Време бе децата ми да се приберат у дома след училище и аз ги зачаках на верандата в къщата ни в Сидни. Усмихнах се¸когато видях седемгодишната ми дъщеря Лорен да се вдига на пръсти, за да вземе пощата от кутията, както правеше всеки ден, докато вървеше по пътеката към дома.

След няколко секунди тя се втурна към мене, размахвайки малко парче хартия.

„Мамо, мамо, в тази картичка пише, че можем да получим безплатна Библия. Може ли да я попълня, моля те, моля те!“

Посрещнах децата на вратата и заедно влязохме в къщата, след което Лорен развълнувано прочете на глас съобщението от картичката. „Виж, мамо – каза тя и гордо прочете думите. – Тук се казва на лицевата страна: „Опитайте Исус“, а отзад има редове за изписването на името и адреса.“

Бях скептично настроена. Семейството ни никога не е ходело на църква, а аз не бях съвсем сигурна, че е редно да даваме адреса си на непознати хора. Тъй като видях колко силно е желанието на Лорен да получи безплатна Библия, реших да й позволя да изпрати картичката.

Живеехме в Сидни от няколко седмици и не познавахме почти никой в Австралия. Семейството ни бе дошло от Южна Африка само преди няколко месеца. След като видяхме как престъпността излиза извън контрол, бяхме взели решение да започнем нов живот на друго място.

Бяхме опитали Англия, но там нещата не потръгнаха и затова насочихме надеждите си към Австралия. Съпругът ми Нийл кандидатства за работа на няколко места. Накрая намери работа в Сидни и ние опаковахме багажа си, сбогувахме се с нашите роднини и приятели в Южна Африка и тръгнахме към едно ново пътуване, нов живот и нов континент.

Макар че не бяхме християни, аз си спомних, че когато успяхме бързо да продадем къщата и бизнеса си в Южна Африка въпреки лошите условия на пазара, сякаш Някой или някаква сила направляваше живота ни. Намерихме къща в Сидни и записахме децата на училище. Като че ли всичко си идваше на мястото. След като вълнението от преместването отшумя и се появи напрежението от всекидневието на новото място, ние започнахме да изпитваме носталгия, тъга и донякъде – униние. Точно тогава Лорен откри в пощенската кутия картичката с „Опитай Исус“. Тя бе силно развълнувана и имаше огромното желание да попълни адреса върху картичката. Как можех да й откажа?

Написах адреса ни на парче хартия и тя внимателно го преписа на празните редове върху картичката.