"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Eвангелието от Матей Анди Наш
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 юни 2016 г.

Събитията на последните дни


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 юни
Стих за запаметяване:
„Но който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси“ (Матей 23:12).

Второто пришествие на Исус е кулминацията на християнската вяра. Първото Му идване и Неговата смърт на кръста са важните предшественици на Второто пришествие. То не може да се осъществи без Първото, а Първото е безплодно без Второто. И двете са неразривно свързани, ако не по отношение на времето, то по отношение на целта – изкуплението на човечеството и свършекът на великата борба. Първото идване е приключило, напълно и съвършено; сега с копнеж очакваме Второто.


През тази седмица ще разгледаме записаното в Матей, 23 глава, с последния призив на Исус към някои от юдейските водачи да се покаят и да Го приемат като своя единствена надежда за спасение. След това, в Матей, 24 глава, Исус отговаря на въпроса какви събития ще се случат преди Второто Му пришествие. Представя една твърде мрачна картина, като свързва разрушението на Йерусалим със събитията, предшестващи Неговото завръщане.


И все пак, независимо колко заплетени стават събитията - войни, глад, предателства, ни остава обещанието за „Човешкия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30). С други думи, въпреки трудностите и скърбите, имаме повод за радост.


За тази седмица прочетете:
Изход 19:5, 6; Матей, 23 гл.; Йоан 12:20-26; Матей, 24 гл.; Йоан 14:1-4; 1 Солунци 4:16



Слепи водачи Неделя - 5 юни

Самият Исус въвежда израилевите чада в Йерусалим със силна десница и протегната ръка. На орлови криле Той ги извежда от Египет и ги довежда при Себе Си. „Повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ“ (Изход 19:5, 6).

В известен смисъл Исус прави сватбено предложение на Израил на една красива планина, наречена Синай. Изход, 24 глава казва, че водачите и старейшините „се възкачиха горе. И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе (...) И те видяха Бога, и там ядоха и пиха“ (Изход 24:9-11). Христос предлага на Израил чашата на Своя завет – като мъж, предлагащ чаша на жената, за която иска да се ожени и да й подари прекрасно бъдеще. Израил приема чашата и казва: „Да, искаме да живеем завинаги с теб в земята на обещанието“.


Като имате предвид този исторически контекст, прочетете Матей, 23 глава. Какво казва Исус на водачите на Израил? Какво предупреждение им отправя? И най-вече, какви поуки бихме могли да извлечем за себе си от онова, за което ги смъмря? Как да се уверим, че не сме виновни в същото?


Матей, 23 глава е последният отчаян призив на Исус за сдобряване с Неговата „любима“. Но тя Го напуска. Той приема нейното решение и за последен път излиза от техния дом – от храма. Казва: „Ето, вашият дом се оставя пуст“ (Матей 23:38). Когато Исус напуска храма, той става пуст, празен, изоставен – като пустинята, от която в началото Господ ги е избавил.

Предстои голям преход в спасителната история, а тези водачи, както и хората, въведени в измама от тях, ще я пропуснат. Същевременно много други – юдеи и скоро след това езичници – приемат водителството на Светия Дух и продължават великото дело и призванието на Израил. Те стават истинското Авраамово потомство, „наследници по обещание“ (Галатяни 3:29). И ние сме част от същия този народ със същото божествено призвание.




Знаменията за края Понеделник - 6 юни

След като Исус укорява самите юдейски водачи, които Го отхвърлят, Йоан 12:20-26 описва една удивителна молба. Христос разбира, че са дошли езичници, които искат да Го видят. Да, тези езичници първо отправят молбата си към верните на Исус юдеи. Не след дълго нещо подобно ще се случи в много по-голям мащаб - докато някои юдеи отхвърлят Исус, други ще бъдат ключовият фактор, чрез който езичниците ще познаят Христос. Колко удивително, че тази молба идва точно след като Исус казва на водачите, че домът им се оставя пуст. Наистина скоро старото ще отстъпи пред новото, пред това, което винаги е било Божието намерение: спасението и на езичниците, и на юдеите.


