Членовете на семейство Вилануева били изключително предани един на друг и на своята църква. Бащата Наполеон често работел далеч от дома. След време придобил навика да бъде в компанията на колеги до късно през нощта. Започнал да харчи все по-голяма част от заплатата си и да изпраща все по-малко пари у дома.

Съпругата му Лолита започнала да се безпокои от намаляващата подкрепа. Усещала, че нещо не е наред и решила да посети съпруга си. Когато разбрала с какво се занимава, направила опит да го разубеди, но накрая се прибрала у дома смутена и наранена.

Лолита намерила Библия и започнала да я изучава, за да намери ръководство и утеха. Веднъж, докато четяла десетте заповеди от Изход 20 гл., вниманието й се насочило към четвъртата заповед. „Помни съботния ден”, гласяла заповедта. Лолита винаги се покланяла на Бога в неделя. Но ако Христос е умрял в петък, почивал си е в събота и е възкръснал в първия ден, неделя, тогава святият ден трябва да е събота. Решила, че след като Бог нарежда на Своите деца да спазват съботния ден свято, тя ще се подчини.

Разбрала, че изпитва много по-големи трудности с първата и втората заповед. През целия си живот се молела, докато гледа към статуи на Христос или на някой светия. „Господи – помолила се тя, - съжалявам, но не мога да се моля, без да гледам към Тебе или към светия! Моля Те, дай ми знак дали да се моля на тези статуи!”

През нощта Лолита се събудила от звука на счупено стъкло, след което последвало пляскане на крила. Помислила си, че петелът на съседите е влязъл в дома й. Преди да успее да провери, заспала отново. На сутринта открила, че статуите на светиите са паднали на пода и са се счупили на стотици парчета. Коленичила и помолила Бог да й прости за това, че е усъмнила в Словото Му.

Лолита намерила адвентна църква и решила да я посещава. Отивала там дълго преди началото на службата и коленичила, за да се моли. Плачела по време на богослуженията. Не след дълго една жена я поканила да изучават заедно Библията. Лолита с радост приела и скоро била готова за кръщение.

Поканила своите пет деца в юношеска възраст да посещават църквата, но те били заети. Когато били свободни, те я съпровождали. Струвало им се, че църковната служба е дълга, но много им харесвали следобедните младежки събрания.

Наполеон се завърнал у дома и научил, че Лолита възнамерява да се кръсти. От уважение към нея членовете на семейството я съпровождали до църквата, когато имали възможност. Един по един се кръстили съпругът й и децата.