"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Мисионери Борге Шанц
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2015 г.

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 11 - 17 юли 2015 г.

Необещаващият мисионер


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 11 юли
Стих за запаметяване:
„Също така имаше много прокажени в Израел във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен, освен сириеца Нееман“ (Лука 4:27).

Книгата „Царе”, която обхваща историята на царствата на Израел от около 970-та до 560 г. пр. Хр., предава вълнуващи и драматични събития, както и резки политически промени с големи последици, засягащи Божия народ. Преплетени в тези разкази са историите на Илия и Елисей, смели Божии пророци, чиито приключения пленяват въображението на деца и възрастни от всяка епоха.

Интересни са и сходствата между службата на Елисей и тази на Исус. И при двете има възкресяване на мъртви, очистване на прокажени и нахранване на гладни хора със съвсем малко храна.

Урокът за тази седмица се занимава с едно от тези чудеса: изцеляването на Нееман, богат, властен и много горд идолопоклонник, който в изключително голямата си нужда изпитва силата на живия Бог. Отначало това става чрез свидетелството на един необещаващ мисионер.

Сред многото духовни истини, които могат да се намерят в този разказ, можем да извлечем модела за междукултурното свидетелстване в обстоятелствата на международно напрежение и съперничество. В тази история можем да видим още и модел за това как действа планът на спасението.

4 Царе 5; 2:1–15; Марк 1:40–45; Йоан 15:5; Римляни 6:4–11; 6:1




Той има всичко… но Неделя - 12 юли

„А Нееман, военачалникът на арамейския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, понеже чрез него ГОСПОД беше дал избавление на Арам. Той беше силен и храбър човек, но беше прокажен“ (4 Царе 5:1).


Този стих съдържа поне четири описания или титли, които поставят Нееман във висшия ешелон на сирийското или арамейското общество. Той упражнява най-голямо влияние върху царя на Арам, високо почитан е и е дясната ръка на царя както в религиозните, така и във военните дела (ст. 18). Още е и изключително богат (ст. 5).

Обаче в стих 1 намираме едно голямо „но“. Цялата власт, почит и смелост на Нееман избледняват в светлината на най-ужасната болест в онези дни – проказата. А именно от това е болен този нещастен човек – главното „но“, хвърлящо мрачна сянка върху всичко останало, което е постигнал. Обаче това заболяване го свързва с Божия пророк и чрез този контакт той започва да вярва в истинския Бог.


Прочетете Марк 1:40-45, 2:1–12, Лука 8:41–56. Освен очевидния факт, че тук Исус извършва чудотворни изцеления, какъв е „общият знаменател” в тези разкази? Какво довежда всички тези хора при Него?


Разривите, трагедиите и промените в личния живот може да направят хората по-възприемчиви за духовната истина и да ги накарат да потърсят Бога. Физическите, психологическите, политическите или други беди могат да отворят сърцата на хората за реалността на Божественото. Личните загуби, националните катастрофи и войните са главни мотивационни фактори, които могат да ги накарат да потърсят една Сила, по-голяма от самите тях. Църквата отдавна знае, че по-големите резултати в печелене на души идват от области, където хората са съкрушени от лични или обществени страдания.


От една страна, Нееман сякаш притежава всичко; но от друга, той е съкрушен човек без почти никаква надежда. В какво отношение ние всички се намираме в същото положение? Как да се научим да се държим за Господа и в двата случая?




Необещаващ свидетел Понеделник - 13 юли

Прочетете 4 Царе 5:1-7. Какво става тук? Защо изобщо сириец би послушал думите на една пленена робиня? Какви биха могли да бъдат не толкова очевидните изводи от случилото се?


Библията не дава никакви реални подробности за това какво е положението на това младо момиче в дома, но е ясно, че нещо в нея привлича вниманието на семейството. Помислете за следното: по думите на пленено момиче в домакинството един богат и властен военачалник отива при своя цар, предава му думите ѝ, а след това получава разрешение от царя да тръгне. Нещо повече, той взема дарове, които да занесе на пророка. Въпреки всичко, Божият пратеник, който посява знанието за Бога сред управляващите кръгове на Сирия, е безименна малка еврейска робиня, жестоко грабната от дома си от сирийски военен отряд. Вместо да мисли за жестокостта и безсмислието на това действие и за робския си живот, тя споделя своята непоклатима вяра в преобразяващата живота сила на Бога, който действа чрез Елисей в Самария (ст. 3). По този начин също като Даниил и неговите приятели във Вавилон, тя успява да преобърне собственото си нещастие в начин да прослави Бога. И затова Бог превръща нейното пленничество във възможност да сподели вярата си. Според Елън Уайт „поведението на плененото момиче и държанието ѝ в този езически дом е силно доказателство за голямото влияние на ранното домашно възпитание“ (Пророци и царе. С. 245 – амер. изд.).


