"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Еремия Имре Токикс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2015 г.

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 октомври 2015 г.

Кризата (отвътре и отвън)


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 октомври
Стих за запаметяване:
„Израел беше свят на ГОСПОДА, първият плод на рожбите Му. Всички, които го ядяха, се считаха за виновни, зло ги постигаше, заявява ГОСПОД“ (Еремия 2:3).

Ако бихме могли да изберем една дума, за да опишем състоянието на човека след грехопадението, то това би било „криза“, величината на която може най-добре да бъде оценена чрез средството, необходимо да ни изведе от нея: смъртта на Исус на кръста. Кризата трябва да е доста сериозна; вижте какви крайни мерки са необходими за разрешаването ѝ.

В цялата Библията много истории се развиват на фона на една или друга криза. Ситуацията по времето на Еремия и неговото служене не е различна.

Божият народ се изправя пред много проблеми, както отвътре, така и отвън. За съжаление, въпреки ужасната военна заплаха отвън, в много отношения най-голямата криза се поражда отвътре. „Отвътре“ означава не само покварени водачи и свещеници, което си е достатъчно лошо, но се отнася също и за хората, чиито сърца са толкова закоравели и увредени от греха и отстъплението, че отказват да послушат предупрежденията, които им отправя Бог – предупреждения, които биха могли да ги спасят от нещастията.

Грехът е достатъчно лош сам по себе си, но когато отказваме да го изоставим – тогава наистина можем да говорим за криза!

За тази седмица прочетете:
Съдии 2:1–15; 3 Царе 12:26–31; 2 Летописи 33:9, 10; Еремия 2:1–28; 5:2, 3



Кратък преглед на историята Неделя - 4 октомври

Когато израелтяните най-накрая влизат в Обетованата земя след дълги години на скитане из пустинята, не минава много време и проблемите започват. Достатъчно е само да се появи ново поколение, което не „познава Господа“ (Съдии 2:10), и започва духовна криза, която в много отношения е характерна за нацията през цялата ѝ история. Това е проблем, който всъщност заразява и християнската църква.


Прочетете Съдии 2:1–15. Каква е причината за кризата и как се проявява тя?


Стих 11 гласи: „И израелевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА“. Всяко следващо поколение се отдалечава с още една стъпка от Бога, докато нацията накрая прави точно това, което Господ им е казал да не правят. Поради греха им ги сполетяват криза след криза, но дори и тогава Господ не се отказва от тях. Изпраща им съдии (Съдии 2:16), които да ги избавят от непосредствените нещастия.

След епохата на съдиите нацията навлиза в сравнително мирен период и просперитет под управлението на така наречената „Обединена монархия“, царуването на Саул, Давид и Соломон, което продължава около сто години. При Давид, а след това и при Соломон тя се превръща в регионална сила.

Обаче „добрите“ времена не продължават дълго. След смъртта на Соломон (около 931 г. пр. Хр.) нацията се разделя на две части: Израел на север и Юда на юг. Вина за това носи в голяма степен погрешното управление на Соломон, който въпреки цялата си мъдрост допуска множество грешки. „Племената дълго време понасят мъчителни несправедливости под деспотичните закони на предишния си владетел. Разточителството на Соломоновото управление в периода на отстъплението му довежда до тежки данъци за народа и много задължителен робски труд“ (Е. Уайт, Пророци и царе. С. 88, 89 – амер. изд.). Ситуацията завинаги се променя за Божия избран народ. Те правят всичко, което Господ ги е предупредил да не правят, и затова жънат печалните последици.


Помислете за проблема с това, че следващото поколение не държи на ценностите и вярванията на предишното. Как ние като църква се справяме с този проблем? Как можем да се научим да предаваме своите ценности на хората след нас?




Двете царства Понеделник - 5 октомври

След разделянето на нацията, нещата тръгват от зле към по-зле. В Северното царство цар Еровоам взема някои изключително лоши духовни решения, които имат дълготрайно влияние за зло.


Прочетете 3 Царе 12:26–31. Какво разбираме за начина, по който непосредствените обстоятелства могат да замъглят правилната ни преценка?


