"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Еремия Имре Токикс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2015 г.

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 декември 2015 г.

Заветът


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 декември
Стих за запаметяване:
„Ето, идват дни заявява ГОСПОД, когато ще сключа с израелевия дом и с юдовия дом нов завет“ (Еремия 31:31).

Въпреки че Библията говори за „завети“ в множествено число (Римляни 9:4, Галатяни 4:24), има само един основен завет, този на благодатта, чрез който Бог дарява спасение на грешните хора, които го изискват чрез вяра. Идеята за многото „завети“ възниква от различните начини, по които Бог преформулира основното заветно обещание, за да посреща нуждите на Своя народ в различни епохи и обстоятелства.

Но независимо дали това е заветът с Адам (Битие 3:15), с Авраам (Битие 12:1–3; Галатяни 3:6–9), на Синай (Изход 20:2), с Давид (Езекиил 37:24–27) или Новия завет (Еремия 31:31–33), идеята е същата. Спасението от Бога е напълно незаслужен дар, а човешкият отговор на този дар – в известен смисъл, човешката страна на сделката – е вярност и послушание.

В Еремия Новият завет се споменава за пръв път в контекста на завръщането на Израел от плена и благословенията, които Бог ще им даде. Дори сред бедствията и трудностите Господ изпраща на Своя непокорен народ предложението за надежда и възстановяване.

За тази седмица прочетете:
Битие 9:1–17; 12:1–3; Галатяни 3:6–9, 15–18; Изход 24; Еремия 31:31–34; 1 Коринтяни 11:24–26



Божият завет с цялото човечество Неделя - 6 декември

Виждаме колко лош е светът днес; тоест, виждаме цялото зло в него и все пак Бог продължава да ни търпи. Затова можем само да си представяме колко лошо трябва да е било положението, за да реши да унищожи целия свят с потоп. „Бог дава на хората Своите заповеди като правило за живот, но Неговият закон се престъпва и това довежда до всевъзможни грехове. Нечестието на хората е открито и дръзко, справедливостта се потъпква в праха и виковете на угнетените стигат до небето“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 91 – амер. изд.).


Прочетете Битие 9:1–17. Какъв завет се сключва между Бога и човечеството и как той отразява Божията благодат към творението?


Предложеният на Ной завет е най-универсалният от библейските завети. Той е сключен с цялото човечество и включва също и животните, и природата (Битие 9:12). Също така той е едностранно споразумение: Господ не налага никакви изисквания или условия спрямо тези, с които прави завета. Той просто няма никога да унищожи земята с вода, точка. За разлика от другите завети, в този няма нищо условно.

След това Бог подпечатва този завет с един видим белег, дъгата, която символизира заветното обещание, че земята никога няма да бъде унищожена повече с потоп. Затова винаги когато видим дъга, самият факт, че я виждаме сам по себе си е потвърждение на това древно заветно обещание. (Все пак, ако бяхме погълнати от един всемирен потоп, не бихме могли да видим дъгата!) Сред постоянните грехове и зло тук, на земята, понякога сме благословени с красотата на дъгата – знак за Божията благодат към целия свят. Можем да я гледаме и да черпим надежда не само от това колко красива е тя сама по себе си, но и защото знаем, че е вест от Бога – вест на любов към нашата окаяна планета.


Помислете за великолепието и красотата на дъгата. Особено в светлината на това, което Библията ни казва за нея, как може тя да ни привлича към Бога, към трансцендентното, към нещо по-велико, отколкото може да предложи самата земя?




Заветът с Авраам Понеделник - 7 декември

Прочетете Битие 12:1–3, 15:1–5, 17:1–14. Какво ни говорят тези стихове за намеренията на Господа чрез завета, който сключва с Авраам?


Авраамовият завет на благодат е основополагащ за целия ход на историята на спасението. Именно затова апостол Павел го използва, за да обясни плана на спасението, който се изпълнява в самия Исус.


Прочетете Галатяни 3:6–9, 15–18. Как Павел свързва Авраамовия завет с Исус и със спасението единствено чрез вяра?


Чрез потомството на Авраам – което са не само многото му наследници, но и конкретно един, Исус (виж Галатяни 3:16), Бог ще благослови целия свят. Всички, които пожелаят да станат част от потомците на Авраам чрез вяра в Христос (Галатяни 3:29), ще открият, че Богът на Авраам ще бъде и техен Бог. Дори още тогава Авраам „повярва в Бога и това му се счете за правда“ (Галатяни 3:6). Той извършва толкова дела за спасението си, колкото и разбойникът на кръста; винаги и единствено Божията благодат донася спасението. Авраам изпълнява своя дял от заветното обещание, не защото е съвършен, какъвто не е, но защото е покорен, а това показва, че има вяра, която се хваща за обещанието за спасение. Неговите дела не го оправдават – неговите дела показват, че той вече е оправдан. Това е същността на завета и проявяването му в живота чрез вяра (виж Римляни 4:1–3).


Помислете върху великата истина, че надеждата ви за спасение идва само от придадената правда на Исус, получена от вас чрез вяра. Каква голяма надежда и радост можете да извлечете от този прекрасен план, създаден за ваше добро?