Какво трябва да ни говори това за начина, по който нашата вяра, живот и действия могат да привличат другите към нас и към истините, които са ни поверени?


В тази история е вълнуваща още и реакцията на израелевия цар, когато получава писмото. Бог ли съм аз? Мога ли да излекувам проказа? Неговите думи разкриват какъв ужас е вдъхвала тази болест и защо само чудо би могло да донесе изцеление. Каквато и да е причината, писмото внушава очакването, че царят трябва да извърши изцелението. Той знае, че не може да го направи и затова смята, че всичко това е трик, чрез който да се провокират проблеми.




Пророк Елисей Вторник - 14 юли

Служенето на пророк Елисей в девети век пр. Хр. идва до нас в серия от 18 епизода, простиращи се върху повече от петдесет години. Той служи главно като ръководител на пророческото училище и служенето му е предимно публично. То включва знамения и чудеса както на лично, така и на национално ниво. Елисей е пророк, чиито съвети и помощ се търсят и от царе, и от обикновени хора.


Прочетете 4 Царе 2:1-15. Какво ни говори това за призванието и служенето на Елисей?


Няма съмнение, че Елисей е призован от Бога – той има някои невероятни опитности, които трябва да са убедили самия него в призванието му. А още по-важен е следният факт: неговата молба за „двойна мярка“ от Духа означава и ясно съзнаване, че за да изпълни призванието си, ще има нужда от Божествена сила, защото от само себе си би бил безпомощен. Следователно още тогава този Божи човек разбира думите на Исус, казани много векове по-късно: „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5). Това е урок, който всички трябва да научим, независимо каква е позицията ни в Господнето дело.

От историята за призоваването на Елисей става очевидно, че тази сила наистина му е дадена. По този начин той разкрива, че има правилно и искрено разбиране за ролята и призванието си, когато заявява на царя: Нека Нееман да „познае, че има пророк в Израел“ (4 Царе 5:8).

Трябва да е била интересна сцената, когато този военачалник и неговата свита се появяват в цялото си величие пред дома на Елисей, вероятно сравнително малък и скромен в сравнение с разкоша, на който се наслаждава Нееман. Обаче Елисей изобщо не изглежда респектиран от него и от войниците му. Всъщност той даже не излиза да посрещне своя могъщ посетител. Вместо това изпраща човек, който да даде на военачалника заповед! Единствената почест за дългото му пътуване от Дамаск е „безсмислената” директива да отиде и да се окъпе в р. Йордан! Но тя е придружена от едно обещание: „Ще се очистиш“ (ст. 10).

Няма съмнение, че гордостта на този важен човек е накърнена. А може би точно в това е идеята.




Изцелението на Нееман Сряда - 15 юли

Прочетете 4 Царе 5:11-14. Какво ни разкрива този разказ за Нееман и за някои от уроците, които трябва да научи? Каква поука можем да извлечем и за себе си?


Ако пророк Елисей би се срещнал лично със своя изтъкнат гост Нееман и би използвал магически жестове, придружени от магически формули и други ритуали, типични за езическите религии, със сигурност този военачалник е нямало да изпита никакви колебания. Но сега се чувства засегнат от две неща при подобно посрещане. Пророкът не само не излиза лично от дома си, за да му окаже почест, но освен това го насочва към река Йордан, като мястото, където неговата проказа ще бъде излекувана.

От гледна точка на протокола Нееман е прав. Елисей би трябвало да излезе да го посрещне. А реките в Дамаск несъмнено са по-добри, тъй като водата им е по-чиста от тази на мътната Йордан. Обаче чрез Елисей Бог го изпраща до река в Израел. Целият процес на лечение е предначертан да покаже: първо, че в Израел има пророк на истинския Бог и второ, че Бог възнаграждава послушанието от вяра.

