Християни миряни посещавали затвора всяка седмица, за да говорят на затворниците за Бога. Един от тях поканил Хари да се присъедини към групата. Той отишъл, но си мислел единствено за бягство от затвора. Един християнин му дал книга, озаглавена „Великата борба”. Той я прочел, но не мислел, че при всички извършени престъпления Бог би си губил времето с него.

Имало нощи, когато някои от затворниците пеели и се молели заедно от килиите си. Една нощ думите на песента докоснали сърцето на Хари. „Отидох далеч от Бога, но сега се връщам”, пеели те. В тъмнината сълзите потекли по лицето му. Започнал да хлипа. Същото се повторила след още няколко нощи. Хари осъзнал, че Бог го вика да се върне у дома и не можел да откаже.

Колебаел се дали трябва да се присъедини към някоя религиозна група, тъй като не знаел коя проповядва библейската истина. Започнал да изучава различни религии. Дори научил арабски, за да може да прочете Корана. Като че ли нито една от тези религии не се придържала към истината.

Изведнъж Хари си спомнил за книгата, която бил получил. Започнал да я чете за втори път. Докато четял „Великата борба”, осъзнал, че книгата проповядва истината.

Хари започнал да посещава библейските часове на адвентистите. Присъединил се към групата за кръщение и се приготвил да бъде кръстен. Поради лошата му слава на беглец, охраната отказала да му позволи да излезе навън за кръщението.

След около месец го преместили в предишния затвор, от който бил избягал. Когато се върнал, надзирателите го поздравили. Някои от тях били чули, че Хари се е променил и решили да проверят дали това е истина. Дори подкупили някои затворници да го шпионират.

Хари с радост узнал, че адвентистите провеждат богослужения и в този затвор. Присъединил се към тях и продължил да изучава уроците от „Гласът на надеждата”. Накрая му позволили да се кръсти.

Хари писал на семейството си и им съобщил, че е предал живота си на Бога. Когато го посетили, останали удивени от промяната в него. Докато се молили заедно, надзирателите също свели глава за молитва. Дори го оставили насаме с майка му, защото били сигурни, че няма да се опита да избяга.

Хари се заел със службата сред затворниците. Провеждал събрания, записвал други в библейските курсове на „Гласът на пророчеството” и раздавал книгите на Елън Уайт. Адвентната група в затвора нараснала на 100 души, преди Хари да бъде освободен.

Когато се завърнал у дома, започнал да работи като литературен евангелизатор. Обича да споделя вярата си и да води при Бога хората, с които се среща. „Да водя души при Исус е нова и далеч по-удовлетворителна кариера от тази, която ме вкара в затвора”, свидетелства той.