Заветът на Синай Вторник - 8 декември

Какъв е заветът, сключен между Израел и Бога на планината Синай? (Изход 24 глава).


Моисей и част от водачите се изкачват на планината Синай. Тези предводители включват Аарон и двамата му сина, които са представители на свещениците; и 70-те старейшини, водачи и съдии, които представляват народа. Хората, придружаващи Моисей, трябва да спрат надалеч, но той е допуснат да се изкачи до върха, където се явява Бог.

По-късно той слиза и потвърждава завета с целия народ. Оповестява Божиите думи, на които нацията отговаря: „Всичко, което е казал ГОСПОД, ще вършим!“ (виж Изход 24:3).

Разбира се, както показва свещената история, а и нашите собствени преживявания потвърждават, едно е да твърдиш, че ще се покоряваш; съвсем друго е да живееш с вяра и послушание, за да впрегнеш Божествената сила, която ще ти дава благодат да извършиш това, което си казал, че ще направиш.


Прочетете Евреи 4:2. Как този стих обяснява провала на Израел? Как можем да се научим да избягваме същата грешка?


Ние можем да бъдем послушни само ако проявим вяра и се хванем за обещанията, които се осъществяват чрез вяра – послушание, което се изразява във вярност към Божия закон. Покоряването на Закона ни най-малко не противоречи на вечния завет по времето на Моисей, нито пък в наши дни. Обичайната грешка по отношение на Закона и заветите, породена обикновено от неразбиране на писанията на Павел, се корени в несхващането на контекста, в който пише той. Апостолът оборва опонентите, които искат връщане към юдаизма. Те искат да направят Закона и послушанието към него централни за вярата; а Павел се старае да обясни, че основният елемент трябва да бъде Христос и Неговата правда.


Колко често сте казвали: „Ще направя всичко, каквото ми каже Господ“, без да успеете да го осъществите? Как тази тъжна реалност прави обещанието за благодат още по-скъпоценно? Каква надежда бихте имали без него?




Новият завет: 1 част Сряда - 9 декември

Прочетете Еремия 31:31–34. Какво означават тези стихове както в непосредствения контекст, така и за нас днес?


Еремия изрича тези думи в най-голямата криза, пред която народът се изправя: вавилонското нашествие, когато нацията е застрашена от сигурно унищожение. Обаче тук отново, както и на други места, Господ им предлага надежда, обещание, че това няма да бъде окончателният край и че ще имат още една възможност да благоденстват в присъствието на Господа.

Затова първото обещание за „нов завет“ в Библията е в контекста на евентуалното завръщане на Израел от вавилонския плен и благословението, което Бог ще им подари при това завръщане. Точно както нарушаването на Синайския завет (Еремия 31:32) им докарва изгнание, така и възстановяването на този завет ще запази тях и надеждата им за бъдещето. Подобно на Синайския завет, Новият завет ще бъде изразен във взаимоотношения и ще включва същия Закон, Десетте заповеди, но сега написан не само върху каменни плочи, но и в сърцата им, където би трябвало да бъде през цялото време.

„Същият Закон, който е издълбан върху каменните плочи, се написва от Светия Дух върху „плочите” на сърцето. Вместо да се занимаваме с установяването на наша собствена правда, ние приемаме правдата на Христос. Неговата кръв изкупва нашите грехове. Неговото послушание се приема като наше. Тогава сърцето, обновено от Светия Дух, ще роди „плодовете на Духа“. Чрез благодатта на Христос ние ще живеем в послушание към Божия закон, записан в сърцата ни. Имайки Неговия Дух, ние ще живеем така, както е живял Той“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 372 – амер. изд.).

При Новия завет греховете им ще бъдат простени, те ще опознаят лично Господа и ще се покоряват на Божия закон чрез силата на Светия Дух, Който действа в тях. Дали при Стария завет в сенки и символи, или при Новия в действителност, спасението е винаги чрез вяра – вяра, която ще изявява в живота „плодовете на Духа“.




Новият завет: 2 част Четвъртък - 10 декември

Пророчеството на Еремия за Новия завет съдържа двойно приложение: първо, отнася се за завръщането на Израел при Бога, Който ги връща у дома. Второ, отнася се за делото на Исус, Месия, Чиято смърт ратифицира завета и променя взаимоотношенията между хората и Бога. Именно в Новия завет получаваме пълната изява на спасителния план, който преди това е разкрит само чрез сенки и символи (Евреи 10:1).


Прочетете Лука 22:20 и 1 Коринтяни 11:24–26. Как тези стихове ни връщат към пророчеството на Еремия?


Хлябът е символ на нараненото тяло на Христос, изобразено чрез пасхалното агне, което се жертва в определеното от Стария завет време. Гроздовият сок символизира пролятата на кръста кръв на Исус, което става ясно в Новия завет. Делото на Христос не започва с Новия завет; то включва също и Стария, а в Господната вечеря можем да видим връзката, която обединява всичко, което е направил Исус в историята на спасението.

Следователно хлябът и гроздовият сок са най-краткото резюме на тази история на спасението. Макар че това са само символи, именно чрез тях разбираме невероятното Божие дело за нас.