Каква картина представя Исус за верните, но и за света като цяло в Матей 24:1-14?


Той дава следния отговор на въпроса за знаменията за Неговото пришествие и края на света. „Исус не отговаря на учениците Си разглеждайки поотделно унищожението на Йерусалим и великия ден на Своето идване. Той смесва описанието на тези две събития. Ако би открил пред учениците Си бъдещите събития така, както ги вижда, те не биха били в състояние да издържат гледката. От милост към тях слива описанието на двете велики кризи, като оставя на учениците да изучат сами значението им (...) Цялата тази беседа е дадена не само за учениците, но и за всички, които ще живеят през последните дни от тази земна история“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „На Елеонския хълм“, стр. 387, изд. „Нов живот“, София, 1995).

Едно е ясно от отговора на Исус: събитията, предхождащи Неговото завръщане, не са приятни. Христос не предсказва някаква земна утопия или земно хилядолетие на световен мир. Войни, бунтове, природни бедствия, гонения на църквата, лъжехристи и дори лъжебратя. Най-положителното, описано тук, е обещанието, че „царството ще бъде проповядвано по цялата вселена“ (Матей 24:14).


В Матей 24:13 Исус казва, че „който устои докрай, той ще бъде спасен“. Какво бихте могли да сторите, за да останете духовно силни сред изпитанията, които лесно биха могли да ви изтощят и да ви накарат да се откажете? Виждали сме го да се случва при други; защо не бива да сме толкова неразумни, смятайки, че няма да сполети и нас?




Разрушаването на Йерусалим Вторник - 7 юни

Прочетете Матей 24:15-22. За какво говори Исус? Каква картина представя в отговор на зададените Му въпроси?


Изразът „мерзостта на запустението“ като цяло се разбира като поругаване или оскверняване на нещо свято. Исус очевидно говори за разрушаването на Йерусалим, което ще настъпи през 70 г.сл.Хр. Както видяхме вчера, Той слива Своето описание на това събитие с картината на света преди Второто пришествие. „В Йерусалим Христос съзира един символ на закоравелия в неверие и бунт свят, бързо приближаващ се към отплащащите Божии наказания“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Предсказание за участта на света“, стр. 17, изд. „Нов живот“, София, 1993).

Но дори сред запустението Господ се стреми да спаси всички, които пожелаят това. В Евангелието от Лука Исус на практика казва на учениците да бягат, преди да настъпи мерзостта: „А когато видите Йерусалим , че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано“ (Лука 21:20-22).

Когато християните в Йерусалим виждат да се случва точно това, те бягат от града според указанията на Исус, докато повечето юдеи остават в града и загиват. Изчислено е, че повече от един милион юдеи загиват по време на обсадата на Йерусалим, а други 97 000 са отведени в плен. „Но при случай на временно отстъпление, когато римляните неочаквано вдигат обсадата на Йерусалим, всички християни напускат града и се смята, че нито един от тях не е изгубил живота си. Мястото на тяхното убежище е Пела, град в подножието на хълмовете на изток от река Йордан, на около 27 км южно от Галилейското езеро“ (Адвентен библейски коментар, том 5, стр. 499 - амер. изд.).


Помислете за случай, при който някой ви е предупредил за нещо и – за ваша неприятна изненада по-късно – вие не сте го послушали. Защо е толкова важно, освен да се вслушваме в прекрасните обещания на Божието Слово, да обръщаме сериозно внимание и на предупрежденията в него?




Второто пришествие на Исус Сряда - 8 юни

Отговорът на Исус в Матей, 24 глава е свързан с „белега на Твоето пришествие“ (стих 3); т.е. с идването на Исус като Цар.


Какви други предупреждения отправя Той в контекста на събитията преди Неговото завръщане и как това се сбъдва в историята? Матей 24:23-26.


Ето Го Исус, от светска гледна точка, нищо повече от странстващ галилейски оратор с малка група последователи, но Той предсказва, че мнозина ще дойдат в Негово име, като се представят за Него? Разбира се, точно това се случва през вековете и дори в наши дни – факт, който ни дава още по-силни доказателства за истинността на Божието Слово.


