди агнета в храма нагоре по хълма над долината Кедрон. Кръвта от агнетата се излива върху олтара и след това потича по един канал към потока през долината. Потокът би могъл да почервенее от кръвта на агнетата. Исус и учениците Му най-вероятно преминават през червените води на този поток по пътя си към Гетсиманската градина.


Прочетете Матей 26:36-46. Защо преживяването в Гетсимания е толкова тежко за Исус? Какво всъщност се случва там?


Исус не се страхува от физическата смърт, когато се моли да Го отмине тази чаша. Чашата, от която най-много се ужасява, е раздялата с Бога. Знае, че за да стане грях за нас, за да умре вместо нас, за да понесе върху Себе Си Божия гняв срещу греха, ще трябва да се раздели с Отец. Нарушаването на Божия свят закон е толкова сериозно, че изисква смъртта на нарушителя. Исус идва точно защото трябва да понесе върху Себе Си смъртта, за да можем ние да бъдем пощадени. Именно това е залогът и за Исус, и за нас.

„Христос вижда значението на последиците от тази борба и душата Му е изпълнена с ужас от раздялата с Бога. Сатана Му нашепва, че ако Той се застъпи за един грешен свят, отделянето Му от Бога ще бъде вечно, ще бъде причислен към царството на Сатана и никога повече няма да бъде едно с Бога (...) Страшният момент е настъпил – онзи момент, който трябва да реши съдбата на света. Участта на човечеството се колебае на везните. Христос и сега може да откаже да изпие чашата, определена за виновния човек. Все още не е твърде късно. Той би могъл да избърше кървавата пот от челото Си и да остави човека да загине в греха си. Би могъл да каже: „Нека престъпникът понесе наказанието за своя грях, а пък Аз ще Си отида при Моя Баща!“. Щеше ли Божият Син да изпие горчивата чаша на страданието и агонията? Щеше ли Невинният да понесе последиците от проклятието на греха, за да спаси виновните?“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете, стр. 425,428,429, изд. „Нов живот“, София, 1995).


Как готовността на Исус да извърши онова, което вече е сторил за нас, влияе върху всеки аспект на нашия живот особено що се касае до онова, което вършим за другите? Как да се научим да представяме по-добре характера Му в своя живот?




Юда продава душата си Сряда - 15 юни

Колко тъжна е историята на Юда! Ако беше умрял преди последното си пътуване до Йерусалим, можеше да попадне сред най-авторитетните герои на свещената история. В негова чест можеше да се издигат цели църкви. Вместо това името му завинаги носи тотема на предателството и измамата.


Прочетете Йоан 6:70 и Лука 22:3. Как тези стихове ни помагат да си обясним постъпките на Юда?


Разбира се, няма проблеми да обвиним Сатана за постъпката на Юда, но това не отговаря на един въпрос: Какво в Юда позволява на дявола да го доведе до подобна измяна? Та нали ни се казва, че Сатана се опитва да изкуши и Петър (вж. Лука 22:31)? Но разликата е във факта, че Юда отказва напълно да се предаде на Господа; сигурно се е вкопчил в някой грях, в някой свой недостатък, и това позволява на Сатана да се доближи и да го подтикне към предателство. Тук отново виждаме силен пример за последиците от свободния избор.


Прочетете Матей 26:47-50 и 27:1-10. Какви поуки бихме могли да извлечем от тъжната история за Юда?


В Матей 26:47-50 виждаме Юда да предвожда група войници (около 600 на брой), както и главните свещеници и старейшините. Какъв забележителен момент за Юда! Когато разполагате с нещо, което хората наистина желаят, притежавате забележителна сила – също като Юда. Всичко е наред поне докато държите това, което искат. Но ако се интересуват от вас само поради онова, с което разполагате, и накрая го получат, вече няма да имат нужда от вас. Само след няколко часа Юда ще остане сам – и с празни ръце.

Друга важна поука. Юда губи душата си заради тридесет сребърника! По днешни изчисления се твърди, че сумата е равностойна на една до четири месечни заплати, в зависимост от това кой вид сребърници се имат предвид тук. Дори сумата да е десетократно или стократно по-висока, вижте колко му коства тя! А разказът допълва, че накрая губи дори и тях. Не успява да се наслади на получената сума; вместо това я хвърля в краката на онези, които са му я дали. Какъв силен пример за това как в крайна сметка всичко, което ни кара да обърнем гръб на Исус, всичко, заради което бихме могли да изгубим душата си, се оказва точно толкова безполезно, колкото парите на Юда. Той е толкова близо до вечния живот; и все пак избира да го отхвърли заради едно нищо.




Отричането на Петър Четвъртък - 16 юни

Исус предварително знае, че Юда е решил да Го предаде – един от многото описани в Библията случаи, които разкриват, че Божието предузнание за решенията на свободната ни воля по никакъв начин не влияе върху свободата на тези решения. Той знае не само за предателството на Юда, но и че Петър, въпреки цялото си самохвалство, в критичния момент ще избяга и ще се отрече от Него.


Прочетете Матей 26:51-75. Защо според вас Петър се отрича от Исус?


Често смятаме, че Петър се отрича от Исус само защото се страхува. Но именно Петър е този, който (според Йоан 18:10) има куража да извади меча си срещу римските войници! Готов е да се втурне в пожара на славата, докато Исус не го възпира.

Какво се променя в него от момента, когато размахва меча, до съвсем скоро след това, когато отрича, че познава Исус? Защо казва, че не е Негов ученик? Защо заявява: „Не познавам човека“ (Матей 26:72)?