Свитата на Нееман го убеждава да се подчини на този нов Божествен „командир“ и поне да опита. Убеждава го техният аргумент, че ако предложеното лекарство беше сложно, той би го приел. За него трябва да е било трудно да преглътне гордостта си, когато е трябвало да изслуша една робиня, както и пророк чужденец, който не му засвидетелства почит и накрая своите собствени слуги. Той обаче отчаяно желае да бъде излекуван.

„Тогава той слезе и се потопи седем пъти в Йордан според думата на Божия човек. И месата му се възвърнаха като месата на малко момче и се очисти“ (4 Царе 5:14).

Първоначалните изисквания за изцелението на Нееман са вяра и съгласие. Веднага щом превъзмогва гордостта си и приема Божията изявена воля, като се потапя седем пъти в мътната Йордан, той е излекуван.


Прочетете Римляни 6:4–11. Как тази история за Нееман отразява някои от принципите, предадени в тези стихове? Как вие самите сте преживели реалността на „новия живот“ в Христос?




Един нов вярващ Четвъртък - 16 юли

„Ето, сега разбрах, че няма Бог по цялата земя, освен в Израел. И сега, моля те, приеми подарък от слугата си“ (4 Царе 5:15). По какъв начин тези думи разкриват опитността на спасението? Виж Откровение 14:12; 1 Йоаново 5:2, 3; Римляни 6:1.


За Нееман би било лесно да тръгне от Йордан направо за Дамаск, след като е излекуван. Обаче в знак на благодарност той и неговите придружители се връщат до дома на пророка. Този път те се срещат лично с Елисей. Признанието, че Богът на Израел е Владетелят на света, е основната тема на Библията. Тези думи на езичник представляват един от върховете на старозаветното откровение. Обръщането на Нееман потвърждава, че неговата нова опитност трябва да бъде свързана с Бога на Израел. Пророкът е израелтянин, реката е най-важната в Израел и числото седем е пряко свързано с Бога на сътворението.

Това, което виждаме в случая, е пример как действа истинската вяра: Нееман получава нещо, което никога не би могъл да спечели със собствени сили. Фактът, че Елисей отказва подаръците (4 Царе 5:16), е начин да покаже, че спасението не може да бъде спечелено или купено, но е изцяло по Божия благодат. Същевременно обаче неговото желание да даде нещо на Елисей за това, което е направил за него, показва, че постъпва с вяра и от благодарност. Елисей отказва подаръка. Тук той следва примера на Авраам, който помага на езическите царе, но отказва награда с думите, че никой не трябва да каже: „Аз обогатих Авраам“ (Битие 14:23). Елисей знае, че приемането на подарък би провалило урока, който Нееман трябва да научи. Изцелението е Божие, а не човешко дело и е изцяло по благодат.

„Дано тази идея бъде напълно възприета от всеки ум: Ако приемем Христос като Изкупител, трябва да Го приемем и като Владетел. Не можем да имаме увереност и съвършено доверие в Него като наш Спасител, докато не Го признаем за наш Цар и не се покорим на Неговите заповеди. По този начин доказваме верността си към Господа. Тогава нашата вяра ще звучи автентично, защото ще е действена. Тя действа чрез любов“ (Е. Уайт, Вяра и дела. С. 16 – амер. изд.).


Ако другите трябва да преценяват живота ви, биха ли видели в него нещо, което да разкрива вашата любов към Бога заради това, което е направил за вас в Христос?




Разширено изучаване Петък - 17 юли

„Векове след като Нееман се връща в дома си в Сирия, излекуван в тяло и с нов дух, неговата невероятна вяра се споменава и препоръчва от Спасителя като образец за всички, които твърдят, че служат на Бога. „Също така имаше много прокажени в Израел във времето на пророк Елисей – заявява Спасителят – но нито един от тях не бе очистен освен сириеца Нееман“ (Лука 4:27). Бог подминава многото прокажени в Израел, защото тяхното неверие затваря вратата на доброто. Един езически благородник, верен на това, което смята за право, и чувстващ нуждата си от помощ, е в Божиите очи по-достоен за благословението Му от болните в Израел, които пренебрегват и презират дадените им от Бога привилегии. Бог действа за онези, които оценяват високо Неговото благоразположение и реагират на дадената им от Небето светлина“ (Е. Уайт, Пророци и царе. С. 252, 253 – амер. изд.).