Прочетете Матей 24:27-31. Как е описано Второто пришествие? Какво се случва при завръщането на Исус?


След предупреждението, че мнозина ще се представят за Христос, Исус описва как ще изглежда пришествието Му. Първо, второто Му идване ще е лично и буквално. Сам Той ще се завърне на земята. „Сам Господ ще слезе от небето“ (1 Солунци 4:16) е категорично опровержение на всички, които твърдят, че завръщането на Христос е някаква химера или просто нова ера в човешката история. Неговото завръщане ще е видимо, както светкавицата на небето. „Ще Го види всяко око“ (Откровение 1:7). Образността на тръбата разкрива, че то ще е шумно, достатъчно силно, за да събуди дори мъртвите! И най-важното, ако Първото пришествие носи белезите на смирението, при Второто Исус ще дойде като триумфиращ Цар (Откровение 19:16), победил всички Свои (и наши) врагове (1 Коринтяни 15:25).


Във време на толкова голям смут и несигурност в нашия свят по отношение на бъдещето, как да се научим да черпим лична сила и надежда от обещанието за Второто пришествие?




Бдителност Четвъртък - 9 юни

Второто пришествие на Исус е кулминацията на всички надежди на християните; то е изпълнението на всички обещания. Без него – какво? Ще изгнием в земята след смъртта си като всички останали. Без Второто пришествие и последиците от него, всичко останало в нашата вяра се превръща в лъжа – потвърждение на всичко, което критиците и противниците ни са твърдели за нея.

Нищо чудно, че в нетърпеливо очакване на Неговото завръщане някои християни определят дати за пришествието. Все пак толкова много неща зависят от това завръщане. Разбира се, както знаем, всяка отминала дата, определена за Второто пришествие, се е оказвала погрешна.


По какъв начин Матей 24:36, 42 обяснява защо определянето на дати е погрешно?


Именно защото не знаем кога ще се завърне Христос, трябва да бъдем готови и да бдим.


Прочетете Матей 24:42-51. Какво според Исус означава да бдим и да бъдем готови за Второто пришествие?


Исус е повече от категоричен - не знаем кога ще се завърне. Всъщност ще се завърне тогава, когато не Го очакваме. Затова винаги трябва да сме готови за Него, когато и да дойде. Трябва да живеем така, сякаш би могъл да дойде по всяко време, даже и да не знаем кога. Разсъждения от типа: „Е, Той толкова дълго време не се е завърнал, мога да правя каквото си поискам“, са точно отношението, против което предупреждава Христос. Трябва да се стремим да бъдем верни, защото обичаме Господа и искаме да вършим всичко, което е правилно в Неговите очи, независимо кога ще се завърне Той. Освен това в контекста на всички стихове, предупреждаващи ни за съда, особено отнасящи се до тези, които се отнасят зле към своите ближни, времето на Второто пришествие е без значение. Рано или късно съдът ще настъпи.


Като адвентисти от седмия ден, които отдавна вярват в завръщането на Христос, как да бъдем убедени, че не допускаме грешката – дори по най-финия начин – на „злия слуга“?




Разширено изучаване Петък - 10 юни

В контекста на събитията, описани в Матей, 24 глава, Исус допълва още нещо: „Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това“ (Матей 24:34). Този стих води до объркване, тъй като – очевидно – всички тези събития не се случват в рамките на едно-единствено поколение. В „Наръчника по теология на адвентистите от седмия ден“ д-р Ричард Лемън твърди, че гръцката дума, преведена с „поколение“, отговаря на еврейската дума dôr, която често се употребява за описанието на група или класа хора, като например „упорито и непокорно поколение“ (Псалми 78:8). Така Исус не употребява думата, за да представи време или срок, а за да опише категорията от зли човеци, за които говори. „В синхрон с тази старозаветна употреба Исус използва термина „това поколение“ без времеви смисъл, за да посочи категория хора. Нечестивото поколение включва всички, които споделят характеристиките на нечестието (Матей 12:39; 16:4; Марк 8:38)“ (Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден, стр. 904 - амер. изд.). С други думи, нечестивите ще съществуват до края на времето, до завръщането на Исус.