Въвеждането на идолопоклонството от царя повежда народа по гибелен път. „Вероотстъпничеството, въведено в периода от царуването на Еровоам, става все по-явно, докато накрая довежда до пълното унищожение на Израелевото царство“ (Е. Уайт, Пророци и царе. С. 107 – амер. изд.). В 722 г. пр. Хр. Саламанасар, асирийски цар, слага край на държавата и депортира жителите ѝ в различни части на империята си (виж 4 Царе 17:1–7). Няма връщане назад от това изгнание. Много бързо Израел изчезва от историята.

Нещата не са чак толкова лоши за Южното царство, поне засега. Но не са и розови; и както при Северното царство, Господ се опитва да спаси този народ от нещастието, сполетяло това царство, само че този път заплахата е от вавилонците. За съжаление с малки изключения Юда има поредица от царе, които продължават да водят нацията към още по-сериозно отстъпление от вярата.


Какво казват тези стихове за управлението на някои от юдейските царе? 2 Летописи 33:9, 10, 21–23; 4 Царе 24:8, 9, 18, 19.


Въпреки ужасните водачи, много от пророческите книги в Библията, включително и Еремия, съдържат думите на пророците, които Бог изпраща до Своя народ в опита Си да ги отклони от греха и вероотстъпничеството, които разяждат сърцето на нацията. Бог няма да се откаже от Своя народ, без да им даде достатъчно много време и възможности да се обърнат от злите си пътища и да бъдат спасени от нещастието, което техният грях неизбежно ще докара.


Изключително трудно е да се откъснем от своята собствена култура и среда и да преценим себе си обективно. Всъщност е невъзможно. Защо тогава трябва постоянно да изпитваме живота си с помощта на библейския стандарт? Какъв друг стандарт имаме?




Две злини Вторник - 6 октомври

Именно в тази обстановка младият Еремия започва службата си на пророк. Към него идва „словото на Господа“ и той го предава с надеждата, че ако народът обърне внимание на тези думи, ще си спести унищожението, което иначе със сигурност ще дойде.


Прочетете Еремия 2:1–28 и отговорете на следните въпроси:


Какви обещания дава Бог на народите, когато са Му верни? (Виж ст. 2, 3).


Какви грехове извършват някои от свещениците, пасторите и пророците? (Виж ст. 8).


В каква ужасна самозаблуда живее народът по отношение на истинското си духовно състояние? (Виж ст. 23, 24).


Въпреки че нацията извършва някакви духовни реформи под водачеството на Езекия и Йосия, народът се връща към старите си навици и изпада в още по-голямо отстъпление. Както е типично за цялото му служене, и тук Еремия говори съвсем ясно какво се случва.

Особено интересни са думите му в Еремия 2:13. Хората са извършили две злини: те са изоставили Господа, Който е Изворът на живите води, и в резултат са си построили „спукани резервоари”, които, разбира се, не могат изобщо да „задържат водата”. С други думи, след като изоставят Господа, те изгубват всичко. Тези думи придобиват още по-голямо значение в светлината на това, което казва Исус в Йоан 4:10.


В Еремия 2:5 Господ казва, че народът отива след „нищожеството“ и в резултат става „нищожен“. Еврейската дума и за двете произлиза от hbl, което се използва в Еклисиаст и често се превежда като „суета“. Означава също и „пара“ или „дъх“. Как преследването на „безполезни“ неща ни прави хора „без стойност“? Какво означава това? Как тази идея ни помага да разбираме хората, които понякога чувстват, че животът им е сякаш безсмислен или без стойност? Къде могат да намерят решението за това?




Вавилонската заплаха Сряда - 7 октомври

Обстоятелствата около политическите събития, които влияят върху службата на Еремия, са до известна степен изгубени за историята. Тоест, нямаме на разположение много от подробностите. Но в Библията все пак намираме (с помощта на археологическите находки) повече от достатъчно информация, за да получим обща представа за случилото се. Въпреки че от човешка гледна точка вероятно изглежда, че никой не контролира нещата, тъй като тези народи се бият за земя, власт и хегемония, Библията представя различна философия.


Прочетете Еремия 27:6. Как да разбираме това?