Апостол Павел използва Господната вечеря, за да ни насочи не само към смъртта на Христос, но също и към Неговото завръщане, без което смъртта Му би била напълно безсмислена. Все пак, каква полза от Първото идване на Христос без Второто, когато ще бъдем възкресени от гроба (1 Солунци 4:16; 1 Коринтяни 15:12–18)? Исус прави същата асоциация, когато заявява: „Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец“ (Матей 26:29). Няма съмнение, че Първото идване на Христос е неразделимо свързано с Второто. Първото намира окончателното си изпълнение само във Второто.


Следващият път, когато участвате в Господната вечеря, помислете за обета на Христос да не пие от плода на лозата, докато не бъде заедно с нас в Божието царство. Как ви кара да се чувствате това? Какво говори то за близостта, която Христос се опитва да изгради с нас?




Разширено изучаване Петък - 11 декември

Както видяхме, Библията учи, че дъгата е знак на Божието заветно обещание никога отново да не унищожава земята с вода. Разбира се, благодарение на науката сега знаем, че дъгата се появява, когато слънчевата светлина се пречупва и отразява в капките вода, при което се разсейва под различен ъгъл. Тя прониква в дъждовната капка на едно място, отразява се в задната част на тази капка на друго и излиза от нея през трето, създавайки цветовете, които виждаме. Поетът Джон Кийтс се бои, че науката ще „разплете дъгата“. Но дори ако бихме могли да направим разбор, да измерим, предскажем и изразим количествено всичко за една дъга, даже до частичките на всеки фотон и вътрешностите на всеки кварк, какво би доказало това, освен че разбираме естествените закони, които Бог използва, за да създаде знака на това заветно обещание? Възможно е науката един ден да успее да обясни всичко за възникването на дъгата – дори до 25 цифри след десетичната запетая – но никога не може да обясни защо тя съществува.

Обаче ние знаем защо. Защото Бог създава нашия свят по такъв начин, че когато светлината и мъглата са в подходящото положение една спрямо друга, мъглата да разсейва светлината, като я пречупва и отразява под различни ъгли, създавайки снопове електромагнитни вълни, които като достигнат до очите ни, отпечатват образа на дъгата в нашия мозък. И Той прави това (това „защо“, което науката никога не може да обясни), за да ни напомня за Своето заветно обещание, че никога повече няма да унищожи земята с вода.

За разискване:

1. На кои други съдбоносни истини, разкрити в Библията, науката никога не може да даде обяснение? Всъщност, можете ли да твърдите, че най-важните неща, които знаем, никога не могат да бъдат разкрити от науката? Ако да, кои са тези истини?

2. В групата обсъдете решаващата връзка между вяра и дела в плана на спасението. Тоест, каква е ролята на вярата; каква е ролята на делата и каква е връзката между тях в християнската опитност?

3. Какво означава да кажем, че Законът е записан в сърцата ни? Как тази идея показва вечността на Закона дори при Новия завет?




Разказ
Вик от Калахари – Част 2

Пустинното слънце жарело безмилостно дребния мъж, който се промъквал крадешком със своя лък. От слабото му сбръчкано тяло би могло да се предположи, че е на около 70 години. Той обаче бил привикнал с недостига на храна и вода и рефлексите му все още били светкавично бързо.

Насъбрал мъдростта на своите прадеди, той

внимателно се придвижвал към малко стадо от пасящи антилопи. Когато бил

достатъчно близо, поставил отровна стрела на лъка си, прицелил се внимателно и отпуснал

тетивата. Уцелил своята мишена, но кожата на самеца била дебела и стрелата го

засегнала само повърхностно. Самецът се огледал, след което нападнал бушмена.

Повалил го със страховитите си рога и започнал да го подмята, докато

вътрешностите на мъжа се показали от корема с полепнали върху тях пясък и

пръст. След като самецът се отдалечил, бушменът едва успял да се изправи на

крака, придържайки с ръце коремната област. Запътил се към единственото място,

където знаел, че може да получи помощ – адвентната болница, която се намирала

на много километри от това място.

Бил почти в безсъзнание, когато стигнал до

болничния комплекс. Ужасените хора от персонала бързо го вкарали в

операционната зала, като не преставали да се чудят на тази отчаяна

издръжливост, която му помогнала да стигне до тук. Хирургът се молел усърдно,

докато почиствал вътрешностите и ги поставял обратно в коремната кухина. Накрая

зашил отворената рана. Знаел, че само Бог може да излекува този човек.

След много грижи и молитви бушменът се

възстановил и се върнал при семейството си. Персоналът на болницата нямал

представа дали мъжът е научил нещо за Божията любов по време на лечението.

След няколко месеца дребният мъж с голям белег

на корема дошъл и донесъл еднометрова броеница, чиито зърна били старателно инкрустирани

с примитивни инструменти, като израз на благодарност към лекаря, който спасил

живота му.

Част от дарението за тринадесета събота през

това тримесечие ще помогне за построяването на адвентно начално училище в

Ботсуана.


* Д-р К. Селигман е практикуващ лекар в Габороне, Ботсуана.

Created by ULimited®