За разискване:

1. Как като адвентисти от седмия ден се справяме с онова, което явно прилича на забавяне? Нима предишните поколения адвентисти не са вярвали, че Исус ще се завърне в рамките на техния живот? А нима мнозина от нас не Го очакват в наши дни? В същото време очакването Христос да се завърне в даден период не е определяне на дати? Как да намерим правилния баланс в отношението си към Второто пришествие? Как да избегнем отношението на „злия слуга“, докато в същото време отхвърлим и отношението на хората, виждащи във всяко новинарско заглавие знамение за непосредствено предстоящия край? Какво трябва да е отношението сред тези от нас, които очакват Второто пришествие?

2. Прочетете отново описанието на Второто пришествие, дадено от Исус. Как то се различава от популярните твърдения за това събитие? Защо въпреки яснотата на тези стихове толкова много хора вярват в неща, които противоречат на Писанието? Какви аргументи изтъкват в защита на възгледите си и как трябва да им отговаряме ние?

3. Как се научаваме да живеем със забавянето? Кои библейски герои е трябвало да живеят със забавянето и какво бихме могли да научим от тях - например от Йосиф, Авраам и Сара, Халев и Исус Навин? Какво ни казва за забавянето Откровение 6:9, 10?




Разказ
Опитай Исус – Част 1

Време бе децата ми да се приберат у дома след училище и аз ги зачаках на верандата в къщата ни в Сидни. Усмихнах се¸когато видях седемгодишната ми дъщеря Лорен да се вдига на пръсти, за да вземе пощата от кутията, както правеше всеки ден, докато вървеше по пътеката към дома.

След няколко секунди тя се втурна към мене, размахвайки малко парче хартия.

„Мамо, мамо, в тази картичка пише, че можем да получим безплатна Библия. Може ли да я попълня, моля те, моля те!“

Посрещнах децата на вратата и заедно влязохме в къщата, след което Лорен развълнувано прочете на глас съобщението от картичката. „Виж, мамо – каза тя и гордо прочете думите. – Тук се казва на лицевата страна: „Опитайте Исус“, а отзад има редове за изписването на името и адреса.“

Бях скептично настроена. Семейството ни никога не е ходело на църква, а аз не бях съвсем сигурна, че е редно да даваме адреса си на непознати хора. Тъй като видях колко силно е желанието на Лорен да получи безплатна Библия, реших да й позволя да изпрати картичката.

Живеехме в Сидни от няколко седмици и не познавахме почти никой в Австралия. Семейството ни бе дошло от Южна Африка само преди няколко месеца. След като видяхме как престъпността излиза извън контрол, бяхме взели решение да започнем нов живот на друго място.

Бяхме опитали Англия, но там нещата не потръгнаха и затова насочихме надеждите си към Австралия. Съпругът ми Нийл кандидатства за работа на няколко места. Накрая намери работа в Сидни и ние опаковахме багажа си, сбогувахме се с нашите роднини и приятели в Южна Африка и тръгнахме към едно ново пътуване, нов живот и нов континент.

Макар че не бяхме християни, аз си спомних, че когато успяхме бързо да продадем къщата и бизнеса си в Южна Африка въпреки лошите условия на пазара, сякаш Някой или някаква сила направляваше живота ни. Намерихме къща в Сидни и записахме децата на училище. Като че ли всичко си идваше на мястото. След като вълнението от преместването отшумя и се появи напрежението от всекидневието на новото място, ние започнахме да изпитваме носталгия, тъга и донякъде – униние. Точно тогава Лорен откри в пощенската кутия картичката с „Опитай Исус“. Тя бе силно развълнувана и имаше огромното желание да попълни адреса върху картичката. Как можех да й откажа?

Написах адреса ни на парче хартия и тя внимателно го преписа на празните редове върху картичката.


* Продължението следва.

Created by ULimited®