В първите години от службата на Еремия малкото царство Юда се оказва под кръстосания огън от битките между Вавилон, Египет и отслабващата сила на Асирия. С упадъка на Асирийската империя в края на седми век сл. Хр. Египет се опитва да си възвърне властта и господството в региона. Обаче в битката при Кархемиш в 605 г. пр. Хр. той е сразен и Вавилон става новата световна сила.

Тази нова сила прави Юда своя васална държава. Царят на Юда Йоаким успява да стабилизира страната само като дава клетва за вярност към вавилонския цар. Много от неговите хора обаче не искат това; те искат да се бият и да се освободят от вавилонците, въпреки че не това е Божието намерение за тях. Точно обратното, Бог използва Вавилон именно за да накаже нацията за нейното отстъпление от вярата.


Прочетете Еремия 25:8–12. Каква е вестта на Еремия към народа на Юда?


Еремия постоянно предупреждава народа за това какво ще се случи заради греховете им и много пъти повечето от политическите и религиозните водачи отказват да обърнат внимание на предупрежденията, вярвайки в това, в което им се иска да вярват, което е, че Господ ще ги пощади. Все пак, не са ли те специално призованият Божи народ?


Кога за последно повярвахте в това, в което ви се искаше, независимо колко очевидно погрешно се оказа това вярване? Какви поуки си извлякохте, за да не ви се случи отново същото?




Лъжливи клетви Четвъртък - 8 октомври

В Еремия 5:1 Господ казва на хората да минат през улиците и да видят „дали ще намерите човек, дали има някой, който да върши правда, да търси истина; и Аз ще простя на този град [Ерусалим]“. Това ни напомня за две истории. Едната е от древногръцки философ от четвърти век пр. Хр. на име Диоген, който според легендата често се разхождал по пазара през деня, твърдейки че търси честен човек. Другата история, за която, разбира се, знаем, че е вярна, е как Бог обещава на Авраам, че ако в града се намерят 50 праведни човека (които бързо намаляват до 10), няма да го унищожи.

Обаче идеята на Господните думи, предадени чрез Еремия, е да разкрие колко нашироко са се разпространили отстъплението и грехът сред Неговия народ. Няма ли никой, който да върши правосъдие и да търси истината? Ако има, то това са твърде малко хора.


Прочетете Еремия 5:2, 3. Какво се казва тук, което показва до каква степен нещата са се влошили? (Виж Левит 19:12).


Тези стихове изтъкват един момент, който се появява в цялата книга. Независимо колко дълбоко е падението на народа, много от хората смятат, че те все още следват Господа с вярност! Изричат Неговото име, но го правят „лъжливо“, вместо „в истина, в справедливост, и в правда“ (Еремия 4:2), както Господ им е заповядал. Не се вслушват в Божиите предупреждения, но продължават с живота и религиозните си обичаи, като че ли всичко е наред между тях и Бога, когато в действителност нищо не е наред.

Дълбочината на тяхната заблуда може да се види в Еремия 7:4, където народът намира фалшива утеха в думите hekhal yhwh hekhal yhwh hekhal yhwh hemma! (Храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН е това“), сякаш наличието на храм е единственото, от което се нуждаят, за да са сигурни, че всичко ще върви добре. Едно е да разбираш, че си в криза; но когато наистина си, а не го съзнаваш, това е още по-лошо.


При всички прекрасни истини, които имаме като адвентисти от седмия ден, как можем да бъдем сигурни, че няма да изпаднем в подобна заблуда да смятаме, че нашето уникално призвание е достатъчно да ни спаси?




Разширено изучаване Петък - 9 октомври

„Да не правите така, както ние правим тук днес – всеки каквото му се вижда добро“ (Второзаконие 12:8). „Ако слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които ти заповядвам днес, да вършиш каквото е право в очите на ГОСПОДА, твоя Бог“ (Второзаконие 13:18). „В онези дни нямаше цар в Израел; всеки правеше, каквото му се виждаше добро“ (Съдии 17:6; 21:25).