Може би защото Петър осъзнава, че не познава Човека, не знае каква е целта на Неговото идване и не знае какво означава арестът Му. Така че в състояние на паника отрича, че изобщо Го е познавал. Може би Петър се отрича от Исус, защото осъзнава, че не разбира какво прави Исус. Отказва се, когато вижда, че според него Исус се е отказал. Все още твърде много разчита на собственото си разбиране, вместо да положи пълното си доверие в Исус – въпреки всички невероятни знамения, които е видял, и въпреки дръзката си изповед на вяра в Исус като Христос (Матей 16:16). Отричането на Петър би трябвало да ни покаже, че всички знамения и чудеса на света няма да ни осигурят вярност пред Бога, докато сърцата ни не са напълно предадени на Него.


Според разказа на Лука третият път, когато Петър отрича, че е ученик на Исус, „Господ се обърна, та погледна Петра“ (Лука 22:61). Тук думата emblepo [от гр. - вглеждам се - б. ред.] е употребена, за да опише начина, по които Исус прониква дълбоко в душата на Петър, когато се срещат за първи път (вж. Йоан 1:42). Каква надежда бихме могли да извлечем за себе си относно Божията любов спрямо нас дори когато падаме, както се случва с Петър?




Разширено изучаване Петък - 17 юни

През 1959 г. двама скитници влизат в някакъв дом в Канзас и убиват двама тийнейджъри и техните родители. Преди да бъдат открити убийците, братът на убития баща пише следното писмо до местния вестник: „В обществото цари голямо възмущение. Вече няколко пъти чувам, че когато открият този човек, той трябва да бъде обесен на най-близкото дърво. Да не говорим така! Делото е сторено и отнемането на нечий живот не би могло да го промени. Вместо това нека простим така, както Бог би искал да прощаваме. Не е добре да поддържаме злоба в сърцето си. Извършителят на това дело наистина ще разбере, че му е трудно да живее със самия себе си. Ще намери душевен мир само когато отиде при Бога за прошка. Нека не му пречим, а да издигаме молитви да открие този мир“ (Капоти, Т. Хладнокръвно, стр. 124 – амер. изд.).

Ако оставим настрана въпросите за смъртното наказание, тук виждаме силен израз на благодатта, която Христос предлага на всеки от нас. Дори след непростимото отричане на Петър Христос му прощава и му поверява делото за печелене на души. „Току-що е заявил, че не познава Исус; но сега осъзнава с горчива скръб колко добре го познава неговият Господ и колко вярно е прочел в сърцето му онова лицемерие, за което и сам той не е подозирал“ (Уайт, Е., Копнежът на вековете, стр. 713 – амер. изд.). Исус знае какво има в Петър още преди самият Петър да го осъзнае; знае какво ще стори Петър още преди самият той да го разбере. И все пак Неговата любов и благодат остават неизменни, въпреки че Петър няма кого другиго да обвини за постъпките си освен самия себе си. Когато общуваме с хора, допуснали подобни грешки, колко е важно да се научим да проявяваме благодат към тях точно както би ни се искало да бъде проявявана и към самите нас!

За разискване:

1. К. С. Луис пише: „Всяка история на обръщане е история на блажено поражение“. Какво означава това? Как сте преживели това „поражение“? Какво във вас претърпява поражение и какво печели?

2. В историята за Исус в Гетсимания Той моли да Го отмине чашата, но само „ако е възможно“. Какво означава това отвъд разбирането, че за да бъде спасено човечеството, Исус е трябвало да пожертва своя живот? Защо? Защо смъртта на Исус, понесъл греха, е абсолютно наложителна? Защо за Бога няма друг начин за разрешаването на проблема с греха в светлината на великата борба?




Разказ
Опитай Исус – Част 2

Един съботен следобед след няколко седмици, когато семейството бе заето с различни задачи и почистване на къщата, някой почука на вратата. Отворих и видях жена и двама мъже, които никога преди не бях срещала. Те се усмихнаха и казаха, че са донесли Библия за Лорен Мур. „Вие ли сте Лорън?“, попитаха те.

Аз също им се усмихнах и обясних, че Лорън е дъщеря ми. Повиках я и не можах да не се засмея, виждайки колко много се изненадаха посетителите ни, когато видяха как седемгодишната ми дъщеря се затича по стълбите и се представи като Лорън Мур. Непознатите я поздравиха топло и й подадоха нейната нова Библия. Лорън бе толкова развълнувана, че започна да подскача и да я прегръща.

След няколко седмици добронамерената жена, която й бе дала Библията, се върна и се представи като Гейл. Попита дали Лорън е започнала да чете Библията си и дали би желала да получи няколко библейска урока, които да й помогнат да разбира прочетеното. Лорън ентусиазирано се съгласи. Когато разбра, че синът ни Дейн не притежава Библия, Гейл обеща да донесе една и за него.

Следващата събота Гейл пристигна с Библията на Дейн. Тримата седнаха на кухненската ни маса, където Гейл търпеливо им помагаше да направят първите си детски стъпки в Божието слово, като използваше уроците, които им бе донесла. Децата харесаха уроците толкова много, че Гейл обеща да идва всяка седмица, за да им помага.

Отначало изпитвахме известно съмнение за това, което децата биха научили от уроците, но решихме, че няма да е зле да научат някои библейски принципи. Аз също слушах, докато си вършех домакинската работа. Всичко бе толкова интересно, че двамата с Нийл понякога оставяхме всичко настрана и се заслушвахме. Докато изпращах Гейл до колата, аз я питах за по-задълбочено обяснение на някои теми. Никога преди не бях срещала християни като Гейл. Винаги изглеждаше толкова радостна и търпеливо отговаряше на всичките ни въпроси. Отговорите й бяха прости, но задълбочени. Тя бе толкова скромна, че уважението ми към нея ставаше все по-голямо.


* Продължението следва.