За разискване:

1. В течение на годините се разразяват доста спорове за това какво се е случило след изцеляването на Нееман. В 4 Царе 5:17-19 той прави силна изповед на вярата с думите: „Защото слугата ти няма вече да принася нито всеизгаряне, нито жертва на други богове, освен на ГОСПОДА“ (ст. 17). Обаче веднага след това казва: „Когато господарят ми влиза в храма на Римон, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, и аз се навеждам в храма на Римон. Когато се навеждам в храма на Римон, ГОСПОД да прости това нещо на слугата ти“ (ст. 18). Какво ли е отговорил Елисей? До каква степен християнските мисионери трябва да проявяват търпение и разбиране към новообърнатите хора, особено когато те произлизат от различна религиозна и културна среда?

2. Колко бързо трябва да се осъществява въвеждането на новообърнатите хора в новата култура? „Вдовицата от Сарепта и сириецът Нееман живеят според цялата светлина, която имат; затова са счетени за по-праведни от Божия избран народ, който отстъпва от Бога и жертва принципите заради удобство и светски почести“ (Е. Уайт, Деяния на апостолите. С. 416 – амер. изд.).

3. Изцелението и спасението идват при Нееман чрез вярата, разкриваща се в неговите действия. Поразсъждавайте още малко за връзката между вяра и дела. Защо е толкова важно да разбираме изключително важните, но все пак различни роли, които и вярата и делата имат в опитността на спасението?




Разказ
Два пъти победител – Част 1

Членовете на семейство Вилануева били изключително предани един на друг и на своята църква. Бащата Наполеон често работел далеч от дома. След време придобил навика да бъде в компанията на колеги до късно през нощта. Започнал да харчи все по-голяма част от заплатата си и да изпраща все по-малко пари у дома.

Съпругата му Лолита започнала да се безпокои от намаляващата подкрепа. Усещала, че нещо не е наред и решила да посети съпруга си. Когато разбрала с какво се занимава, направила опит да го разубеди, но накрая се прибрала у дома смутена и наранена.

Лолита намерила Библия и започнала да я изучава, за да намери ръководство и утеха. Веднъж, докато четяла десетте заповеди от Изход 20 гл., вниманието й се насочило към четвъртата заповед. „Помни съботния ден”, гласяла заповедта. Лолита винаги се покланяла на Бога в неделя. Но ако Христос е умрял в петък, почивал си е в събота и е възкръснал в първия ден, неделя, тогава святият ден трябва да е събота. Решила, че след като Бог нарежда на Своите деца да спазват съботния ден свято, тя ще се подчини.

Разбрала, че изпитва много по-големи трудности с първата и втората заповед. През целия си живот се молела, докато гледа към статуи на Христос или на някой светия. „Господи – помолила се тя, - съжалявам, но не мога да се моля, без да гледам към Тебе или към светия! Моля Те, дай ми знак дали да се моля на тези статуи!”

През нощта Лолита се събудила от звука на счупено стъкло, след което последвало пляскане на крила. Помислила си, че петелът на съседите е влязъл в дома й. Преди да успее да провери, заспала отново. На сутринта открила, че статуите на светиите са паднали на пода и са се счупили на стотици парчета. Коленичила и помолила Бог да й прости за това, че е усъмнила в Словото Му.

Лолита намерила адвентна църква и решила да я посещава. Отивала там дълго преди началото на службата и коленичила, за да се моли. Плачела по време на богослуженията. Не след дълго една жена я поканила да изучават заедно Библията. Лолита с радост приела и скоро била готова за кръщение.

Поканила своите пет деца в юношеска възраст да посещават църквата, но те били заети. Когато били свободни, те я съпровождали. Струвало им се, че църковната служба е дълга, но много им харесвали следобедните младежки събрания.

Наполеон се завърнал у дома и научил, че Лолита възнамерява да се кръсти. От уважение към нея членовете на семейството я съпровождали до църквата, когато имали възможност. Един по един се кръстили съпругът й и децата.


* Продължението следва

Created by ULimited®