В тези стихове е представен съдбоносно важен контраст, особено за нашето време и епоха, когато много хора се бунтуват срещу идеята един външен авторитет да им казва какво да правят или да им се казва кое е правилно и кое погрешно. Обаче тук виждаме ясно разграничение между тези две философии. Според едната хората правят това, което смятат за „добро“, според както им се вижда на тях; според другата те трябва да правят това, което е право в „очите на Господа, твоя Бог“. Проблемът с първото гледище е, че както толкова често става в историята, това, което се вижда „добро“ в очите на някого, е погрешно в Божиите очи. Именно затова трябва да подчиняваме всичко, дори собствената си съвест, на Божието слово.

За разискване:

1. Какви примери можете да дадете за „добри“ хора, които извършват много лоши неща, въпреки че в момента, когато ги извършват, те ги смятат за правилни? Много култури днес си спомнят с ужас за неща, които някога са били обичайни практики. Какви поуки можем да извлечем за себе си днес по следния въпрос: Защо не само трябва да се подчиняваме на ученията на Библията, но също и да бъдем много внимателни как я тълкуваме? Това е особено важно, когато знаем, че в някои случаи „лошите“ неща, които са извършени, са извършени от хора, които смятат, че биха могли да оправдаят действията си с Библията. Какво трябва да ни говори това за централното място на Десетте заповеди във всички наши вярвания?

2. Докато изучаваме Еремия това тримесечие, помнете идеята, че въпреки многото предупреждения хората смятат, че са в добри отношения с Бога. Каква е причината да са толкова заблудени за истинското си състояние? Каква вест откриваме за нас самите?




Разказ
Повече от задоволителна кариера – Част 2

Християни миряни посещавали затвора всяка седмица, за да говорят на затворниците за Бога. Един от тях поканил Хари да се присъедини към групата. Той отишъл, но си мислел единствено за бягство от затвора. Един християнин му дал книга, озаглавена „Великата борба”. Той я прочел, но не мислел, че при всички извършени престъпления Бог би си губил времето с него.

Имало нощи, когато някои от затворниците пеели и се молели заедно от килиите си. Една нощ думите на песента докоснали сърцето на Хари. „Отидох далеч от Бога, но сега се връщам”, пеели те. В тъмнината сълзите потекли по лицето му. Започнал да хлипа. Същото се повторила след още няколко нощи. Хари осъзнал, че Бог го вика да се върне у дома и не можел да откаже.

Колебаел се дали трябва да се присъедини към някоя религиозна група, тъй като не знаел коя проповядва библейската истина. Започнал да изучава различни религии. Дори научил арабски, за да може да прочете Корана. Като че ли нито една от тези религии не се придържала към истината.

Изведнъж Хари си спомнил за книгата, която бил получил. Започнал да я чете за втори път. Докато четял „Великата борба”, осъзнал, че книгата проповядва истината.

Хари започнал да посещава библейските часове на адвентистите. Присъединил се към групата за кръщение и се приготвил да бъде кръстен. Поради лошата му слава на беглец, охраната отказала да му позволи да излезе навън за кръщението.

След около месец го преместили в предишния затвор, от който бил избягал. Когато се върнал, надзирателите го поздравили. Някои от тях били чули, че Хари се е променил и решили да проверят дали това е истина. Дори подкупили някои затворници да го шпионират.

Хари с радост узнал, че адвентистите провеждат богослужения и в този затвор. Присъединил се към тях и продължил да изучава уроците от „Гласът на надеждата”. Накрая му позволили да се кръсти.

Хари писал на семейството си и им съобщил, че е предал живота си на Бога. Когато го посетили, останали удивени от промяната в него. Докато се молили заедно, надзирателите също свели глава за молитва. Дори го оставили насаме с майка му, защото били сигурни, че няма да се опита да избяга.

Хари се заел със службата сред затворниците. Провеждал събрания, записвал други в библейските курсове на „Гласът на пророчеството” и раздавал книгите на Елън Уайт. Адвентната група в затвора нараснала на 100 души, преди Хари да бъде освободен.

Когато се завърнал у дома, започнал да работи като литературен евангелизатор. Обича да споделя вярата си и да води при Бога хората, с които се среща. „Да водя души при Исус е нова и далеч по-удовлетворителна кариера от тази, която ме вкара в затвора”, свидетелства той.


* Алекс е псевдоним. Хари Митенго живее в Ливонде, Малави.