Хедър Уеек израснала в Делта Джънкшън – градче в края на магистралата „Аляска”. Като дете обичала да ходи на лагер всяко лято и си записвала всички преживявания в дневник. В началото написала: „Разбира се, трябваше да посетим богослужението и това беше много тъпо.”

С течение на годините лагерните богослужения започвали да й стават все по-интересни. Един от уроците й направил силно впечатление, тъй като там имало свещ и балон. Поставили балон над запалена свещ и той се пръснал. След това напълнили друг балон с вода и го задържали над свещта, но той останал цял! Човекът, обяснил, че ние сме като балона, а водата представлява Христос. Ако Христос е в нас, Той ни успокоява и ни дава мир и сила. Превръща се в сила, на която можем да се облегнем.

Сега Хедър се опитва да предаде тези уроци на летуващите, тъй като работи в лагера Поларис. Децата не са адвентисти и не идват от идеални семейства. Не са свикнали с дисциплина, ред и грижи от страна на някой друг. Често избухват. Понякога им се струва, че ненавиждат лагера, но продължават да го посещават. Дори когато преживяват някакви борби, те осъзнават че ние всъщност се грижим за тях.

Хедър признава, че работата в лагера Поларис я е научила на търпение. Работата ми е да ги водя по-близо до Бога. Изключително важно е да се проявява търпение и гъвкавост, както и упование в Бога. То ми дава сила да се справям с най-различни ситуации. Помага ми да оценявам още по-високо към хората, които са ми помагали и са ми предали идеята да помагам на другите и да бъда светлина на света.

Лагерът Поларис има нужда от нови помещения и такива неща като устойчиви на мечки бунгала, казва Хедър. След като семейство Муди не е вече там, единственият начин да заведем децата до лагера е като направил няколко деветдесетминутни пътувания с малко корабче. Тоалетните и баните се състоят от две външни къщички, парна баня и ледените води на езерото Алекнагик.

Примитивните условия не са пречка за Хедър. Цял живот съм живяла в Аляска, казва тя, и лагерът Поларисът е най-изолираното място, което някога съм посещавала. На това място обаче можеш да се почувстваш много близо до Бога. Наистина ми харесва да съм там.