Пустинното слънце жарело безмилостно дребния мъж, който се промъквал крадешком със своя лък. От слабото му сбръчкано тяло би могло да се предположи, че е на около 70 години. Той обаче бил привикнал с недостига на храна и вода и рефлексите му все още били светкавично бързо.

Насъбрал мъдростта на своите прадеди, той

внимателно се придвижвал към малко стадо от пасящи антилопи. Когато бил

достатъчно близо, поставил отровна стрела на лъка си, прицелил се внимателно и отпуснал

тетивата. Уцелил своята мишена, но кожата на самеца била дебела и стрелата го

засегнала само повърхностно. Самецът се огледал, след което нападнал бушмена.

Повалил го със страховитите си рога и започнал да го подмята, докато

вътрешностите на мъжа се показали от корема с полепнали върху тях пясък и

пръст. След като самецът се отдалечил, бушменът едва успял да се изправи на

крака, придържайки с ръце коремната област. Запътил се към единственото място,

където знаел, че може да получи помощ – адвентната болница, която се намирала

на много километри от това място.

Бил почти в безсъзнание, когато стигнал до

болничния комплекс. Ужасените хора от персонала бързо го вкарали в

операционната зала, като не преставали да се чудят на тази отчаяна

издръжливост, която му помогнала да стигне до тук. Хирургът се молел усърдно,

докато почиствал вътрешностите и ги поставял обратно в коремната кухина. Накрая

зашил отворената рана. Знаел, че само Бог може да излекува този човек.

След много грижи и молитви бушменът се

възстановил и се върнал при семейството си. Персоналът на болницата нямал

представа дали мъжът е научил нещо за Божията любов по време на лечението.

След няколко месеца дребният мъж с голям белег

на корема дошъл и донесъл еднометрова броеница, чиито зърна били старателно инкрустирани

с примитивни инструменти, като израз на благодарност към лекаря, който спасил

живота му.

Част от дарението за тринадесета събота през

това тримесечие ще помогне за построяването на адвентно начално училище в

Ботсуана.